Бързи вятърни шейни браздят безкрайната пустош на този суров свят – а най-бързите сред тях са на Ледените пирати, страховитите грабители на Севера. Когато призрачната им Ледена фрегата отнася похитената принцеса на борда си, само ТИ, млад приключенец, можеш да възпреш дръзкия план на пиратския главатар, който заплашва съдбините на Кралството. Ще успееш ли да прекосиш обвеяната от смъртоносни вихри повърхност на заледения океан, да се справиш с дивите племена, които я обитават, да откриеш митичната пиратска Цитадела – и да разбулиш най-голямата тайна от забравеното минало на тази замръзнала земя?
Освен „Ледената цитадела“ на Колин в книгата е включена и кратка (81 епизода) книга-игра, предистория на Асасините на Блонд и Уейн на име „Пътуващият цирк“.
Нова книга-игра, така дълго очаквана от всички. Това е "Ледената Цитадела" от големия майстор Любо Николов. Като казвам дълго, значи дълго. Предисторията на тази книга, "Ледените Пирати" излезе през 1997-а, а продължението й чак сега, 17 години по-късно. Едва ли някой е очаквал да се случи, сигурно всички вече са били отписали завършека на историята.
Малко за самата история. Легендите разказват, че първите заселници на Лимерийското кралство дошли тук с железен кораб от далечен свят на име Тера. Пътешествието завършило с катастрофа, малцина оцелели и тепърва трябвало да се справят в жестокия, негостоприемен нов свят, където една година траела колкото осем земни. Ала успели, и ето ни тук, в този средновековен фентъзи свят, където постоянно духат ветрове и хората се придвижват с вятърни шейни и каруци.
Малко и за предишната книга "Ледените Пирати". Ти си Хендрик, обикновено фермерско момче, което е взето в кервана на чичо си да научи занаят. Изучаваш една от деветте професии в книгата (за тях после) и попадаш в столицата на кралството Менония. Съгласно древен обичай, кралят обявява състезание, на което може да се яви абсолютно всеки мъж в надпревара за ръката на дъщеря му, принцеса Малорина. Чудесно!
Явяваш се и ти, но в разгара на състезанието се появяват страховитите ледени пирати, които с голям кораб на плъзгачи странстват по замръзналите води на кралството, убиват, плячкосват и отвличат де каквото сварят, в случая принцесата. Хукваш да ги гониш, успяваш да се качиш на гигантската шейна, но те изхвърлят от нея и сега трябва да ги догониш, връщайки Малорина обратно. И вече тук започва "Ледената Цитадела".
Можеш да избираш от 9 професии: крадец, пътуващ артист, странстващ рицар, търговец, механик, просяк, монах-воин, учен и магьосник. Те в различна степен владеят 16-те умения в играта: сила, ръкопашен бой, бой с кинжал, бой с меч, стрелба с лък, езици, отваряне на ключалки, незабележимост, география, красноречие, наблюдателност, хитрост, бяла магия, черна магия, история, корабоплаване. Каква веселба?!
Може да се каже, че Ледената Цитадела ми хареса дори малко повече от Ледените Пирати: може би защото завършваше историята, може би защото бях точно в настроение за нещо такова, а може би защото за разлика от предната страниците не се отлепяха от книжното тяло. Останах доволен и от новата, опростена система за битки. За литературата няма да споменавам - все пак това е Любчо Николов.
Няколко думи и за бонус-играта: Пътуващият Цирк. 81 епизода от Блонд и Уейн за Самир, героят от Асасините на Персия като малко момче. Животът му в пътуващия цирк на баща му, пробуждането на уменията му и появата на учителят, който ще го посвети в бъдещите тайни. Допадна ми контрастът в играта: първо играеш Цитаделата, където всичко е в сняг, студ и лед, специфики на характерите и отношенията между хората в един такъв свят и после изведнъж палещите пясъци на пустинята и нейният особен, ненадминат чар.
Заложете смело на "Ледената Цитадела" и "Пътуващият Цирк". Няма да сбъркате.
Изиграх Цитаделата, като си припомних и Пиратите преди това. Пусто продължение го чакам от 97ма все пак . Като цяло останах доволен от играта - ледената пустош беше представена доста добре, като само тук-там ми се искаше описанията да са по-подробни, за да получа по-добра представа за трудността, която героят изпитва. Намерих само един счупен преход - при битката с последния бос: там се дава възможност да се иде на 29ти епизод, а той няма нищо общо със самата битка. Също така ми хареса, че има достатъчно разнообразие на развитието на доста от ситуациите за различните професии - както беше и при 1вата книга (Пиратите). Най-добри примери са войнът, монахът и най-вече магьосникът. Единствено ми се стори, че търговецът е яко прецакан, но това може да е мое погрешно възприятие.
Краткият разказ, "Пътуващият цирк" също много ми допадна - особено стила на повествованието. Прелюдието към мотивацията на Самир за по-нататъчните му премеждия ми се стори много плавно и естествено. Игровият елемент също ми допадна много - кратко приключение, но все пак приключение! Контрастът между първите ситуации и последната (битката) също много ми хареса. Може би ми се иска епизодите да бяха 100, а не 81, но това е бял кахър. 2 неща леко ме подразниха - в един от епизодите (18ти ако не се лъжа) има 3 сляти думи, а освен това имаше няколко "мъртви" епизода - просто препратки към друг епизод при грешен избор. В такива случаи можеше просто да има по-малко избори и/или да се вложи малко текст при всеки един от погрешните такива.
Много добра, макар че героите са небалансирани и някои умения дават значително предимство, докато други са на практика ненужни. Но, читателят и да се обърка, последната битка (незнайно защо) при всички положения води до успешен завършек ;)