What do you think?
Rate this book
Германии
„Германии“ на Владислав Христов е забележително четиво. Този настръхнал монтаж от експресивни фрагменти разкрива един от най-тежките проблеми на днешното ни българско битие – емиграцията. В никои други подобни четива не ме е засягала така остро емигрантската тема, както в тази лапидарно изразена драма. Необикновената напрегнатост и наситеност на тази поезия, нейният размах и дълбочина поставят „Германии“ сред най-значителните творби на съвременната ни лирика.
Иван Теофилов
Стихосбирката „Германии“ прави според мен много повече от журналистиката или публицистиката по темата за емигрантството. Тя влиза директно и деликатно в разтерзаното сърце на съвременните млади българи, принудени да познаят себе си и света в екстремните и трудни условия на живота в чужбина. Тази книга показва, че съчетанието на актуална проблематика и висока поезия е не само възможно, но в случая отлично осъществено.
Силвия Чолева
Само след няколко прочетени стихотворения и започваш да виждаш света през очите на Владислав Христов. В този свят има повече светлина, затова забелязваш каквото иначе пропускаш, и си склонен да простиш в случаи, в които иначе си безпощаден. И докато изрича истини, без голяма надежда, но и без страх, че няма кой да го чуе, думите му не са обикновени. Те идват от дълбочини, от които само неподправеното поетическо чувство е способно да ги извади.
Палми Ранчев
Иван Теофилов
Стихосбирката „Германии“ прави според мен много повече от журналистиката или публицистиката по темата за емигрантството. Тя влиза директно и деликатно в разтерзаното сърце на съвременните млади българи, принудени да познаят себе си и света в екстремните и трудни условия на живота в чужбина. Тази книга показва, че съчетанието на актуална проблематика и висока поезия е не само възможно, но в случая отлично осъществено.
Силвия Чолева
Само след няколко прочетени стихотворения и започваш да виждаш света през очите на Владислав Христов. В този свят има повече светлина, затова забелязваш каквото иначе пропускаш, и си склонен да простиш в случаи, в които иначе си безпощаден. И докато изрича истини, без голяма надежда, но и без страх, че няма кой да го чуе, думите му не са обикновени. Те идват от дълбочини, от които само неподправеното поетическо чувство е способно да ги извади.
Палми Ранчев
- GenresBulgarian Literature
84 pages, Paperback
First published January 1, 2014
22 people want to read
About the author
Владислав Христов
18 books15 followersВладислав Христов (р. 1976, Шумен) има многобройни публикации в периодичния литературен печат. През 2010 г. излиза дебютната му книга с кратки прози „Снимки на деца“. Носител е на първа награда от конкурса за кратка проза на LiterNet (2007) и на първа награда от Третия национален конкурс за хайку (2010). Член е на Тhe Haiku Foundation. Негови хайку са публикувани в издания като Simply Haiku, Sketchbook, The Heron's Nest, Мodern Haiku, The Mainichi Daily News и много други, част са от международни хайку антологии и сборници. През 2010 г. влиза в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Инициатор е на първия национален конкурс за фото-хайга „Сезони“ и на благотворителния проект „Оризови полета – фотографии и хайку“ за подпомагане на пострадалите от земетресението в Япония през март 2011 г.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
October 20, 2015
Лятото на емигрантските истории.
Първо с „Куфарът на брат ми“, където разказът на Владислав Христов е един от любимите ми. Сега с „Германии“ - възможност чрез книгите да се докосна безопасно до това, което избегнах чрез незаминаването си.
Още по-интересно, че срещата е именно с Германия, която не почувствах близка в сравнение с доста посетени европейски страни. И синът ми, учещ немски със средно желание (в клас, от който 95 % искат да учат там), е убеден, че това не е „неговата“ страна.
Друго за книгата няма да бърборя, защото не разбирам от поезия.
