Песента на бързолетите

by Емилия Найденова

Деликатна в силата си книга. Стихотворенията репликират събития, оставили белези, но в репликата няма яд и жлъч, защото Ненужно е да търсиш заместител на насилието. Поезия, която знае, че малките ни думи са недостатъчни да излекуват миналото, но въпреки това не се отказва.
~ Габриела Манова

Всеки носи по една планина в себе си и по един град. От прозорците на къщите в поезията на Емилия Найденова се виждат планините, а от планините се вижда градът, и това е маршрут, който на човек му се иска да измине повече от веднъж.
~ Албена Тодоровa

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

64 pages, Paperback

Published May 1, 2025

About the author

Емилия Найденова завършва Българска филология в СУ „Климент Охридски” и се занимава с дигитален маркетинг. Нейни стихове са награждавани в различни конкурси за поезия в страната. Носител е на първа награда в националния литературен конкурс за млади поетеси "Дора Габе" (2010г.). През 2012 година излиза дебютната ѝ стихосбирка „Небе за птици” , а през 2012 година печели голямата награда на конкурса „Море”, Бургас (2012г.). През 2014 година излиза втората ѝ книга с поезия - „Разговор с водата”, изд.”Знаци”.
Автор на "Песента на бързолетите" (2025г.), ИК Жанет 45.
Води свой блог: https://nebezaptici.blogspot.com/

Reviews

[Maria Yankulova · Rating 5 out of 5]

Много поезия прочетох през последните 5 години, в много стихове се влюбих, но никога досега не съм изпитвала такова силно желание, потребност дори, да прегърна човека написал думите. От стиховете на Емилия Найденова извира една тиха болка, която не крещи, но я усетих безкрайно дълбоко, извираща от недрата на душата. Не мисля, че някога ще забравя стихотворенията от 1 част *В подножието на детството*

——-
Мантра за други дни

Когато отмине страхът
и останеш със себе си насаме,
вече можеш да си стиснеш ръце
с човека вътре в теб.
Благодари за смелостта,
за непоклатимата убеденост му благодари
и си обещай, че ще посветиш
всяка крачка напред към това,
което е важно за теб,
за да спре да боли.

[Gabriela Sahatchieva · Rating 5 out of 5]

“Да ме прегърнеш за първи път -
чудото на живота да откривам през теб.
Колко много още имам да уча.
***
Ако сега трябва да избера единствен спомен,
той ще бъде щастието
да ме разпознаеш.”

[Bistra Bozhikova · Rating 5 out of 5]

Думите на Еми са част от живота ми вече няколко години. За мен тя е един от най-светлите хора, които са олицетворение на доброто. И все пак, нашето приятелство не влияе на мнението ми за текстовете ѝ, напротив - вглеждам се още по-дълбоко между редовете. А там, там откривам фино и деликатно писане, без претенции и фалшиви послания.
Въпреки тъмнината, смъртта и болката (без да е търсена драмата) в “Песента на бързолетите”, полетът надделява, вярата в едни по-добри дни хваща читателя за ръка и го превежда през улици, градове, съдби и случки.

Същност

В чистотата на черното губя почва под себе си.
Тази крайност душѝ, а е рано
да поспра и попитам къде си,
щом изобщо не ми се остава.
Щом луната е страшна измислица
и окото полека слепее,
ябълка грее точно в зеницата -
червеят ще оцелее,
щом слънцето е криво рисувано
и щом сутрин ми е студено.
Човекът сам си е къща.
Сам си е същност.
И сам - погребение.

[Martin · Rating 5 out of 5]

Когато отмине страхът
и останеш със себе си насаме,
вече можеш да си стиснеш ръце
с човека вътре в теб.
Благодари си за смелостта,
за непоклатимата убеденост му благодари
и си обещай, че ще посветиш
всяка крачка напред към това,
което е важно за теб,
за да спре да боли.

Великолепна!
В някои отношения по-тежка, по-мрачна, по-изстрадала. Не го очаквах съвсем - очаквах леки и донякъде безгрижни стихотворения за полети и мечти, може би с малко сълзи, но захарни сълзи, не солени.
И полетите ги има, и мечтите ги има. Но освен тях има и мъдрост - осъзнаване на болките на света. Преглъщане. И продължаване напред. Не въпреки болката, а заедно с нея.

[Atanaska · Rating 5 out of 5]

Книга за болката и за надеждата. Книга с истории и много зададени въпроси. Книга за приемането, за раздялата и за рождението на красотата и тихата радост от споделеността. Поезия като дом - приютява те и ти се остава, макар спомените да лютят на очите и да тежат между гърдите. Една от най-добрите поетични книги, публикувани напоследък!

[Yoanna Mladenova · Rating 5 out of 5]

Нежна, ефирна и до болка истинска.

[Mehribad Mollova · Rating 5 out of 5]

Изключително въздействаща книга от началото до края! Изчетох на един дъх и препрочитам отново и отново. Силни думи, силни преживявания, които докосват!