What do you think?
Rate this book
Клиника в средата на нощта
„Под маската на привидно благополучие на обществото-консуматор, във всяко кътче на Многополисната Общност процъфтява страховита престъпност. Големи бандитски организации, всевъзможни по-малки фракции на върколаци, вампири и хора, които по нищо не се различават от диви зверове, постоянно враждуват за преразпределение на територии на пазара за плът, кръв, наркотици, оръжие и всяко безумие, което може да се превърне в пари… Доктор Арчибалд Кимерия започва поредното си напрегнато нощно дежурство в Клиниката за митологични създания на Полис Кръстовище, без да знае, че ще се задействат събития и причинно-следствени връзки, които ще извадят наяве кървави тайни от миналото…“
Романът е първото заглавие в Колекция "Дракус"
Романът е първото заглавие в Колекция "Дракус"
188 pages
First published November 1, 2014
6 people are currently reading
111 people want to read
About the author
Димитър Цолов
35 books445 followersДимитър Цолов е роден в град Враца на 01.06.1977, а този факт обяснява упоритото му отказване да порасне. По професия е хуманен лекар, с придобита специалност „Образна диагностика”, но в глобалното пространство е познат като ПИЯНИЯТ БАРД, по името на страницата, която списва във фейсбук от зимата на 2009 г. Фронтмен и китарист на пънк бандата ДОКТОРС ГОГО БЕНД. Интересите му гравитират около хумористичната, често дори вулгарна поезия и прозата с остър сюжет – фентъзи, хорър и трилър.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 33 reviews
May 16, 2024
Първа среща с творчеството на Димитър Цолов - Доктора, която определено обаче няма да е последна :)
Много приятна история в стил градско фентъзи, с включени български мотиви в нея.
Единствено Ачи си требеше да е от Пасарел! : )
Моята оценка - 3,5*.
Има и съвсем прясно продължение, "Проклятието на Белиал" - ще се чете и ще добавя книжките на Док към колекцията в библиотеката ми.
Много приятна история в стил градско фентъзи, с включени български мотиви в нея.
Единствено Ачи си требеше да е от Пасарел! : )
Моята оценка - 3,5*.
Има и съвсем прясно продължение, "Проклятието на Белиал" - ще се чете и ще добавя книжките на Док към колекцията в библиотеката ми.
September 6, 2016
Без думи съм ... краят определено успя да ме просълзи!
Страхотна книга! Чете се бързо, макар че на мен ми отне малко повече време (поради несериозността и непостоянството ми), но хванеш ли я веднъж не те оставя да я пуснеш, докато не стигнеш до края!
За пореден път съм впечатлена от Димитър Цолов Доктора, майстор на словото, пише страшно увлекателно, използва термини, от които могат да се научат много любопитни неща. Смях се искрено на някои моменти, а краят дори успя да ме разплаче ... какво повече да искаш от една книга, а и научих много неща, които не знаех! Хареса ми и цялото това пушене в книгата ... аз като страстен пушач и фен на билките, си умирах от кеф като описваше това свещенодействие - пушенето! Един от любимите ми моменти е с растата-куриер: "Не беше трудно да се предположи, че е разнообразил работния си ден с весела билка, но не можех да го коря - самият аз си позволявах това след тежка смяна. Леката дрога от години се продаваше легално на територията на Многополисната общност." ... ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ ТААААААААААМ ХАХАХАХАХАХАХАХАХ
И "Както е казал древния мъдрец, аз съм доста лесен откъм вкусовете си - винаги се задоволявам с най-доброто, ха-ха." - а определено Доктора е един от най-добрите съвременни, български ъндърграунд автори!
Все още прохождам с тях, но това, което съм чела до момента - винаги ме е впечатлявало и за в бъдеще определено ще продължавам да ви чета! С нетърпение чакам продължението на Клиниката!
Страхотна книга! Чете се бързо, макар че на мен ми отне малко повече време (поради несериозността и непостоянството ми), но хванеш ли я веднъж не те оставя да я пуснеш, докато не стигнеш до края!
За пореден път съм впечатлена от Димитър Цолов Доктора, майстор на словото, пише страшно увлекателно, използва термини, от които могат да се научат много любопитни неща. Смях се искрено на някои моменти, а краят дори успя да ме разплаче ... какво повече да искаш от една книга, а и научих много неща, които не знаех! Хареса ми и цялото това пушене в книгата ... аз като страстен пушач и фен на билките, си умирах от кеф като описваше това свещенодействие - пушенето! Един от любимите ми моменти е с растата-куриер: "Не беше трудно да се предположи, че е разнообразил работния си ден с весела билка, но не можех да го коря - самият аз си позволявах това след тежка смяна. Леката дрога от години се продаваше легално на територията на Многополисната общност." ... ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ ТААААААААААМ ХАХАХАХАХАХАХАХАХ
И "Както е казал древния мъдрец, аз съм доста лесен откъм вкусовете си - винаги се задоволявам с най-доброто, ха-ха." - а определено Доктора е един от най-добрите съвременни, български ъндърграунд автори!
Все още прохождам с тях, но това, което съм чела до момента - винаги ме е впечатлявало и за в бъдеще определено ще продължавам да ви чета! С нетърпение чакам продължението на Клиниката!
December 16, 2015
Книжката пристигна вчера по пощата и естествено я разгърнах от любопитство. Още на седма страница бях... миии БУФ, УАУ, Малиииии. На 36 страница вече знаех, че няма да си легна преди да я завърша. На 130 направих опит да си оставя за днес, но не ми се получи.
Сериозно начало на серията "Колекция Дракус". Клиниката вдига летвата брутално още на старта. Отдавна не бях чел добре написан роман от съвременен български автор(не че съм търсил много).
Главният герой Арчи Кимерия е хирург в шантавия полис Кръстовище, където банди отсвръхестествени същества(и не само) управляват нощта и се млатят за надмощие. Жена му е отвлечена, за да го принудят да направи нещо против принципите си, но не знаят, че кроткият доктор има не толкова кротко минало. И се започва касапницата.
Нещата, които ми обадиха:
+ Роман, батенце, роман(и то не някаква тухла обещаваща да роди още 50 тухлета). Качествени писатели на остросюжетни разкази, за моя радост в момента има, но тази най-популярна форма сме я позанемарили малко.
+ Медицинската част. Авторът, бидейки доктор самият той, доста се е потрудил да обясни вампиризмът ликантропията и прочие модерни митологии по един професионален начин, вдъхващ най-малкото респект, ако не чисто възхищение.
+ Систематичното обезобразяване на всяко едно клише в жанра градско фентъзи. Пълен кеф.
+ Главният герой е нормален човек, макар и с бурно минало и наказва. Наказва всякаква анормална измет.
+ Супер елегантно вмъкнатите български елементи, без да се натрапват. А бандата на кукерите е връй. Като порастна искам да стана кукер, отивам за чанове.
+ Ретроспетивните епизоди от миналото на Арчи са история сами по себе си. Голяма пънкария.
+ Книгата е завършена, но има лекичко оставени нещица за продължение. Тия дни всичко което чета свършва с брутално отворени финали, страшно дразни, завършен роман от няма и 200 страници ме връща с две десетилетия назад, при качествената фентъзи литература.
+ Действие, действие, действие, което не те оставя до края на книгата и е правилно разредено с ретроспективни епизоди за почивка, без да прекалява.
Нещата, които не ми обадиха:
- Колкото и да са разчупени клишетата от фентъзийния жанр, тези от трилъра се натрупват през цялата книга и оставят едно впечатление на изкривено дежавю(нимоа да го напиша на френцки).