Знам, че обичам все повече краткото – например не само кратки разкази, а най-кратките от кратките. И търся улавянето на дребните емоции – не дребни като „низши“, а все по-трудно забележимите, стъпкваните от самите нас заради пренебрегване или бързане, както и заради „обстоятелствата“.
Не съм и с типичната патриотична настройка „всичко родно е безценно и най-велико“, за да харесвам всички книги/спомени за емигрантството (зная, че „навън“ усещането за ценното родно се засилва), но в „Германии“ повярвах на любимите „дребни неща“.
„кутията с мащерка
това ми е българията
намалява от ден на ден“
На неоспоримите сравнения:
„на опашката за гевреци
малките нации са най-бъбриви
големите империи
мълчат“
И нещо, което човек може да се запита, където и да е.
„хванах трамвай в грешна посока
след няколко спирки
се озовах на едно поле извън града
пеперудите танцуваха по двойки
вятърът поклащаше дивите цветя
тогава си зададох въпроса
коя посока всъщност е вярната“
Това, заради което с най-голямо уважение подхождам към емигрантските неволи, е че не знам нищо за „безименното“ бачкане от нулата.
„бъди внимателен
когато чистиш препарирания бухал
лявото му око понякога пада
това бяха първите думи
на един от моите работодатели
чак след три дена попита
как се казвам“
Лично аз си представям, че ако ми се налага да избирам страна за заминаване, важен фактор би бил климатът (буквално и може би вследствие на това –„човешкият климат“) за мен, слънцелюбката.
„два месеца без слънце
ще изгния тук“
За аромата на печените чушки няма да копирам не защото на някого може да му изглежда прекалено „битово“ в стихосбирка да се споменава това, а защото аз дори тук си примирам от този аромат, представям си как би било на хиляди километри от нашите слънчеви есенни дворчета.
Все пак потвърждението за най-трайното, най-напомнящото в чужбина – езикът във всичките му форми.
„често влизам
в турската бакалия
там между многото езици
на бурканчето от лютеница
е и моят роден“
Още много лица на Германия гледах като на фотоизложба от уловени картини и настроения. Които могат да се гледат отново и отново точно като на изложба – всички наред или избирателно. Някои от тях ми се струваха правдиви, но все пак доста замрачени (по отношение на страната, самите местни хора). Всеки път обаче си казвам, че не знам всичко от опита си на мърдаща от България само за кратки екскурзийки, когато и на чуждия са длъжни да се усмихват, щом е турист (ако изобщо местните обслужват туристи).
„наваля сняг
затрупа всички хора
кой сега е чужденец и кой местен“
(Това зелено на корицата как е постигнато... Най-топлото възможно от т.нар. студени цветове. Сигурно е заради основата на бледото слънчево)
Първо с „Куфарът на брат ми“, където разказът на Владислав Христов е един от любимите ми. Сега с „Германии“ - възможност чрез книгите да се докосна безопасно до това, което избегнах чрез незаминаването си.
Още по-интересно, че срещата е именно с Германия, която не почувствах близка в сравнение с доста посетени европейски страни. И синът ми, учещ немски със средно желание (в клас, от който 95 % искат да учат там), е убеден, че това не е „неговата“ страна.
Друго за книгата няма да бърборя, защото не разбирам от поезия.
Знам, че обичам все повече краткото – например не само кратки разкази, а най-кратките от кратките. И търся улавянето на дребните емоции – не дребни като „низши“, а все по-трудно забележимите, стъпкваните от самите нас заради пренебрегване или бързане, както и заради „обстоятелствата“.
Не съм и с типичната патриотична настройка „всичко родно е безценно и най-велико“, за да харесвам всички книги/спомени за емигрантството (зная, че „навън“ усещането за ценното родно се засилва), но в „Германии“ повярвах на любимите „дребни неща“.
„кутията с мащерка
това ми е българията
намалява от ден на ден“
На неоспоримите сравнения:
„на опашката за гевреци
малките нации са най-бъбриви
големите империи
мълчат“
И нещо, което човек може да се запита, където и да е.
