Книгата „ДЕФЛОРАЦИЯ” от Мартин Карбовски е издадена през 1994-та година като апокриф с помощта на приятели и 100 долара от Любен Дилов-син.
МОТИВЪТ НА ВЕЛИКИЯ МАСТУРБАТОР
На прага на Всеобщото Униние, пред мечтаното дефилиращо пред нас Многообещаващо Общество, в края на скапаната Епоха на Впиянчения Виночерпец, живял дълго в задния двор на Добре Подредения Свят, си спомних или ми казаха, или Го измислих Него – Мотивът. Мотивът на Великия Мастурбатор разпнат на кръстачка за плашило или Коледна елха, Синдромът на Болестотворното Недоволство, измислен от Бог (заради Просто Прогреса и Луксетиката на Духа) по Време на Творческото безебие твърди, че Добрите Богове са мързеливи и единствената верна религия е бягство от Скуката през Полето на Усещането в Страната на Възприятията, там където отдавна живеят Добре Дефлорираните Музи на Познатото Безпаричие. Там, малко след Пролома на Детството, Самоукият Механизъм на Великия Мастурбатор води подир себе си Неадресирана Недомлъвка на Изпадналите в Немилост Великани, регистрира я в Регистъра на Изгубените Каузи, който списваме аз и Мойте Приятели и я спуска надолу по Склона на Бъдещите Неуспехи в Каньона на Отричането, Приличието и Тоталното Безразличие. Назад се виждат Хълмовете на Мазното Съществуване, по които загиват Житейските Алпинисти, надолу – недостроеният от Предците Път на Статуса, върху който Мотивът забива поредния Си Километричен Камък с надписа STATUS BELLI – Нормалното Състояние на Духа. Не посягайте, не отваряйте уста срещу Мотива – гласовете Ви ще замиришат и Ординеропатията ще Ви прогние. Мотивът не е съвършен, защото ако беше, всичко щеше да Му е Все Едно и следователно: нямаше да Съществува. И както всяко Полезно Житейско Изкопаемо, Мотивът – Жрец на Обикновеното Човешко Желание за Нещо повече от Всичко Останало, хранейки се с Присъствие, Маргинални Вагинални Структури, подсилвайки се с Дефлоративни Комплекси или просто търсейки Тихата Стая е неизвергнат и прогонен от Претенциалната Изява на Официалното Социо, където няма място за Изпаднали в Немилост Великани и където Девствените Поетеси и Гериатричните Поетомани се съвокупляват мастурбирайки по Съвсем Обикновен Начин. Но Той – Мотивът на Великия Мастурбатор, добрият Играч на Щастие, Вицекралят на Същността прииждащ в креватите на шестнадесет годишните, Еманацията на Изказуемия Абсолют, Ортодоксалният Циник, знае че Самотата е оръдие на труда в препитанието на Душата. Той вярва, че красивите жени винаги спят с Изпадналите в Немилост Великани, че хората ще се смилят над Изпадналите в Немилост Великани и Изпадналите в Немилост Великани един ден ще държат Екзистенциалния Боздуган на Точно Това Общество.
Мартин Карбовски (с истинско име Мартин Кирилов Богданов) е български журналист. През 1988 година завършва Немската гимназия в София. Има 2 висши образования — мебелно инженерство и телевизионна журналистика.[1] Известен е с провокативния си стил. Водещ е на предаването „Емигранти“ и „Отечествен фронт“ по „Нова телевизия“ и е бил автор на материали в списания „Егоист“, „Плейбой“ и други. Водещ на предаването „Пропаганда“ по „Дарик Радио“ и бивш втори водещ на предаването на Кеворк Кеворкян „Всяка неделя“ по Националната телевизия. Автор на книгите „Дефлорация" (1995), „Едно" (1998), „Обществен eXperiment“ (2003), „Пътеписите“ (2005) и стихосбирката „Недялко яде лайна в НДК“. Водеща фигура в групировката "Литература-диктатура". През 2008 с "Бързалитература" издават стихосбирката "Антология на живите".[2][3] В края на 2009 излиза последната му стихосбирка "Технология на екстаза".