What do you think?
Rate this book
Скъпа госпожо Шуберт...
Ева Липска е родена в Краков през 1945 г. Завършва Краковската Художествена академия, но открива призванието си в литературата. Една от силните индивидуалности в полската поетична генерация Нова вълна или Поколение’68. От дебютния й том Стихове 1967 г. до днес е издала 20 поетични книги. През 2009 г. излиза романът й Сефер. Публикувани са около 50 чуждестранни издания на Ева Липска. Тя е носител на много полски и международни награди.
Италианското издание на „Скъпа госпожо Шуберт…” получава International Ipazia Award – Генуа, а в Баня Лука, Босна и Херцеговина, получава наградата The European Atlas of Lyrics..
„Писмото е форма, заредена с много лиризъм, в природата му са вписани интимност и тайна. Има писма екзалтирани, с много задрасквания и мастилени петна, има и „чисти”, стегнати, гъсти, уважаващи мастилото и интелигентността на получателя. Ева Липска влиза в ролята на куриер, предавайки на госпожа Шуберт писма от нейния възлюбен, а междувременно (каква нелоялност…) ги показва и на нас. Лиризмът на тези текстове е сдържан, стоически, мисловен.“
Тадеуш Домбровски
Италианското издание на „Скъпа госпожо Шуберт…” получава International Ipazia Award – Генуа, а в Баня Лука, Босна и Херцеговина, получава наградата The European Atlas of Lyrics..
„Писмото е форма, заредена с много лиризъм, в природата му са вписани интимност и тайна. Има писма екзалтирани, с много задрасквания и мастилени петна, има и „чисти”, стегнати, гъсти, уважаващи мастилото и интелигентността на получателя. Ева Липска влиза в ролята на куриер, предавайки на госпожа Шуберт писма от нейния възлюбен, а междувременно (каква нелоялност…) ги показва и на нас. Лиризмът на тези текстове е сдържан, стоически, мисловен.“
Тадеуш Домбровски
- GenresPoetry
99 pages, Paperback
First published April 1, 2012
79 people want to read
About the author
Ewa Lipska
70 books13 followersEwa Lipska, born October 8, 1945, in Kraków is a Polish poet from the generation of the Polish "New Wave." Collections of her verse have been translated into English, Czech, Danish, Dutch, German and Hungarian. She lives in Vienna and Kraków.
The Adam Mickiewicz Institute commented: "While her verse may have some connections with politics, it always documents concrete personal experiences without reaching for grand generalizations. As it unmasks the language of propaganda, her poetry also indicates the weaknesses of language in general as an instrument of human perception and communication"
The Adam Mickiewicz Institute commented: "While her verse may have some connections with politics, it always documents concrete personal experiences without reaching for grand generalizations. As it unmasks the language of propaganda, her poetry also indicates the weaknesses of language in general as an instrument of human perception and communication"
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
December 24, 2014
...Така че нека
изсвирим още веднъж това, скъпа госпожо Шуберт,
защото е още рано да бъде вече късно... (РОЯЛЪТ)
Прекрасно издание. Каквото и да разправят, нямаше да е същото, ако го бях прочела в онези какви-да-е книжни тела, които се търкалят по пазара. Това тук е книжна личност.
Всички книги на малкото издателство ДА (още няма 10 в каталога си, но скоро ще има), специализирано в поезия, са със сходни, старателно подбрани черти: елегантно оформление; името на преводача е изписано отгоре на корицата; вътре в книгата, отзад, има снимка на автора и информация за него, както и кратък текст от преводача за поета; пак отзад се съдържа един "речник", коeто авторът попълва изрично за ДА със своите значения за понятия като "поезия", "морал", "щастие" и други. Речникът е забележителна идея и не просто сродява всички стихосбирки на това издателство, но и подава топла ръка към читателя. Прекрасна идея. Всички книги на ДА имат една звездичка отгоре от мен заради грижовното си, умно изпълнение.
Сега по-конкретно за книгата на Ева Липска. Много обичам стихосбирки, които имат собствена атмосфера - да личи, че в тяхната цялост има план, а не че стихотворенията са едно до друго по случайност или неволя. Цялата "Скъпа госпожо Шуберт" (нищо че е съставена от ДВЕ полски стихосбирки със същата героиня като адресат) е замислена като поредица от писма до неотговарящата, незнайна госпожа Шуберт, в които писма се съобщават неща от независимото настояще на подателя (мъж, както става ясно едва към 47-а страница... а може би и не един, може би не само мъж, както не е изключено да се допусне другаде) или от общото им минало. Тези неща - и това е друго, което обожавам в книгите - са субективно реални, парадоксални (но като във вещ сън), изречени по начини, които предполагат да включиш душата си на по-бързи обороти и да наостриш сетивата, за да не изтървеш нещо... Вълнуващо е, красиво е, има много копнеж и полет вътре. Мисля, че стихосбирката е любовна, но така, както човек обича живота.