„хванах трамвай в грешна посока
след няколко спирки
се озовах на едно поле извън града
пеперудите танцуваха по двойки
вятърът поклащаше дивите цветя
тогава си зададох въпроса
коя посока всъщност е вярната“
Това, заради което с най-голямо уважение подхождам към емигрантските неволи, е че не знам нищо за „безименното“ бачкане от нулата.
„бъди внимателен
когато чистиш препарирания бухал
лявото му око понякога пада
това бяха първите думи
на един от моите работодатели
чак след три дена попита
как се казвам“
Лично аз си представям, че ако ми се налага да избирам страна за заминаване, важен фактор би бил климатът (буквално и може би вследствие на това –„човешкият климат“) за мен, слънцелюбката.
„два месеца без слънце
ще изгния тук“
За аромата на печените чушки няма да копирам не защото на някого може да му изглежда прекалено „битово“ в стихосбирка да се споменава това, а защото аз дори тук си примирам от този аромат, представям си как би било на хиляди километри от нашите слънчеви есенни дворчета.
Все пак потвърждението за най-трайното, най-напомнящото в чужбина – езикът във всичките му форми.
„често влизам
в турската бакалия
там между многото езици
на бурканчето от лютеница
е и моят роден“
Още много лица на Германия гледах като на фотоизложба от уловени картини и настроения. Които могат да се гледат отново и отново точно като на изложба – всички наред или избирателно. Някои от тях ми се струваха правдиви, но все пак доста замрачени (по отношение на страната, самите местни хора). Всеки път обаче си казвам, че не знам всичко от опита си на мърдаща от България само за кратки екскурзийки, когато и на чуждия са длъжни да се усмихват, щом е турист (ако изобщо местните обслужват туристи).
„наваля сняг
затрупа всички хора
кой сега е чужденец и кой местен“
(Това зелено на корицата как е постигнато... Най-топлото възможно от т.нар. студени цветове. Сигурно е заради основата на бледото слънчево)
January 21, 2015
Много лесна за съставяне книга за откровен автор с чувствителна душа. Лесна за сглобяване, лесна за четене. Прочетох я цялата в тролея от "Орлов мост" до бул. "Брюксел". Хер Христов не знае ли, че имената на държави, градове, реки се пишат с начална главна буква? Модата на писането само с малки букви кара някои от стихчетата в тази книга да изглеждат нелепо. Някои пък ми се сториха твърде незначителни, за да влязат в книга с амбициозното заглавие "Германии" (и заглавието е с начална малка буква вероятно за да покаже частността и незначителността на този опит). И все пак, прочетох и стихове, които харесах.
December 8, 2014
Експресии, които са напълно достатъчни. Думи, добавящи реалност. Трябва да се прочете.
January 14, 2018
Германия винаги е била важна за мен по ред причини. Емигрантската тематика също много ме вълнува и от години нямах търпение да прочета стихосбирката на Христов - имах големи очаквания. Вярвах, че някак ще си допаднем.
Изключително се разочаровах. Първо, обективно - капчица талант няма тук - написаното не става дори за фейсбук впечатления. Това не е поезия, а просто думи - сиви, скучни, гадни, лишени от естетика, от случване, от смисъл. Второ, субективният елемент - абсолютно и тотално различни представи - и битие, ако щеш - от моите; "стихове" (кавичките, защото това са всичко друго, но не и стихове) на светлинни години от прекрасните моменти/ фрагменти/ преживелици/ възприятия, които съм имала, имам и ще имам в подобна среда на обрисуваната* (a.k.a. *омазаната).
Въпрос на вътрешен свят и нагласа.
Нашите Германии нямат нищо общо. И слава Богу.
+Няколко примера защо това не е поезия, а поредното посредствено изпълнение:
толкова много горчица
излята върху две малки наденички
сякаш да ги предпази
от изяждане
***
няма какво да чистя
в хотелска стая на японци
всичко остава
както преди настаняването
само рулото тоалетна хартия
е малко по- тънко
***
рейн е необятна река
навярно зайците живеещи
на единия бряг
не знаят че на другия
също живеят зайци
***
когато бутам
количката с бельо
по коридорите на хотела
си мисля за сизиф
дали и той не е бутал
количка с бельо и т.н.