- Книжката губи малко скорост към финала.
- Богът от машината(нимоа го напиша на староелински) успява да се появи и тук, макар и аргументиран правилно, и да ми разстрои рецепторите.
Като сравним плюсчетата и минусчетата е ясно защо има пет звездички. Чакам продължението, което знам че се пече вече.
Колекция Дракус и издателство Гаяна са гаранция за качествена литература. Няма да спра да го повтарям.
Сериозно начало на серията "Колекция Дракус". Клиниката вдига летвата брутално още на старта. Отдавна не бях чел добре написан роман от съвременен български автор(не че съм търсил много).
Главният герой Арчи Кимерия е хирург в шантавия полис Кръстовище, където банди отсвръхестествени същества(и не само) управляват нощта и се млатят за надмощие. Жена му е отвлечена, за да го принудят да направи нещо против принципите си, но не знаят, че кроткият доктор има не толкова кротко минало. И се започва касапницата.
Нещата, които ми обадиха:
+ Роман, батенце, роман(и то не някаква тухла обещаваща да роди още 50 тухлета). Качествени писатели на остросюжетни разкази, за моя радост в момента има, но тази най-популярна форма сме я позанемарили малко.
+ Медицинската част. Авторът, бидейки доктор самият той, доста се е потрудил да обясни вампиризмът ликантропията и прочие модерни митологии по един професионален начин, вдъхващ най-малкото респект, ако не чисто възхищение.
+ Систематичното обезобразяване на всяко едно клише в жанра градско фентъзи. Пълен кеф.
+ Главният герой е нормален човек, макар и с бурно минало и наказва. Наказва всякаква анормална измет.
+ Супер елегантно вмъкнатите български елементи, без да се натрапват. А бандата на кукерите е връй. Като порастна искам да стана кукер, отивам за чанове.
+ Ретроспетивните епизоди от миналото на Арчи са история сами по себе си. Голяма пънкария.
+ Книгата е завършена, но има лекичко оставени нещица за продължение. Тия дни всичко което чета свършва с брутално отворени финали, страшно дразни, завършен роман от няма и 200 страници ме връща с две десетилетия назад, при качествената фентъзи литература.
+ Действие, действие, действие, което не те оставя до края на книгата и е правилно разредено с ретроспективни епизоди за почивка, без да прекалява.
Нещата, които не ми обадиха:
- Колкото и да са разчупени клишетата от фентъзийния жанр, тези от трилъра се натрупват през цялата книга и оставят едно впечатление на изкривено дежавю(нимоа да го напиша на френцки).
- Книжката губи малко скорост към финала.
- Богът от машината(нимоа го напиша на староелински) успява да се появи и тук, макар и аргументиран правилно, и да ми разстрои рецепторите.
Като сравним плюсчетата и минусчетата е ясно защо има пет звездички. Чакам продължението, което знам че се пече вече.
Колекция Дракус и издателство Гаяна са гаранция за качествена литература. Няма да спра да го повтарям.
November 30, 2014
Още когато завърших романчето през лятото на 2012 г. споделих следното: "По мое мнение се получи добре - няма абсолютно никакъв смисъл, използва всички преекспонирани клишета в жанра (вампири, върколаци и пр.), действието върви супер претупано, лее се кръвчица, абе - идеален за убиване на летен следобед ..." Ми това е, приятно четене на всички, които се престрашат да влязат в "Клиниката" без направление по здравна каса :)
January 9, 2018
Страхотна! Страхооотна! Много голямо браво, толкова не съм се забавлявала отдавна! :)))
December 30, 2014
А това е романът на Митко от Враца - Пияният Бард, вокалиста на Докторс Гого Бенд! Интересен проект в жанровия стил, наситен с доста екшън. Закачките започват още в заглавието (зъбчета вместо Л-та, намигване към Болница на края на града), а идеята е доста шантава. Имаме едно престъпно градче, където вилнеят вампири, върколаци, кукери, обикновени престъпници и какво ли още не. Главният герой, д-р Арчибалд Кимерия работи в клиника, която скърпва всякаква ранена сволоч. Книгата е посветена на съпругата на автора и до някаква степен (поне според мен) е своего рода обяснение в любов - няма лошо. Ако някой не знае, авторът е лекар и едно от (да не кажа най) ценните неща в романа са доста подробните, обширни и описателни медицински термини и като цяло информация, ще научите немалко любопитни неща от въпросната сфера. Добър роман, но ако се изрежат едно 80% от удивителните ще стане още по-добър.
January 3, 2019
Какво се получава когато практикуващ лекар и фронтмен на трапезен пънк северозападна банда реши да напише фентъзи роман? Получава се „Клиника в средата на нощта“ – първата книга от култовата поредица „Колекция Дракус“ на изд. „Гаяна“, съставена само и единствено от български автори.
От доста време бях хвърлил око на „Клиниката“ и ето, че нейният ред дойде.
Познавам стила на Цолов от предишни негови творби, които съм чел – разкази в различни сборници и периодични издания и мога смело да заявя, че се превърна в един от любимите ми родни автори. Едно от нещата, което ме грабнаха в „Клиниката“ е обстановката. Представете си въпросната Многополисна Общност, населена с хора, вампири, върколаци, кукери, нестинари, сатири и прочие сладури, които живеят вкупом, взаимодействат си, колят се, убиват се и т.н. Разкарват се из града с пневмобили и летящи килимчета, а знаете ли кое е оръжието срещу вампир? Игломет – хитроумно устройство, което изстрелва есенция от чесън и директно играе хард на нервната система на кръвопиеца.
Кефи ме как Цолов е измислил свои собствени творения и хрумки в романа си, описвайки наглед банални същества като вампирите да речем. Например как те се хранят и си набавят кръв, как се размножават, какви са по природа и защо съществува общност на псевдовампирите. Ами тази на кукерите? Представете си тяхната общност – яки и обиграни мъжаги, които ходят с елеци и звънчета (броят на звънчетата показва колко хора са убили, мдаа), понякога и с маски, въоръжени до зъби, ядат, пият и поркат като за световно и имат своя вътрешно-кукерска философия за нещата от живота. И мога да спомена още куп подробности, които написани от ръката на доктор изглеждат плашещо реални.
В този роман главният герой, който е лекар (хм, интересно защо ли) се оказва въвлечен в сложна задкулисна игра на враждуващи раси. Но играта за някои от кукловодите загрубява, когато съпругата на нашия док (една секси нестинарка) бива отвлечена от вампирите. Тогава Арчибалд Кимерия припомня своите убийствени умения, придобити навремето от тъмното му минало и настава една мътна и кървава.
Екшънът е супер, героите са готини, всичко е описано толкова приятно, че изядох тази книжка за норматив. Но не саднах, че е свършила толкова бързо защото има продължение ...
От доста време бях хвърлил око на „Клиниката“ и ето, че нейният ред дойде.
Познавам стила на Цолов от предишни негови творби, които съм чел – разкази в различни сборници и периодични издания и мога смело да заявя, че се превърна в един от любимите ми родни автори. Едно от нещата, което ме грабнаха в „Клиниката“ е обстановката. Представете си въпросната Многополисна Общност, населена с хора, вампири, върколаци, кукери, нестинари, сатири и прочие сладури, които живеят вкупом, взаимодействат си, колят се, убиват се и т.н. Разкарват се из града с пневмобили и летящи килимчета, а знаете ли кое е оръжието срещу вампир? Игломет – хитроумно устройство, което изстрелва есенция от чесън и директно играе хард на нервната система на кръвопиеца.
