Umberto Eco and Football

by Peter Pericles Trifonas

Umberto Eco's work―whether analyzing the psychological sources of our fascinations with sports celebrity or presenting serendipitous misreadings of great books dares to go where no theory has gone before―to the very turf of everyday life.

Genres: Football, Nonfiction

80 pages, Paperback

First published August 7, 1997

About the author

professor
University of Toronto

Reviews

[Alialiarya · Rating 2 out of 5]

هیچ چیزی مانند نداشتن استعداد در ورزش و نتیجتا تبعید شدن به دنیای کتاب نمی‌تواند از کسی یک دانشمند بسازد
ص۳۰

هیچ گروه انقلابی‌ای هرقدر هم تندرو باشد نمی‌تواند زمین بازی را یکشنبه‌ها به تصرف خود درآورد
اومبرتو اکو

حالا که چند روز به شروع لیگ جزیره مانده و میلیون‌ها نفر مثل من شبانه روز در حال شنیدن پادکست و دیدن ویدئو هستند تا بهترین ترکیب ممکن برای شروع فانتزی این فصل را قرار دهند و یکی از مهم‌ترین تصمیمات امسال‌شان را بگیرند گفتم چند کتاب فوتبالی بخوانم:)))

امبرتو اکو و فوتبال کافی نبود. اکو در هر جایگاهی خواندنی و مجذوب کننده است. خصوصا رمان و جستار. اکوی روزنامه‌نگار و مقاله نویس زیر سایه‌ی اوی رمان‌نویس مانده و بسیاری از بهترین مقالات نوشته شده توسط او کم دیده شده. یکی از بهترین جستارهای زندگی‌ام را از او خوانده‌ام به نام فاشیسم ابدی که بسیار به شرایط امروز ما هم می‌خورد. این مقاله را می‌توانید در کتاب اسطوره سوپرمن به همراه چند مقاله‌ی دیگرش بخوانید(یا در اینترنت ترجمه آقای نجفی از مقاله را بخوانید)

تریفوناس سعی کرده با تکیه بر نظرات اکو به حواشی، فرهنگ و طرفداری فوتبال بپردازد. او می‌گوید این کتاب نه درباره‌ی اکو طرفدار و نه نویسنده است بلکه درباره‌ی اکو نظریه پرداز فرهنگی است ابتذال فرهنگی عصر جدید را از دریچه فوتبال می‌نگرد. خلاصه این چند متن کوتاه از تریفوناس که هر کدام به بخشی از نظرات اکو می‌پردازند کم و ناقصند و ای کاش مقالات اکو هم ترجمه می‌شد

بهترین متن کتاب بحث اکو درباره‌ی وراجی طرفداران فوتبال است که چگونه نمی‌توانند درک کنند کسی فوتبالی نیست و چگونه این وراجی سعی می‌کند تقلیدی از جریان‌های انتقادی سیاسی باشد. آن‌جایی که اکو فوتبال و هوادارانش را محاکمه می‌کند جذاب‌تر است‌

[Ali Zarezade · Rating 2 out of 5]

«امبرتو اکو فوتبال را نشانه روان رنجوری فرهنگ می‌داند، فوتبال تجلی چیزی است که روان آدمی را می‌ آزاد چرا که نه توضیح منطقی برای آن وجود دارد نه درمان موثری»
امبرتو فوتبال را با ادبیات فرویدی به مثابه نوعی بیماری روانی ناشی از میل سرکوب شده می داند:
« تماشاگران فوتبال همچون خیل بیماران جنسی رفتار می کنند که به طور منظم به دیدن زوج هایی که با هم معاشقه یا وا نمود به معاشقه می کنند، می روند.»

[Murat Dural · Rating 3 out of 5]

Uzun uzun yıllardır Umberto Eco okumuyorum. "Gülün Adı", "Foucault Sarkacı", "Baudolino" ve "Genç Bir Romancının İtirafları"ndan sonra bir şekilde kendisinden uzaklaştım. Aslında Peter Pericles Trifonas şu an aklımda beliren "Neden uzaklaştım?" sorusunun cevabını veriyor bu minicik kitapla. Kitaplarındaki havaya rağmen konformist, üstten bakan, herkesin her şeyi bilmesi gerektiğine inanan o tavır. Yani naçizane ben böyle düşünüyorum. Onunla aramda görünmez bir duvar var. Böyle yazınca terapideymişim gibi hissettim. Neyse, kitap çok kısa ama özellikle futbol kapsamında anlattığı şeyler önemli. Küçük olduğuna ya da başkasının yazdığına kanmayın, "Umberto Eco ve futbol hakkındaki fikirleri" (küçümseyen esprili tavrı da denebilir) son derece derin. Olumlu değil ama yaptığı vurgular yok diyemem. Haklı, abartılı ama haklı. Entellektüel bakış açısı ve futbol kesişiminde enteresan bir okuma olabilir.