Дълбокомислено и сложно, а?
Изключително се разочаровах. Първо, обективно - капчица талант няма тук - написаното не става дори за фейсбук впечатления. Това не е поезия, а просто думи - сиви, скучни, гадни, лишени от естетика, от случване, от смисъл. Второ, субективният елемент - абсолютно и тотално различни представи - и битие, ако щеш - от моите; "стихове" (кавичките, защото това са всичко друго, но не и стихове) на светлинни години от прекрасните моменти/ фрагменти/ преживелици/ възприятия, които съм имала, имам и ще имам в подобна среда на обрисуваната* (a.k.a. *омазаната).
Въпрос на вътрешен свят и нагласа.
Нашите Германии нямат нищо общо. И слава Богу.
+Няколко примера защо това не е поезия, а поредното посредствено изпълнение:
толкова много горчица
излята върху две малки наденички
сякаш да ги предпази
от изяждане
***
няма какво да чистя
в хотелска стая на японци
всичко остава
както преди настаняването
само рулото тоалетна хартия
е малко по- тънко
***
рейн е необятна река
навярно зайците живеещи
на единия бряг
не знаят че на другия
също живеят зайци
***
когато бутам
количката с бельо
по коридорите на хотела
си мисля за сизиф
дали и той не е бутал
количка с бельо и т.н.
Дълбокомислено и сложно, а?
October 8, 2024
"веднага след първия инцидент
държавата подарява на пенсионерите
инвалидна количка
и асистент от източна европа
мечтаещ да получи немско гражданство
което ще му осигури
след пенсиониране
инвалидна количка
и асистент от източна европа"
"често влизам
в турската бакалия
там между многото езици
на бурканчето от лютеница
е и моят роден"
"разправят зимата тук идвала внезапно
езерото за минути се вледенявало
патките оставали хванати в капан
някои от тях след дълги опити
успявали да излетят
без крака"
Тези са много силни. Точно тези, точно в този ред. Гръбнакът на книгата и може би на емигрантството. Другите не ги усетих толкова, освен може би този за снега, който не стига за цял снежен човек, и този за брането на коприва, което те прави понятен само за своите.
държавата подарява на пенсионерите
инвалидна количка
и асистент от източна европа
мечтаещ да получи немско гражданство
което ще му осигури
след пенсиониране
инвалидна количка
и асистент от източна европа"
"често влизам
в турската бакалия
там между многото езици
на бурканчето от лютеница
е и моят роден"
"разправят зимата тук идвала внезапно
езерото за минути се вледенявало
патките оставали хванати в капан
някои от тях след дълги опити
успявали да излетят
без крака"
Тези са много силни. Точно тези, точно в този ред. Гръбнакът на книгата и може би на емигрантството. Другите не ги усетих толкова, освен може би този за снега, който не стига за цял снежен човек, и този за брането на коприва, което те прави понятен само за своите.
September 23, 2024
Защо ли откривам тази книга от 2014 едва сега? Може би защото си пожелах да има повече български книги по темата “емиграция”, та те ми се материализират? Владислав Христов е големият майстор на кратката форма в съвременния литературен ландшафт и явно е бил такъв и преди десет години. Книгата може да бъде като поетичен дневник, но на втори прочит се забелязва, че всъщност аз-ът почти не присъства. Аз-ът е само финно, чувствително улавяне на онези незабележими, но изкючитешно важни детайли на приключението “емиграция”, които са общи и споделими. Браво, искам още.
May 30, 2017
Ах тази емиграция...
January 2, 2015
Прекрасна корица, работа на Иво Рафаилов. А скоро и ще кажа за плътта на Германии, тази множественост на географията или пък на емигрантството?
Displaying 1 - 8 of 8 reviews