Кефи ме как Цолов е измислил свои собствени творения и хрумки в романа си, описвайки наглед банални същества като вампирите да речем. Например как те се хранят и си набавят кръв, как се размножават, какви са по природа и защо съществува общност на псевдовампирите. Ами тази на кукерите? Представете си тяхната общност – яки и обиграни мъжаги, които ходят с елеци и звънчета (броят на звънчетата показва колко хора са убили, мдаа), понякога и с маски, въоръжени до зъби, ядат, пият и поркат като за световно и имат своя вътрешно-кукерска философия за нещата от живота. И мога да спомена още куп подробности, които написани от ръката на доктор изглеждат плашещо реални.
В този роман главният герой, който е лекар (хм, интересно защо ли) се оказва въвлечен в сложна задкулисна игра на враждуващи раси. Но играта за някои от кукловодите загрубява, когато съпругата на нашия док (една секси нестинарка) бива отвлечена от вампирите. Тогава Арчибалд Кимерия припомня своите убийствени умения, придобити навремето от тъмното му минало и настава една мътна и кървава.
Екшънът е супер, героите са готини, всичко е описано толкова приятно, че изядох тази книжка за норматив. Но не саднах, че е свършила толкова бързо защото има продължение ...
July 2, 2023
Много, ама много ми хареса 😁, моят любим жанр, най много ми хареса, че има и кукери заедно с вампири и върколаци, нотка и от българският фолклор, започвам втора, а който пита днес щях да чета друго хаха. Препоръчвам!
October 3, 2017
Ебаси яката книга! Евалата, Докторе!
June 7, 2018
Като фен на книгите на Доктора няма кой знае какво различно да кажа и за тази.
Ще маркирам само някои неща. Значи бате Арни... Ачи от "Командо", се е закротил като същий "д-р Хаус" в клиниката на "Подземен Свят". Да ама лошите го изнервят леко и "он нарамва тежката артилерия". :) Само едно не ми стана ясно. Труженичките-танцьорки-нестинарки дето танцуват в нощния клуб върху жарава, как си опазват банкнотите-бакшиши от тоя огън под краката ? :)
Ще маркирам само някои неща. Значи бате Арни... Ачи от "Командо", се е закротил като същий "д-р Хаус" в клиниката на "Подземен Свят". Да ама лошите го изнервят леко и "он нарамва тежката артилерия". :) Само едно не ми стана ясно. Труженичките-танцьорки-нестинарки дето танцуват в нощния клуб върху жарава, как си опазват банкнотите-бакшиши от тоя огън под краката ? :)
March 30, 2016
“Клиника в средата на нощта” от Димитър Цолов е първата книга от бързо придобиващата статуса на класика колекция “Дракус” от издателство “Гаяна”. Това е голяма отговорност, но “Клиника в средата на нощта” не просто е достойна да започне споменатата колекция. Тя спокойно може да започне и някоя от епичните поредици на Саймън Р. Грийн. Това е върхово постижение в жанра, брилянтно съчетание на фентъзи, фантастика, екшън и драма, с великолепно изграден свят, ярки персонажи, кинематографично действие, изключително заплетен сюжет и убийствен финал.
Цялото ревю четете на линка:
http://citadelata.com/%D0%BA%D0%BB%D0...
Цялото ревю четете на линка:
http://citadelata.com/%D0%BA%D0%BB%D0...
February 22, 2020
Много приятна книжка. Миналата година я мернах в Читанка и се зачотох в нея. Още от първите страници ми стана интересна и реших, че ще си я купя. Аз съм голям фен на подобни истории - ърбън фентъзи и то с примесени мотиви от местните легенди. Честно да си призная - и аз съм се пробвал няколко пъти в тая насока и смятам, че е много плодородна почва.
Историята е свежа и се чете бързо. Някои неща може и да са клишета, но когато са направени добре, това не е минус. Главният герой беше добре развит и интересен. На мен лично ми допадна много ретроспекцията и дефакто origin -а му.
Най-силната част на книгата е добре направената вселена, в която се развива действието. За няма и двеста страници успяваш да усетиш много реален свят. И да има някакви минуси, това компенсира напълно.
Палци горе от мене.
Историята е свежа и се чете бързо. Някои неща може и да са клишета, но когато са направени добре, това не е минус. Главният герой беше добре развит и интересен. На мен лично ми допадна много ретроспекцията и дефакто origin -а му.
Най-силната част на книгата е добре направената вселена, в която се развива действието. За няма и двеста страници успяваш да усетиш много реален свят. И да има някакви минуси, това компенсира напълно.
Палци горе от мене.
June 11, 2015
Прочетох "Клиника в средата на нощта" точно на два пъти за едно денонощие. И всичко това благодарение на невероятно увлекателният начин, по който историята беше разказана. Първоначално, това, което най-много събуди положителни впечатления у мен беше силната детайлност, която в същото време не беше пагубна и дразнеща. Димитър Цолов, като човек на медицината, успява брилянтно да приложи знанията си в тази област в романът,така че да му придаде един по-особен и любознателен нюанс. Мисля, че обогатих общата си култура относно болести, наранявания, кръв и прочие значително. Съвсем сериозно. Второ, жанрът на творбата - един уникален микс от фентъзи (при това фолклорно), крими, дори сай фай е нещо строго нетипично и заигравката с подобни колаборации е по презюмция обречена. Но начинът, по който авторът е обединил нещата, прави комбинацията по-скоро положителна. Лично бих прочел още такива неща.
Трето, добро впечатление ми направи хуморът на Цолов, който е ориентиран към малките неща, които да забавляват читателите - от горчивото кафе на лекарите в дежурната смяна (интересно е от първа ръка, дори пречупено през такава история да се прочете за професионалното битие на медиците), до наименованието на някакво куче (умишлено няма да го спомена, за да оставя читателите сами да прочетат и да се позабавляват). Нямаше излишни клишета, или поне, не такива към, които не е подходено иронично. Четвърто - динамика, динамика, динамика - Свикнал съм на дълги епоси и не са ми проблем, но когато времето за четене е дефицит, понякога ми става досадно, когато авторът върти и сучи нещата, за да получи - примерно обем. В "Клиниката", особено след втората част на книгата - действията се развиват с такова темпо, че чак на човек му се иска да чете по-бързо, тъй като умира от нетърпение - какво пък ще се случи в следващата глава. Пето, главните герои (включително най-най-главният, който и разказва историята) не успяха да ме грабнат чак толкова, което за мен лично е и минуса (отдавам го на това, че все пак историята си беше малка и нямаше, така да се каже време Кимерия да ми влезе под кожата), но за сметка на това, второстепенните са на ниво. Особени адмирации за предводителят на върколашката Шайка; както и за съветникът на вампира.
И като за край на скромното ми ревю - но не и на последно място - краят на творбата. Просто страхотен. По някакъв начин нетипичен и определено неочакван.
Изключително много се радвам, че прочетох тази книга и че се запознах с поредният ни обещаващ автор. Хубаво е, когато откриваме нови за нас страни от хората, чрез техните писания. А "Клиника в средата на нощта" определено говори много за автора, и то само хубави неща. И като за край, като любител на цитати, успях да си грабна не един или два от текста, а ето този, който ми направи най-хубаво впечатление...
"Защото хората все така бяха обсебени от смъртта и обожаваха да се взират в очите и, но от безопасно разстояние - удобно приседнали отстрани, докато сладко си хапват и пийват"...