Две уточнения. Първо: няма никакво значение, че стихотворенията изглеждат в прозаична форма (приличат на текстове от гърба на картичка) - сработват точно като стихотворения. Второ: рисунките - много театрални, изящно старомодни, приятно самостоятелни - на Себастиан Кудас са великолепно допълнително изживяване в книгата.
Ето и малко откъслеци: "пискюл от думи", "фонтанът с минерални думи", "в околностите на смъртта е винаги напечено...", "когато любовта погледне в нечии очи, се будят духовите инструменти", "пулсът на копчетата, с които се закопчавахме", "онези свръхчасове печал - тъмната материя на лалетата...", "дълга нощ неръждавейка", "кокалестата стенография на стаите и масленият портрет на жена с криле", "чужд град, където вместо сгради се възправят черни пиана", "влажните подземия на Едгар Алън По", "когато времената, в които живеем, изгубят ненадейно свяст", "престъпленията ни възмъжаха", "унизителният глад, пред който размахваме розова пастичка"...
И три цели:
ПОЕЗИЯ
Скъпа госпожо Шуберт, добре е, че я има още
страната, която е навсякъде и името й е Поезия.
ЕЗИК
Скъпа госпожо Шуберт, пиша Ви на полски.
Странен език. Залепва за небцето.
Налага се непрекъснато да се превежда
на чужди езици. Понякога е с невзрачен дъх и има вкус
на апатична горчица. Случва се да се развърже
в любовта. Помните ли онзи лексикален
световъртеж, когато тичахме по плажа, а дъждът
отмиваше останките от говор по устата ни?
ИЗБУХВАНЕТО
Скъпа госпожо Шуберт, неспокойствието, както сигурно
си спомняте, се роди в библиотеката сред опиянени
изречения. Никой от нес не вярваше тогава в Речника на
чуждите думи, който се опитваше да ни предупреди. Вие
панически прелиствахте бягството, макар че бидейки
в радиус от пет метра от избухването на любовта ни,
нямахте никакви шансове да оцелеете.
изсвирим още веднъж това, скъпа госпожо Шуберт,
защото е още рано да бъде вече късно... (РОЯЛЪТ)
Прекрасно издание. Каквото и да разправят, нямаше да е същото, ако го бях прочела в онези какви-да-е книжни тела, които се търкалят по пазара. Това тук е книжна личност.
Всички книги на малкото издателство ДА (още няма 10 в каталога си, но скоро ще има), специализирано в поезия, са със сходни, старателно подбрани черти: елегантно оформление; името на преводача е изписано отгоре на корицата; вътре в книгата, отзад, има снимка на автора и информация за него, както и кратък текст от преводача за поета; пак отзад се съдържа един "речник", коeто авторът попълва изрично за ДА със своите значения за понятия като "поезия", "морал", "щастие" и други. Речникът е забележителна идея и не просто сродява всички стихосбирки на това издателство, но и подава топла ръка към читателя. Прекрасна идея. Всички книги на ДА имат една звездичка отгоре от мен заради грижовното си, умно изпълнение.
Сега по-конкретно за книгата на Ева Липска. Много обичам стихосбирки, които имат собствена атмосфера - да личи, че в тяхната цялост има план, а не че стихотворенията са едно до друго по случайност или неволя. Цялата "Скъпа госпожо Шуберт" (нищо че е съставена от ДВЕ полски стихосбирки със същата героиня като адресат) е замислена като поредица от писма до неотговарящата, незнайна госпожа Шуберт, в които писма се съобщават неща от независимото настояще на подателя (мъж, както става ясно едва към 47-а страница... а може би и не един, може би не само мъж, както не е изключено да се допусне другаде) или от общото им минало. Тези неща - и това е друго, което обожавам в книгите - са субективно реални, парадоксални (но като във вещ сън), изречени по начини, които предполагат да включиш душата си на по-бързи обороти и да наостриш сетивата, за да не изтървеш нещо... Вълнуващо е, красиво е, има много копнеж и полет вътре. Мисля, че стихосбирката е любовна, но така, както човек обича живота.
