Гори Тилилейски

by Elin Pelin, Вадим Лазаркевич (Illustrator), Елин Пелин

Дойде пролет и насипа
цвят по дърве, по полени,
разиграха се сърцата —
Врабчо рече да се жени.

Време хубаво за сватба,
вишни бели нацъфтели,
щурци свирят непрестанно,
гости-славеи запели.

Златни мухи хоро вият,
пеперуди — ръченици.
В гора кукувица кука,
гукат сладко гургулици.

Небе синьо, въздух пресен,
висоти и ширинета…
— Ще се женя — писна Врабчо
и подскочи триж на плета.

На сърце му бе паднала
Орешанката мъничка.
Като него тя живееше
в тръните сама-самичка.

Най-напред кога я срещна,
той за ягода взема я —
тъй мъничка, мила, ситна,
тя сърцето му омая.

И весело Врабчо кацна
на близката трепетлика,
Орешанката намери
и запя, зачурулика:

— Орешанчице мъничка,
ха стани ми млада булка,
ще те храня ситно просто,
ще ти свия златна люлка!

Genres: Poetry

96 pages, Hardcover

First published January 1, 1954

Reviews

[NeDa · Rating 4 out of 5]

Чак сега разбрах, че израза идва от наименованието на дърво, бясно и отровно:), растящо по усойни места ...