Трето, добро впечатление ми направи хуморът на Цолов, който е ориентиран към малките неща, които да забавляват читателите - от горчивото кафе на лекарите в дежурната смяна (интересно е от първа ръка, дори пречупено през такава история да се прочете за професионалното битие на медиците), до наименованието на някакво куче (умишлено няма да го спомена, за да оставя читателите сами да прочетат и да се позабавляват). Нямаше излишни клишета, или поне, не такива към, които не е подходено иронично. Четвърто - динамика, динамика, динамика - Свикнал съм на дълги епоси и не са ми проблем, но когато времето за четене е дефицит, понякога ми става досадно, когато авторът върти и сучи нещата, за да получи - примерно обем. В "Клиниката", особено след втората част на книгата - действията се развиват с такова темпо, че чак на човек му се иска да чете по-бързо, тъй като умира от нетърпение - какво пък ще се случи в следващата глава. Пето, главните герои (включително най-най-главният, който и разказва историята) не успяха да ме грабнат чак толкова, което за мен лично е и минуса (отдавам го на това, че все пак историята си беше малка и нямаше, така да се каже време Кимерия да ми влезе под кожата), но за сметка на това, второстепенните са на ниво. Особени адмирации за предводителят на върколашката Шайка; както и за съветникът на вампира.
И като за край на скромното ми ревю - но не и на последно място - краят на творбата. Просто страхотен. По някакъв начин нетипичен и определено неочакван.
Изключително много се радвам, че прочетох тази книга и че се запознах с поредният ни обещаващ автор. Хубаво е, когато откриваме нови за нас страни от хората, чрез техните писания. А "Клиника в средата на нощта" определено говори много за автора, и то само хубави неща. И като за край, като любител на цитати, успях да си грабна не един или два от текста, а ето този, който ми направи най-хубаво впечатление...
"Защото хората все така бяха обсебени от смъртта и обожаваха да се взират в очите и, но от безопасно разстояние - удобно приседнали отстрани, докато сладко си хапват и пийват"...
June 27, 2016
My Experience: Не смятах, че ърбън фентъзи може да ми допадне. Това просто не е моят жанр (си мислех аз). Всичко което прочетох досега в жанра само ми доказваше, че съм прав. И тогава реших да му дам последен шанс с поредицата "Досиетата на Дрезден" на Джим Бъчар. Може би, факта че харесвам лесно смилаемите криминални романи, помогна искрено да се изненадам от тази поредица. Умелото комбиниране на крими и фентъзи, ми показа как трябва да изглежда един Ърбън фентъзи роман. Започнах да търся неистово още подобни сюжети сред световния океан от творби - уви, за сега не съм намерил (дори Саймън Грийн не ме грабна). Оказа се че не съм търсил в нашите поточета от книгоиздаване... В реките не търся, защото не виждам кой български издател от голямо издателство би си турил главата в торбата с българска жанрова литература - такава е действителността. Та, в едно русенско поточе се оказа, че е избил извор от неподправен талант, от който редовно швирват струи от чиста проба жанрова литература. Поточето се казва Гаяна, а извора - Колекция Дракус. Ако сте зажаднели за родна остросюжетна литература грабвайте манерките и побързайте да ги напълните от поточето(Гаяна) или някой от авторите в колекцията, при които можете да намерите бутилиран в бутикови тиражи талант. По големите вериги книжарници, дори не търсете, защото там таланта не се цени - гледа се само печалбата..., най много да попаднете на мътилки от рода на "Нещата които...", които са с лъскави опаковки, но съдържанието им.... боза... при това вкисната...
Отплеснах се. Щях да ви говоря за извора(Колекция Дракус). Както може би знаете, когато някъде избие извор, той разкъсва закостелялата земя и мощно изригва, за да се разлее в последствие търсейки своето място сред напуканата от сушата земя. Ами подобна е ситуацията и с дебютната книга от Колекция Дракус „Клиника в средата на нощта“ от Димитър Цолов (ако успяхте да ми проследите метафората). И понеже чета колекцията разбъркано, чак сега стигам до тази книга. Представете си изумлението ми, когато осъзнах, че търсенето ми на добър ърбан фентъзи роман, най сетне се е увенчало с успех. Зачетох романа и не успях да се откъсна от него докато не го завърших. Авторът подхожда много хитро като хвърля читателя директно в действието, без много предисловия. Постепенно разбираме що за типаж е главния герой и що за свят е неговото обиталище. Към края на романа развръзката тъкмо започна да ми става малко ала "Чък Норис срещу лошите", когато финалния епилог тотално ме размаза със своята неочакваност. В около 200 страници се събират шеметен, брутално кървав сюжет, медицинско обосновани обяснения за фантастичното, стегнати диалози, криминална история, брилянтно развит протагонист, препратки към родния фолклор и... най яките кукери, които някога съм срещал. Горещо ви препоръчвам този роман, макар да имам опасенията, че вече е с изчерпан тираж.
Отплеснах се. Щях да ви говоря за извора(Колекция Дракус). Както може би знаете, когато някъде избие извор, той разкъсва закостелялата земя и мощно изригва, за да се разлее в последствие търсейки своето място сред напуканата от сушата земя. Ами подобна е ситуацията и с дебютната книга от Колекция Дракус „Клиника в средата на нощта“ от Димитър Цолов (ако успяхте да ми проследите метафората). И понеже чета колекцията разбъркано, чак сега стигам до тази книга. Представете си изумлението ми, когато осъзнах, че търсенето ми на добър ърбан фентъзи роман, най сетне се е увенчало с успех. Зачетох романа и не успях да се откъсна от него докато не го завърших. Авторът подхожда много хитро като хвърля читателя директно в действието, без много предисловия. Постепенно разбираме що за типаж е главния герой и що за свят е неговото обиталище. Към края на романа развръзката тъкмо започна да ми става малко ала "Чък Норис срещу лошите", когато финалния епилог тотално ме размаза със своята неочакваност. В около 200 страници се събират шеметен, брутално кървав сюжет, медицинско обосновани обяснения за фантастичното, стегнати диалози, криминална история, брилянтно развит протагонист, препратки към родния фолклор и... най яките кукери, които някога съм срещал. Горещо ви препоръчвам този роман, макар да имам опасенията, че вече е с изчерпан тираж.