Две уточнения. Първо: няма никакво значение, че стихотворенията изглеждат в прозаична форма (приличат на текстове от гърба на картичка) - сработват точно като стихотворения. Второ: рисунките - много театрални, изящно старомодни, приятно самостоятелни - на Себастиан Кудас са великолепно допълнително изживяване в книгата.
Ето и малко откъслеци: "пискюл от думи", "фонтанът с минерални думи", "в околностите на смъртта е винаги напечено...", "когато любовта погледне в нечии очи, се будят духовите инструменти", "пулсът на копчетата, с които се закопчавахме", "онези свръхчасове печал - тъмната материя на лалетата...", "дълга нощ неръждавейка", "кокалестата стенография на стаите и масленият портрет на жена с криле", "чужд град, където вместо сгради се възправят черни пиана", "влажните подземия на Едгар Алън По", "когато времената, в които живеем, изгубят ненадейно свяст", "престъпленията ни възмъжаха", "унизителният глад, пред който размахваме розова пастичка"...
И три цели:
ПОЕЗИЯ
Скъпа госпожо Шуберт, добре е, че я има още
страната, която е навсякъде и името й е Поезия.
ЕЗИК
Скъпа госпожо Шуберт, пиша Ви на полски.
Странен език. Залепва за небцето.
Налага се непрекъснато да се превежда
на чужди езици. Понякога е с невзрачен дъх и има вкус
на апатична горчица. Случва се да се развърже
в любовта. Помните ли онзи лексикален
световъртеж, когато тичахме по плажа, а дъждът
отмиваше останките от говор по устата ни?
ИЗБУХВАНЕТО
Скъпа госпожо Шуберт, неспокойствието, както сигурно
си спомняте, се роди в библиотеката сред опиянени
изречения. Никой от нес не вярваше тогава в Речника на
чуждите думи, който се опитваше да ни предупреди. Вие
панически прелиствахте бягството, макар че бидейки
в радиус от пет метра от избухването на любовта ни,
нямахте никакви шансове да оцелеете.
December 14, 2017
тази година вишеградската тема на панаира на книгата метна две торби с поляци чехи и унгарци у дома.
финалното изречение на ето това стихотворение завзе петата звездичка, която давам на тази малка фина книга на магичното:
помните ли нощта, когато ме разсъбличахте от думи? предпазливо, бавно, за да не накърните брега на тъмнината. тогава всичко се грижеше за нас: мрачните лаборатории за щастие, влажните подземия на едгар алън по, тайните служби на илюминатите. а ние се бояхме само от едно: от тежко възпаление на светлината, заболяване, при което една внезапна яснота би могла да ни убие.
има сюрреалистични мини сюжети на отскачане встрани от бита, встрани от вещественото, отвъд познатото и приземено усещане за живеене и обичане. епистоларни кратки монолози, населени с чудо и ситни, елегантни илюсатрции.
още любими:
помните ли онзи лексикален
световъртеж, когато тичахме по плажа, а дъждът
отмиваше останките от говор по устата ни.
*
от утре можете да ме откриете единствено в моето отсъствие. ще бъда у братя грим.
*
ранява ме срязаната светлина във вазата (!) и това ваше човечество, непоносима печатна грешка на вселената.
вече съм се облякъл в Утре. палтото на бъдното, което ми ушихте в ранната ни младост. помните ли още пулса на копчетата, с които се закопчавахме.
*
мечтая за литературна пандемия, която да погълне милиони жертви.
*
помните ли продавача на вулкани в град мексико, който изхвърляше лава от вътрешността си?
*
вие панически прелиствахте бягството, макар че бидейки в радиус от пет метра от избухването на любовта ни, нямахте никакви шансове да оцелеете.
финалното изречение на ето това стихотворение завзе петата звездичка, която давам на тази малка фина книга на магичното:
помните ли нощта, когато ме разсъбличахте от думи? предпазливо, бавно, за да не накърните брега на тъмнината. тогава всичко се грижеше за нас: мрачните лаборатории за щастие, влажните подземия на едгар алън по, тайните служби на илюминатите. а ние се бояхме само от едно: от тежко възпаление на светлината, заболяване, при което една внезапна яснота би могла да ни убие.
има сюрреалистични мини сюжети на отскачане встрани от бита, встрани от вещественото, отвъд познатото и приземено усещане за живеене и обичане. епистоларни кратки монолози, населени с чудо и ситни, елегантни илюсатрции.
още любими:
помните ли онзи лексикален
световъртеж, когато тичахме по плажа, а дъждът
отмиваше останките от говор по устата ни.