[Jason Burke Murphy · Rating 5 out of 5]

A concise critique of our spectator culture, the drives that lay behind much fandom, and the empty speech that is much sports talk.

This book is a worthy corrective for those who watch a sport for reasons analogous to watching dance. Eco doesn't consider sport as culture so shame on him but he is correct about these other factors in play.

[Ante Banović · Rating 4 out of 5]

Pericles Trifonas, Peter. (2002). Umberto Eco i nogomet. Zagreb : Naklada Jesenski i Turk

Knjiga prati Ecova razmišljanja objavljena u različitim novinarskim komentarima i časopisima pa sve do semiotičkih (i kulturnih) aksema. Semiotika Umberta Eca usmjerena je na unapređenje ljudske svijesti o učincima znakova na našu svakodnevnu praksu pronalaženja smisla u svijetu u kojem živimo. Ovom se knjigom prožimlje pitanje što označava znak nogomet? Što to nogomet ispunjava u našoj kulturi? Ostala (pot)pitanja, proizlaze iz ovih temeljnih. Ecov interes za nogomet komplementaran je njegovim općenitim semiotičkim istraživanjima. Riječ je u ovoj knjizi o djelovanju više hermeneutičkih razina, preko prepoznatljivih pismenih znakova koji označavaju pojedinca i nogomet. „Ljubitelji nogometa“ možda bi se razočarali Ecovim intelektualnim strugotinama pomoću kojih u okviru kulture locira i interpretira tu igru. Nogomet je za Eca znak koji arbitrarno i iznenađujuće vodi do drugih znakova i natrag. Knjiga je namijenjena onima koji vole i ne vole nogomet, bili na terenu, stadionu, ispred Tv-a ili u knjižnici.

[Meemsi · Rating 2 out of 5]

Ummm, a great albeit pointless printing of a college essay and that's exactly how it feels to read it except you don't know this peter character and you're not getting paid but even if you were it's too late to edit anyhow, so

[Jess · Rating 2 out of 5]

Ugh. Two stars may be generous. I like Eco. I like football (soccer). The fact that the former has written on the latter intrigued me. I can only hope that the source material was more interesting and probing than Trifonas' rehash. This was way too jargon-laden and self-congratulating in tone. Read like a dissertation proposal -- that got rejected.

[Roberto Ruiz · Rating 3 out of 5]

It's clear to me that Eco and Trifonas have great resentment against football...

[Craig Langon · Rating 2 out of 5]

64-pages long and doesn't really have much to say, although the last few pages had some interesting observations, it is really for the niche overlap of semiotics and football fans

[Радослав Симеонов · Rating 4 out of 5]

http://pauloradelho.blogspot.bg/2017/...

„Умберто Еко и футболът“ е интересно изследване над вижданията на именития писател за магичната игра. В част от своите текстове той изказва тези, пораждащи повод за размисъл и дускисия. Авторът на творбата, Питър Перикъл Трифонас, прави анализ над тях и достига до изключително любопитни прозрения, част от които ще бъдат поместени в настоящия текст.
За да започнем анализа на творбата, първо трябва да сме запознати с две неща – творчеството на Умберто Еко и с футбола. Това поражда трудности, защото малко са футболните запалянковци, които четат Еко, а също са малко и хората, които четат Еко и са футболни запалянковци. Именно сечението на тези две множества би оценило подобаващо книгата. Това условие далеч не е задължително, разбира се. Въпреки че книгата е написана на доста високо ниво, то голяма част от изводите са абсолютно разбираеми за широката аудитория. Да започнем последователно – какво точно съответства на знака футбол? Представени са редица въпроси, които е повдигнал Еко, а отговорът може би се крие в следния цитат:

„Футболът предлага начин да се анализират конфликтните моменти на широкообхватен corpus, разглеждащ механизмите, посредством които традициите и идеалите се предават, мобилизират, овладяват и представят в нашия обществен и личен свят“

Футболът може да бъде капсула на времето. Колкото и невероятно да звучи, именно стадионът е трибуна за изява на немалка част от обществото. От припомняне на бележити моменти от историята до създаване на нови такива, феновете въплъщават в играта много повече от страст и емоции. Те заключват своите идеали, мечти, спомени и протести в песни и хореография, като по този начин дават гласност на вижданията си. Това е един мощен вик по време на битка. А футболът наистина прераства от игра до истинска битка. Мнението на Еко по върпоса е:

„Има едно нещо, на което – дори и да го приемат присърце – не е способно никое студентско движение, революция или глобален протест. И това е да узурпират футболно игрище по време на мач“

И това е така, защото никой не би влязъл във врящия ад на стадиона, за да се превърне в пепел. Жаждата и страстта на футболния фен за спектакъл биват сравнени дори с Фройдските виждания. Възбудата и екстазът по време на мач, отхвърленият от обществото свят на ултрасите и нуждата на отделния фен да се почувства част от едно цяло биват анализирани по един интересен и неочакван (поне за мен) начин. И наистина има смисъл в тези думи. А поглеждайки към анималистичното поведение на агитките и правейки паралели между скандиранията им могат да се направят много изводи за психологията на фена.

Трябва да се постави и въпросът от къде идва цялата тази мания. Направен е кратък преглед на произхода на футбола – от самата игра до името ѝ. Въпреки до момента отрицателното мнение на Еко и анализа на автора, то именно в корените на футбола се дължат и някои представи за завладяващата сила на този спорт:

„Предполага се спортът да е нещо добро. Футболът е спорт, следователно футболът е нещо добро.“

Но защо след като е спорт и предполага атлетичен дух, тогава феновете са наркотизирани и алкохолизирани. Отговори могат да бъдат намерени в главата „Семиогенеза на футболния фанатизъм“. Именно тя се явява и ключова за разбирането на вижданията на Еко за играта с топка. Мнението на автора на творбата е следното:

„Проблемът за Еко не е футболът като спорт, а посланието, което футболът и сигнифициращият му апарат изпраща до фена и което се отнася до заобикалящия го свят и най-вече до околните. Неприятното в случая е, че в играта се състезават атлетите, но сериозно се сътезават воайорите (които нерядко се пребиват взаимно или умират от инфаркт по трибуните).“

Това са силни думи, но в тях се крие сериозна доза истина. Поглеждайки кое да е дерби виждаме потвърждение на тази теза.

Следва кратък анализ на разговорите, които се провеждат между футболния фен и неутралния наблюдател. Тяхната анти-комутативност поражда често комични ситуации. Освен с примери, отново авторът се позовава и на цитати от далеч по-именития си колега. Достигайки до заключението на творбата, читателят вече е придобил ясна представа не само за това, че футболът е не просто игра, а начин на живот за част от зрителите му, то са дадени и не малко отговори защо това е именно така. Всичко това е пречупено през вижданията на Умберто Еко за този спорт, които често са негативни, но винаги подкрепени от разсъждения и обосновки. Използвайки фена като опитна мишка са направени анализи на човешката психология и начина на изразяване посредством футболната трибуна.

„Спортът е Човекът, Спортът е Обществото.“

Поставеният в началото въпрос за символа на футбола получа своя отговор в заключнието.
„Какво сигнифицира знакът футбол?
– Абсолютно непозната територия.“

[Tattz · Rating 2 out of 5]

Es el libro más wannabe que he leído en mi vida. Es entendible que a Umberto Eco no le guste el fútbol y de hecho, era interesante la premisa de abordar el deporte desde los símbolos. Sin embargo, lo abordó todo desde la peor forma posible, haciendo conjeturas absurdas, sin sentido e innecesarias. Lo peor es que el autor está de acuerdo… todo mal.

[Ljubomir · Rating 1 out of 5]

What a misguided book.

[Joyce · Rating 3 out of 5]

Intelligent dissertation. Expect way more from this mind.

[Cordelius · Rating 3 out of 5]

Bir pazar günü futbol maçı varken dev­rim yapmak mümkün mü. Umberto Eco