April 17, 2018
Митологични същества обитават бъдещето
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Всеки път се чудя дали да прочета някоя книга с вампири и върколаци, докато се намира в ръцете ми, но обикновено успявам да се убедя, че няма какво повече да науча по темата, нито да успея да се позабавлявам поне малко с нея. Откакто нещата се „разводниха“ и страшилищата от класическите произведения станаха „секси“ в модерния си вариант, изпитвам необходимост да държа далеч от себе си и книгите, и темата. Тук-там през годините се появяваха кратки разкази в сборници, които запазваха атмосферата на жанра и дори внасяха нови нюанси, затова все още се ослушвам и търся онова, което ме устройва. Не веднъж съм чувал добри отзиви за Димитър Цолов и свободомислието в писането му, така че посегнах към неговата „Клиника в средата на нощта“ („Гаяна“, 2014) без никакви скрупули. Освен това бях прелюбопитен да надникна в литературния свят на човека, написал прословутите „СРЪБнати съчинения“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...) с червената точка на корицата. 🙂
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Всеки път се чудя дали да прочета някоя книга с вампири и върколаци, докато се намира в ръцете ми, но обикновено успявам да се убедя, че няма какво повече да науча по темата, нито да успея да се позабавлявам поне малко с нея. Откакто нещата се „разводниха“ и страшилищата от класическите произведения станаха „секси“ в модерния си вариант, изпитвам необходимост да държа далеч от себе си и книгите, и темата. Тук-там през годините се появяваха кратки разкази в сборници, които запазваха атмосферата на жанра и дори внасяха нови нюанси, затова все още се ослушвам и търся онова, което ме устройва. Не веднъж съм чувал добри отзиви за Димитър Цолов и свободомислието в писането му, така че посегнах към неговата „Клиника в средата на нощта“ („Гаяна“, 2014) без никакви скрупули. Освен това бях прелюбопитен да надникна в литературния свят на човека, написал прословутите „СРЪБнати съчинения“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...) с червената точка на корицата. 🙂
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
October 21, 2021
Док е един от любимите ми български остросюжетни автори, като "Кървави песни" (първа част от "Хрониките на Чистника и Шепичката") беше първата негова книга, която прочетох. Тя толкова ми хареса, че започнах да търся и другите му издадени книги и така попаднах на едно ревю за "Клиника в средата на нощта". Не се замислих и за миг и си я поръчах, като определено в момента потривам доволно ръце, че го направих. Романът се чете на един дъх и в него са вплетени по чудесен начин елементи от различни жанрове - ърбън фентъзи, екшън и пост-апокалиптична фантастика. За мен сетингът е някаква луда и еклектична смеска между "Underworld", "Underground" и щипка отмъщение ала "Taken", който въпреки наглед невъзможността за спойка, е много кохерентен и зарибяващ, като е населяван с шантави обитатели (вампири, върколаци и кукери) и супер протагонист в лицето на д-р Арчибалд Кимерия. Надявам се тази поредица на Док да продължи с трета книга.
April 24, 2015
Едно чудесно заглавие, едно чудесно начало на Колекция Дракус, от един чудесен автор. Историята е грабваща, чете се леко и от опит мога да кажа, че е забавна и интересна дори при трети прочит. Разбира се, че препоръчвам. Въобще не се чудете.
November 27, 2017
"И това не беше предизвикателство за интелектуалните ми възможности."
Едно от хубавите неща в "Клиника в средата на нощта" е, че е роман, вместо сборник с разкази, не че не харесвам разкази, просто романите по-лесно ми вървят, но пък и романите по-лесно критикувам, защото там лошата структура е много по-видима. А лоша структура в първата творба на Колецкия Дракус има колкото искаш.
Историята започва със спешен случай, който доктор Арчибалд Кимерия (яко име между другото, credit where credit is due) поема. И точно тук се пораждат повечето проблеми в романа и се вижда един от главните, а именно огромното ниво на info dump-ване, което Цолов използва, за да развие света си. Сега, интересно е във фентъзи да се включат медицински реалности, но не е този начинът, по който да се имплементират в историята. Началото на романа е претруфено с тези медицински детайли, които не комплиментират историята по особен начин, а всъщност отнемат от момента. Това не спира тук обаче, Кимерия издава лекции, както ги и нарича той, които, въпреки че са що-годе интересни, влошават повествованието. Щеше да е много по-добре, ако имаше повече показване вместо разказване, както твърди един от известните писателски съвети, но щеше също да е добре да се оставят детайли, които читателят да си въобрази, или поне обясненията на тези детайли да се случват, след като или преди те да влязат в игра, в смисъл да станат истинска част от историята, а не само украса. Мистерията е невероятно добър инструмент, но Цолов не си борави с нея в роман, който на мен ми се видя доста като трилър, или поне в началото, преди да рухне сюжета.
Info dump-овете не са болестта, от която страда романът, но доста подпомагат тя да излезе наяве. "Клиника в средата на нощта" не е роман, а издължен разказ. Арчибалд Кимерия, колкото и други имена да има, остава зверски недоразвит, подобно на всички други герои в книгата. Всичките тези лекции и екшъни, които се случват в романа, отнемат фокуса от героя и го хвърлят върху света, което е доста лошо нещо, когато повествованието е от първо лице. Читателят няма как да види Арчибалд като симпатичен, което е окей, човекът си е задник по природа (затова съм ви оставил и цитата отгоре), но читателят също няма как да усети емпатия за Арчибалд, а това вече е недопустимо. Ако не се вникне в героя няма как да се усети важността на трудностите, които преживява, в същия смисъл, ако не се развият Шели и учителя на Кимерия (герой с толкова голяма роля, че не му помня и името), няма как трагичните им краища да имат какъвто и да е ефект. Какво ще опетнят тези трагедии, ако платното, върху което трябва да седи характера на Арчибалд Кимерия, е празно?
Но недоразвитите герои са просто още един симптом на болестта, от която "Клиника в средата на нощта" страда. Действието губи фокус след първите две глави, критика с хирургическа точност, знам. От тук просто няма как всичко останало да не рухне, няма как worldbuilding-а, който Цолов е писал, да играе важна роля в историята и няма как Кимерия да бъде развит като герой. Доктор Кимерия е, както може би подсказва титлата, лекар. Но в "Клиника в средата на нощта" той също е и екшън герой, което спъва повествованието достатъчно, за да му причини сериозно комоцио. Представете си ако доктор Хаус, вместо да се разхождаше с бастун, да гълташе хапчета и да раздаваше саркастични монолози, докато тайно страда, се биеше с криминални организации. Един герой просто не може да е екшън герой + нещо друго, което в този роман е доста тъжно, защото това "нещо друго", както повечето различни от екшън герой неща, щеше да е хиляда пъти по-интересно от екшъна, който се получи.
А екшънът, който се получи, беше лош. Книгата е прекалено къса, за да се случват толкова бързи действия. Не че не можеше да се случват бързи действия, всъщност, ако всичко беше ограничено в рамките на един ден, примерно, трилърността щеше да се върне, вместо това действията са бързи, но разточени из времето, отнемайки хем от чувството на надвиснала заплаха, хем от чувството на развързващ се с нормално темпо сюжет. Фентъзи елементът също някак си просто отпада при тази скорост. Като изключим лекциите на Кимерия, които нямат голяма роля в повествованието, тази история лесно можеше да не е в свят с вампири и върколаци, а в свят, в който Джон Маклейн умира трудно. Скоростта на повествованието не пасва с обема и това води до недоразвити герои, прекомерни описания на ненужни за момента неща и замъгляване на основната нишка на сюжета, а ако куката, която в въвела читателя в историята, се изгуби в мътното течение на повествованието, то няма как читателят да не остане една объркана риба в бързотечаща река, в която постоянно се хвърлят бляскави камъчета, които обаче не успяват да я умъртвят. Удовлетворението на читателя от прочетената творба, в ролята на рибаря, остава гладено, защото в риболова трябва финес, не бараж (метафорите са на ниво, знам). Не трябваше след четвърта глава Шели да се върне в ръцете на Кимерия, защото (за мен поне беше очевидна) завръзката ѝ не си струваше отбиването от правия път (но пък препратката към танца, описан в началото, беше хубавичка, щеше да е още по-хубавичка, ако се приземяваше с тежест).