*
от утре можете да ме откриете единствено в моето отсъствие. ще бъда у братя грим.
*
ранява ме срязаната светлина във вазата (!) и това ваше човечество, непоносима печатна грешка на вселената.
вече съм се облякъл в Утре. палтото на бъдното, което ми ушихте в ранната ни младост. помните ли още пулса на копчетата, с които се закопчавахме.
*
мечтая за литературна пандемия, която да погълне милиони жертви.
*
помните ли продавача на вулкани в град мексико, който изхвърляше лава от вътрешността си?
*
вие панически прелиствахте бягството, макар че бидейки в радиус от пет метра от избухването на любовта ни, нямахте никакви шансове да оцелеете.
April 5, 2020
ВИРУС
Скъпа госпожо Шуберт, съседът ми, микробиолог,
прави опити със смъртносни вируси, които развъжда в
книгоразделителите. Мечтае за литературна пандемия,
която да погълне милиони жертви. Напоследък го срещам
рядко. Изглежда е заминал за градчето Карантина,
където, далеч от черните сценарии, подозира себе си в
инфектирана превратност на съдбата.
Ева Липска, "Скъпа госпожо Шуберт..."
Превод: любимата ми Вера Дянова
Издателство за поезия ДА (2014)
Скъпа госпожо Шуберт, съседът ми, микробиолог,
прави опити със смъртносни вируси, които развъжда в
книгоразделителите. Мечтае за литературна пандемия,
която да погълне милиони жертви. Напоследък го срещам
рядко. Изглежда е заминал за градчето Карантина,
където, далеч от черните сценарии, подозира себе си в
инфектирана превратност на съдбата.
Ева Липска, "Скъпа госпожо Шуберт..."
Превод: любимата ми Вера Дянова
Издателство за поезия ДА (2014)
April 23, 2018
Ima knjiga poezije ili kratke proze koje sam namenio čitanju između drugih, obimnijih knjiga. Pročitam ih za samo sat, dva, za jedno popodne, ali neke od njih umeju da postanu bitnije mom čitalačkom sećanju, mojoj ličnoj čitalačkoj baštini od pretencioznih višetomnih literarnih ubojnica (stvarno, retko koji roman zaslužuje da bude napisan na preko 300 stranica).
Primetio sam da su te knjige često napisali poljski pisci i spisateljice, pesnici i pesnikinje. Na svojim policama imam nesrazmerno mnogo knjiga originalno nastalih na poljskom jeziku (iako, kako u ovoj knjizi kaže pesnički subjekt: poljski jezik "ima odbojan miris i ukus apatičnog senfa"), u odnosu na ostale (nesvetske) jezike. Gombroviči, Brandisi, Šimborske, Ruževiči (pa i Miloši, ali najpre Ruževiči), Herberti, Rejmerke stisli su se jedni do drugih i samo me čekaju. Eva Lipska je među njima. U zbirci Draga gospođo Šubert, pesme, ili pesme u prozi (moja omiljena forma poetskog izražavanja) piše neki neimenovani gospodin, potencijalni, ili zamišljeni, ili bivši, ili nepostojeći ljubavnik gospođi Šubert. Ta večito i u svim smerovima, ka prošlosti, ka budućnosti, ka erotskoj ljubavi i ka intelektualnoj razmeni otvorena mogućnost njihovog odnosa je ono što daje, izvinite na izrazu, dodatnu vrednost jeziku ionako bogatom hrabrim, nesputanim poigravanjem sa epohama. U jednoj pesmi kaže taj gospodin "oko nas kruže istorije koje se nisu dogodile".
PS. Skoro svakoj knjizi o kojoj napišem nešto ovde dajem ocenu 4 ili 5 iako smatram da je takvo ocenjivanje knjiga, da se blago izrazim, nemoralno i najpre netačno. Razlog zbog kojeg ipak dajem ocene je glupo Goodreads pravilo da ne može da se napiše review, a da knjigu prethodno nisam ocenio.