Оставям три звезди заради възможността, но всъщност би трябвало оценката да виси между две и три, кланяйки се към две. Не знам колко рано в писателската си кариера Димитър Цолов е писал тази книга, но се надявам в бъдеще да не изпуска шансовете си да напише нещо наистина интересно, за да напише поредния екшън филм на хартия, обвит във фентъзи елементи. Защото, представете си, ако тази история беше за душевните терзания на един лекар, заклещен във враждебен фентъзи свят, принуден да наруши клетвата си, за да спаси любимата си, биещ главата си в едно скъпо (все пак е успял доктор) бюро, за да измисли как да надвие лошите с интелекта и знанията си за фентъзи биология, докато се състезава с часовника, колко по-добра щеше да е от Умирай Трудно с Вампири и Върколаци.
Едно от хубавите неща в "Клиника в средата на нощта" е, че е роман, вместо сборник с разкази, не че не харесвам разкази, просто романите по-лесно ми вървят, но пък и романите по-лесно критикувам, защото там лошата структура е много по-видима. А лоша структура в първата творба на Колецкия Дракус има колкото искаш.
Историята започва със спешен случай, който доктор Арчибалд Кимерия (яко име между другото, credit where credit is due) поема. И точно тук се пораждат повечето проблеми в романа и се вижда един от главните, а именно огромното ниво на info dump-ване, което Цолов използва, за да развие света си. Сега, интересно е във фентъзи да се включат медицински реалности, но не е този начинът, по който да се имплементират в историята. Началото на романа е претруфено с тези медицински детайли, които не комплиментират историята по особен начин, а всъщност отнемат от момента. Това не спира тук обаче, Кимерия издава лекции, както ги и нарича той, които, въпреки че са що-годе интересни, влошават повествованието. Щеше да е много по-добре, ако имаше повече показване вместо разказване, както твърди един от известните писателски съвети, но щеше също да е добре да се оставят детайли, които читателят да си въобрази, или поне обясненията на тези детайли да се случват, след като или преди те да влязат в игра, в смисъл да станат истинска част от историята, а не само украса. Мистерията е невероятно добър инструмент, но Цолов не си борави с нея в роман, който на мен ми се видя доста като трилър, или поне в началото, преди да рухне сюжета.
Info dump-овете не са болестта, от която страда романът, но доста подпомагат тя да излезе наяве. "Клиника в средата на нощта" не е роман, а издължен разказ. Арчибалд Кимерия, колкото и други имена да има, остава зверски недоразвит, подобно на всички други герои в книгата. Всичките тези лекции и екшъни, които се случват в романа, отнемат фокуса от героя и го хвърлят върху света, което е доста лошо нещо, когато повествованието е от първо лице. Читателят няма как да види Арчибалд като симпатичен, което е окей, човекът си е задник по природа (затова съм ви оставил и цитата отгоре), но читателят също няма как да усети емпатия за Арчибалд, а това вече е недопустимо. Ако не се вникне в героя няма как да се усети важността на трудностите, които преживява, в същия смисъл, ако не се развият Шели и учителя на Кимерия (герой с толкова голяма роля, че не му помня и името), няма как трагичните им краища да имат какъвто и да е ефект. Какво ще опетнят тези трагедии, ако платното, върху което трябва да седи характера на Арчибалд Кимерия, е празно?
Но недоразвитите герои са просто още един симптом на болестта, от която "Клиника в средата на нощта" страда. Действието губи фокус след първите две глави, критика с хирургическа точност, знам. От тук просто няма как всичко останало да не рухне, няма как worldbuilding-а, който Цолов е писал, да играе важна роля в историята и няма как Кимерия да бъде развит като герой. Доктор Кимерия е, както може би подсказва титлата, лекар. Но в "Клиника в средата на нощта" той също е и екшън герой, което спъва повествованието достатъчно, за да му причини сериозно комоцио. Представете си ако доктор Хаус, вместо да се разхождаше с бастун, да гълташе хапчета и да раздаваше саркастични монолози, докато тайно страда, се биеше с криминални организации. Един герой просто не може да е екшън герой + нещо друго, което в този роман е доста тъжно, защото това "нещо друго", както повечето различни от екшън герой неща, щеше да е хиляда пъти по-интересно от екшъна, който се получи.
А екшънът, който се получи, беше лош. Книгата е прекалено къса, за да се случват толкова бързи действия. Не че не можеше да се случват бързи действия, всъщност, ако всичко беше ограничено в рамките на един ден, примерно, трилърността щеше да се върне, вместо това действията са бързи, но разточени из времето, отнемайки хем от чувството на надвиснала заплаха, хем от чувството на развързващ се с нормално темпо сюжет. Фентъзи елементът също някак си просто отпада при тази скорост. Като изключим лекциите на Кимерия, които нямат голяма роля в повествованието, тази история лесно можеше да не е в свят с вампири и върколаци, а в свят, в който Джон Маклейн умира трудно. Скоростта на повествованието не пасва с обема и това води до недоразвити герои, прекомерни описания на ненужни за момента неща и замъгляване на основната нишка на сюжета, а ако куката, която в въвела читателя в историята, се изгуби в мътното течение на повествованието, то няма как читателят да не остане една объркана риба в бързотечаща река, в която постоянно се хвърлят бляскави камъчета, които обаче не успяват да я умъртвят. Удовлетворението на читателя от прочетената творба, в ролята на рибаря, остава гладено, защото в риболова трябва финес, не бараж (метафорите са на ниво, знам). Не трябваше след четвърта глава Шели да се върне в ръцете на Кимерия, защото (за мен поне беше очевидна) завръзката ѝ не си струваше отбиването от правия път (но пък препратката към танца, описан в началото, беше хубавичка, щеше да е още по-хубавичка, ако се приземяваше с тежест).
Оставям три звезди заради възможността, но всъщност би трябвало оценката да виси между две и три, кланяйки се към две. Не знам колко рано в писателската си кариера Димитър Цолов е писал тази книга, но се надявам в бъдеще да не изпуска шансовете си да напише нещо наистина интересно, за да напише поредния екшън филм на хартия, обвит във фентъзи елементи. Защото, представете си, ако тази история беше за душевните терзания на един лекар, заклещен във враждебен фентъзи свят, принуден да наруши клетвата си, за да спаси любимата си, биещ главата си в едно скъпо (все пак е успял доктор) бюро, за да измисли как да надвие лошите с интелекта и знанията си за фентъзи биология, докато се състезава с часовника, колко по-добра щеше да е от Умирай Трудно с Вампири и Върколаци.
December 11, 2019
Отново казвам, че тия от Гудрийдс трябва да сложат повече звездички.
Тяхната кожа.
Не ми е първото докосване до творчеството на Док, но до момента бяха откъслечни разкази и...музиката.
Дееба. Всичко, което е сносно и хубаво ми изтънява портфейла- бира, цигари и картофки. Една хубава книга се чете при мен така. Сигурно съм изпил, изял и изпушил един товарен влак, докато чета хора, като Док и другите ( който не ги знае- ще му пратя снимка с лавицата на гранд-мастърите). Та за книгата- мммм дааааааа. Това беше толкова красиво преживяване, че утре хващам втората част. Няма да правя спойлер, но... бат Арчи е един bad ass доктор, който ме грабна одма. Повествованието те хвърля директно в екшъна и с всяка изминала страница, неписаното правило: "Само още една страница" НЕ ВАЖИ!!!!
Та така. Вземете да прочетете Клиниката иначе ще съжалявате, че сте изпуснали. Ако не го направите- Докторс Го Го бенд ша ва газят.
Тяхната кожа.
Не ми е първото докосване до творчеството на Док, но до момента бяха откъслечни разкази и...музиката.