Primetio sam da su te knjige često napisali poljski pisci i spisateljice, pesnici i pesnikinje. Na svojim policama imam nesrazmerno mnogo knjiga originalno nastalih na poljskom jeziku (iako, kako u ovoj knjizi kaže pesnički subjekt: poljski jezik "ima odbojan miris i ukus apatičnog senfa"), u odnosu na ostale (nesvetske) jezike. Gombroviči, Brandisi, Šimborske, Ruževiči (pa i Miloši, ali najpre Ruževiči), Herberti, Rejmerke stisli su se jedni do drugih i samo me čekaju. Eva Lipska je među njima. U zbirci Draga gospođo Šubert, pesme, ili pesme u prozi (moja omiljena forma poetskog izražavanja) piše neki neimenovani gospodin, potencijalni, ili zamišljeni, ili bivši, ili nepostojeći ljubavnik gospođi Šubert. Ta večito i u svim smerovima, ka prošlosti, ka budućnosti, ka erotskoj ljubavi i ka intelektualnoj razmeni otvorena mogućnost njihovog odnosa je ono što daje, izvinite na izrazu, dodatnu vrednost jeziku ionako bogatom hrabrim, nesputanim poigravanjem sa epohama. U jednoj pesmi kaže taj gospodin "oko nas kruže istorije koje se nisu dogodile".
PS. Skoro svakoj knjizi o kojoj napišem nešto ovde dajem ocenu 4 ili 5 iako smatram da je takvo ocenjivanje knjiga, da se blago izrazim, nemoralno i najpre netačno. Razlog zbog kojeg ipak dajem ocene je glupo Goodreads pravilo da ne može da se napiše review, a da knjigu prethodno nisam ocenio.
December 11, 2014
http://www.knijno.blogspot.com/2014/1...
Поезията Ви, скъпа госпожо Липска, ме приобщи към една обща история, изгубена в лабиринта на времето. И приобщи моята към общото. Такава е тя – частното страдание, частното светоусещане се представя чрез общото и обратното, а пъзелът от картини привлича към неясното, към неизвестното, но и към изброденото.
Поезията Ви, скъпа госпожо Липска, ме приобщи към една обща история, изгубена в лабиринта на времето. И приобщи моята към общото. Такава е тя – частното страдание, частното светоусещане се представя чрез общото и обратното, а пъзелът от картини привлича към неясното, към неизвестното, но и към изброденото.
June 2, 2025
"И когато нашите хаотични фрази не удържат на думата си, а мълчанието се предс��ави за глас. И когато попаднете в засадата от необмислени въпроси или се озовете под обстрел от ада. И когато времената, в които живеем, изгубят ненадейно свяст и се стигне даже до война. Винаги ще Ви намеря в нашия последен миг, който всъщност трае вечно."
December 17, 2014
Колко е хубаво да можеш да кажеш толкова много с толкова малко думи.
Какво удоволствие е да четеш толкова съвършен текст, в който всяка дума е плътна и си тежи на мястото.
Каква наслада за сетивата е да се докосваш до гладките страници и разгръщайки ги да виждаш освен съвършените думи и тези прекрасни илюстрации.
Каква наслада за очите и душата е тази толкова изящна книжка, която с толкова малко думи казва толкова много неща.
http://knijensviat.wordpress.com/2014...
Какво удоволствие е да четеш толкова съвършен текст, в който всяка дума е плътна и си тежи на мястото.
Каква наслада за сетивата е да се докосваш до гладките страници и разгръщайки ги да виждаш освен съвършените думи и тези прекрасни илюстрации.
Каква наслада за очите и душата е тази толкова изящна книжка, която с толкова малко думи казва толкова много неща.
http://knijensviat.wordpress.com/2014...
May 24, 2015
математиците, пианисти на числата
жетонна врява
Изгряха лястовички.
Нощта бе леснозапалима рокля с черна звездичка.
слънчевият изгрев с акцент на залез
"Опиянени изречения" и красива поезия, макар и без една рима ...
жетонна врява
Изгряха лястовички.
Нощта бе леснозапалима рокля с черна звездичка.
слънчевият изгрев с акцент на залез
"Опиянени изречения" и красива поезия, макар и без една рима ...
Read
July 6, 2019***
Историята
Как да се влезе в историята, скъпо госпожо Шуберт?
С щурм, като тираните? На пръсти, като поетите?
Да й се ръкопляска, когато изпълнява на бис желанията
на публиката? На коя от публиките? С мълчание,
когато изпраща като шпиони случайността и жребия?
Може ли да се излезе от нея? Опарилият се пожар
се удря по огненото чело.
***
Историята
Как да се влезе в историята, скъпо госпожо Шуберт?
С щурм, като тираните? На пръсти, като поетите?
Да й се ръкопляска, когато изпълнява на бис желанията
на публиката? На коя от публиките? С мълчание,
когато изпраща като шпиони случайността и жребия?
Може ли да се излезе от нея? Опарилият се пожар
се удря по огненото чело.
***
December 26, 2016
Много, много скъпа.
Displaying 1 - 10 of 10 reviews