Дееба. Всичко, което е сносно и хубаво ми изтънява портфейла- бира, цигари и картофки. Една хубава книга се чете при мен така. Сигурно съм изпил, изял и изпушил един товарен влак, докато чета хора, като Док и другите ( който не ги знае- ще му пратя снимка с лавицата на гранд-мастърите). Та за книгата- мммм дааааааа. Това беше толкова красиво преживяване, че утре хващам втората част. Няма да правя спойлер, но... бат Арчи е един bad ass доктор, който ме грабна одма. Повествованието те хвърля директно в екшъна и с всяка изминала страница, неписаното правило: "Само още една страница" НЕ ВАЖИ!!!!
Та така. Вземете да прочетете Клиниката иначе ще съжалявате, че сте изпуснали. Ако не го направите- Докторс Го Го бенд ша ва газят.
July 25, 2025
Запозната съм с Цолов като хорър писател, затова това беше малко неочаквано фентъзи. Доктор в болница за митични създания (няма връзка с българската фентъзи серия с подобно заглавие) е заплетен в бандитска война и трябва да си припомни миналото си за да спаси жена си от лошите. Чете се изключително бързо, супер увлекателно, с много добре изграден свят и прилични герои. Краят ми беше малко тежък и рязък, но пък спокойно може да доведе до втора книга някой ден. Е, дано!
August 4, 2016
"Клиника в средата на нощта" вплита умело познатия на всички ни сюжет от фентъзи / хорър филмите с вечната война между върколаци и вампири, и традиционни български мотиви от народните обичаи и приказки. Читателят неусетно бива грабнат от историята, и в него се поражда естествено любопитство да разбере повече за този чуден свят на многополюсната общност, където модерните технологии и миналото са се вплели в чудна симбиоза. Защото не е важно само използването на наложили се клишета с максимата "Клишетата продават", а как ще се развие даден сюжет.
Димитър Цолов се е справил отлично с представяне на своята идея, и на сблъсъците между враждуващите фракции, представящи ги през погледа на своя герой - д-р Кимерия. Самия персонаж левитира на границата между Светлата страна - в името на която е дал хуманна клетва да лекува живите създания и Мрака - в който той е безмилостен убиец, следващ собствените си първични инстинкти. Отвличането на съпругата му поставя тези две същности в непрестанен сблъсък, от който излиза един, нов променен герой, който тепърва предстои да намери своето място в Многополюсната общност. Ще продължи ли да служи на Обществото доктор Кимерия или ще започне нова лична вендета срещу съществата на Мрака, които в крайна сметка го остават отново сам и потънал в него, искрено се надявам следващата книга, - обявена вече от автора с не по-малко впечатляващото заглавие "Проклятието на Белиал" - да съдържа тези отговори и ние отново да придружим доктор Кимерия в неговите приключения.
Клиника в средата на нощта е прекрасно ърбан фентъзи, ако тряблва да използвам този израз - интересно, грабващо вниманието и най-важното задържащо го до края :)
Пожелавам много успехи на Клиниката и на следващия я продължения
Димитър Цолов се е справил отлично с представяне на своята идея, и на сблъсъците между враждуващите фракции, представящи ги през погледа на своя герой - д-р Кимерия. Самия персонаж левитира на границата между Светлата страна - в името на която е дал хуманна клетва да лекува живите създания и Мрака - в който той е безмилостен убиец, следващ собствените си първични инстинкти. Отвличането на съпругата му поставя тези две същности в непрестанен сблъсък, от който излиза един, нов променен герой, който тепърва предстои да намери своето място в Многополюсната общност. Ще продължи ли да служи на Обществото доктор Кимерия или ще започне нова лична вендета срещу съществата на Мрака, които в крайна сметка го остават отново сам и потънал в него, искрено се надявам следващата книга, - обявена вече от автора с не по-малко впечатляващото заглавие "Проклятието на Белиал" - да съдържа тези отговори и ние отново да придружим доктор Кимерия в неговите приключения.
Клиника в средата на нощта е прекрасно ърбан фентъзи, ако тряблва да използвам този израз - интересно, грабващо вниманието и най-важното задържащо го до края :)
Пожелавам много успехи на Клиниката и на следващия я продължения
September 17, 2016
Това е първият роман на Митко Цолов, който чета (но не и първото произведение, by far..). Определено ми е любимия съвременен български писател (+ Пияният Бард, който трябва да издаде том 2!!!).
Сюжетът (поне на пръв поглед) е сравнително изтъркан - хора, върколаци, вампири не се обичат и си правят живота труден. На втори поглед, обаче я има тази интересна и тъмна пост-апокалиптична/стииймпънк атмосфера, която макар и съвсем фино намекната, ми направи сериозно впечатление. Героите са интересни, но при този обем не мисля, че е възможно (с изключение на главния герой, разбира се) да бъдат развити напълно. Ситуациите, в които те се поставят и са почти винаги непредвидими, с което наистина се избягва клишето.
Пет звезди заслужава всеки роман, който със силно ограниченото си време съм прочел за два дни! Горещо препоръчвам и останалите неща на автора - заради него започнах да чета съвременни български произведения!
Сюжетът (поне на пръв поглед) е сравнително изтъркан - хора, върколаци, вампири не се обичат и си правят живота труден. На втори поглед, обаче я има тази интересна и тъмна пост-апокалиптична/стииймпънк атмосфера, която макар и съвсем фино намекната, ми направи сериозно впечатление. Героите са интересни, но при този обем не мисля, че е възможно (с изключение на главния герой, разбира се) да бъдат развити напълно. Ситуациите, в които те се поставят и са почти винаги непредвидими, с което наистина се избягва клишето.
Пет звезди заслужава всеки роман, който със силно ограниченото си време съм прочел за два дни! Горещо препоръчвам и останалите неща на автора - заради него започнах да чета съвременни български произведения!
January 21, 2023
Книга, която съм проспал когато е публикувана. Което пък ми даде шанса да я прочета заедно с продължението ѝ😎. Затова и няма да мога да ги разделя в оценката си, тъй като за мен са едно цяло и не усещам няколкото години разлика между тях. А и те са толкова хомогенно свързани, че си вървят като един роман от две части. Изключително съм щастлив, че покрай щекотливата поезия на Барда, реших да се запозная и с прозата му. Изживяването е страхотно и лекият му стил на писане те пренася много лесно и бързо в света на фантазията му. Браво, Докторе, с нетърпение ще очаквам вече всяка нова книга!
March 29, 2015
Един различен вампирски роман, с първа и основна отлика – този е добър.
И до тук да спра, вече трябва да ви човърка любопитството – чакай, книжка за кръволоци, най-вероятно и някой и друг преображенец, и ми казваш, че е добра – да бе да. ��а, ама да. Като автор съм свикнала да чета от Доктора етно-фантазии като разкошния Витек Диман, но тук местните легенди минават на едно далеч по-футуристично ниво, омесващо дистопично бъдеще с уморен от жегата климат, радиационни чудовища и свръх технологии, с добрите стари вампири, върколаци, че и една професионална нестинарка за разкош, плюс една банда кукери за ужас. По някое време ще се сетите , че става въпрос за наши си момчета с имена като Ангел и Григор, които се трансформират в Арчибалд, Рутгер или Кимерия с лекотата на обичайното развитие на цивилизацията, която меси актуалности и традиции в наименователни кошмари. И ще ви хареса.
В клиника за всяковидови жертви на регулярните улични войни, бива доставен един клет върколак, който се оказва пазещ древна тайна, можеща да донесе огромна сила на зловещия клан на кръвопийците. Тъй щото дори и за любителите на гъстите червени течности пробиването в някои зони е твърде непосилна задача, та възлагат на един от лекуващите да вземе да посгреши нещо лечебните процедури и кротко да пречука полувълчето в съня му. За повече мотивация му открадват и жената, която нямат точно намерение да връщат, поне не и така да се каже пълнокръвна, но за съжаление явно информационната им система е била доста скапана, по съвсем български, тъй като избират точно оня доктор, който някога е бил почти наемен убиец, нещо средно между Транспортера и Джеймс Бонд. И почват проблемите и за добрите, и за лошите.
Не се лъжете от обема на книжката – Цолов е един от авторите, които наистина могат да наситят един не огромен обем с толкова динамизъм и чисто дистилиран екшън, че не ви и трябват някакви странични размишления, инфодъмпове или кой знае колко детайлно описана дръжка на вратата на подземието, от което трябва да се измъкне невинната девица. Фабулата има цялото и нужно време да се развие и да ви зашлеви през така или иначе зачервеното от напрежение личице, а финалът сякаш се развива току пред очите ви, пълен с трагизъм и една тиха надежда, че може би се е родил първия български екшън герой, който не дразни интелектуално, и не ви изпълва с леко смущение от това, че сте му чели приключенията на публично място.
Ако и да е ърбън-дистопично фентъзи, реалността е налична , и ръка в ръка с достоверността,и истинските познания по медицина на Доктора , обяснява съвсем логично прилично наличието на свръхестествени същества в една не толкова далечна , технологична ера на насилие и терор. Почти повярвах във всяка дума, което идва да ви каже , че добрата професионална аргументация е винаги полезна при писането на художествени текстове. Което не значи, че всички серийни убийци трябва да пишат книги, нито че Кинг има към стотина трупа в мазето и проход към ада на тавана си. Виж, за Лъвкрафт почти съм сигурна , че не е бил от земните същества, и че онези , големите главуни, са си го прибрали за вечностни мъчения в тъмнината на Вселената, но той е почти изключение. Димитър Цолов не стига чак до вратите на съзиданието, ама не е и тръгнал натам, а се е поспрял да ви разкаже една огнена история , която ще ви остави не само разтоварени и удовлетворени от няколко екшън часа, ами и някак горди от българската следа в алтер-историята. А това усещане си заслужава .
И до тук да спра, вече трябва да ви човърка любопитството – чакай, книжка за кръволоци, най-вероятно и някой и друг преображенец, и ми казваш, че е добра – да бе да. ��а, ама да. Като автор съм свикнала да чета от Доктора етно-фантазии като разкошния Витек Диман, но тук местните легенди минават на едно далеч по-футуристично ниво, омесващо дистопично бъдеще с уморен от жегата климат, радиационни чудовища и свръх технологии, с добрите стари вампири, върколаци, че и една професионална нестинарка за разкош, плюс една банда кукери за ужас. По някое време ще се сетите , че става въпрос за наши си момчета с имена като Ангел и Григор, които се трансформират в Арчибалд, Рутгер или Кимерия с лекотата на обичайното развитие на цивилизацията, която меси актуалности и традиции в наименователни кошмари. И ще ви хареса.
В клиника за всяковидови жертви на регулярните улични войни, бива доставен един клет върколак, който се оказва пазещ древна тайна, можеща да донесе огромна сила на зловещия клан на кръвопийците. Тъй щото дори и за любителите на гъстите червени течности пробиването в някои зони е твърде непосилна задача, та възлагат на един от лекуващите да вземе да посгреши нещо лечебните процедури и кротко да пречука полувълчето в съня му. За повече мотивация му открадват и жената, която нямат точно намерение да връщат, поне не и така да се каже пълнокръвна, но за съжаление явно информационната им система е била доста скапана, по съвсем български, тъй като избират точно оня доктор, който някога е бил почти наемен убиец, нещо средно между Транспортера и Джеймс Бонд. И почват проблемите и за добрите, и за лошите.
Не се лъжете от обема на книжката – Цолов е един от авторите, които наистина могат да наситят един не огромен обем с толкова динамизъм и чисто дистилиран екшън, че не ви и трябват някакви странични размишления, инфодъмпове или кой знае колко детайлно описана дръжка на вратата на подземието, от което трябва да се измъкне невинната девица. Фабулата има цялото и нужно време да се развие и да ви зашлеви през така или иначе зачервеното от напрежение личице, а финалът сякаш се развива току пред очите ви, пълен с трагизъм и една тиха надежда, че може би се е родил първия български екшън герой, който не дразни интелектуално, и не ви изпълва с леко смущение от това, че сте му чели приключенията на публично място.
Ако и да е ърбън-дистопично фентъзи, реалността е налична , и ръка в ръка с достоверността,и истинските познания по медицина на Доктора , обяснява съвсем логично прилично наличието на свръхестествени същества в една не толкова далечна , технологична ера на насилие и терор. Почти повярвах във всяка дума, което идва да ви каже , че добрата професионална аргументация е винаги полезна при писането на художествени текстове. Което не значи, че всички серийни убийци трябва да пишат книги, нито че Кинг има към стотина трупа в мазето и проход към ада на тавана си. Виж, за Лъвкрафт почти съм сигурна , че не е бил от земните същества, и че онези , големите главуни, са си го прибрали за вечностни мъчения в тъмнината на Вселената, но той е почти изключение. Димитър Цолов не стига чак до вратите на съзиданието, ама не е и тръгнал натам, а се е поспрял да ви разкаже една огнена история , която ще ви остави не само разтоварени и удовлетворени от няколко екшън часа, ами и някак горди от българската следа в алтер-историята. А това усещане си заслужава .
December 24, 2018
Горещо бих ви препоръчал тази уникална книга на този автор , мен лично ме грабна много героя Доктор Керемия с неговото действие в тази история срещу Гай Гришняк !!!
May 30, 2015
Лично за мен „Клиника в средата на нощта“ беше една много голяма изненада. Вече все по-рядко попадам на книги, които успяват да ме държат в напрежение и да подклаждат интереса ми от първата страница до последната. Романът на Димитър Цолов обаче, направи точно това - подходих с известни резерви, тъй като не познавах творчеството му, но в крайна сметка прочетох книгата на един дъх, изживях страхотни моменти заедно с д-р Кимерия, изпадах в гневни изблици, потапях се в емоции. Препоръчвам го на всеки почитател на добрата литература. Убеден съм, че часовете, прекарани в „Клиниката“ на д-р Цолов ще бъдат незабравими и с нетърпение ще очаквате продължение на историята.
February 16, 2020
Страшно съм впечатлена от стила на писане, както и от сюжета. Историята е доста увлекателна, а автора разтяга всеки момент достатъчно дълго, за да можеш да си представиш всеки детайл, но не и прекалено дълго, за да ти стане скучно. Доста ме радва как в историята за вампири, върколаци и всякакви други раси, има и автентично вмъкнати самодиви и кукери.
January 4, 2024
много яко !
November 1, 2015
Прочетох я на един дъх. Оригинална и добре написана.
August 21, 2017
Ърбън-екшън-фентъзи без особени претенции и дълбочина, точно както ги обичам.
Единственият кусур е навикът на автора, както и на много други нови автори, да разказва действието чрез пряка реч, тоест в някакви "диалози" между героите, които са си монолози от по 2-3 страници.
Единственият кусур е навикът на автора, както и на много други нови автори, да разказва действието чрез пряка реч, тоест в някакви "диалози" между героите, които са си монолози от по 2-3 страници.
Displaying 1 - 30 of 33 reviews