Нокомис

by Katerina Stoykova-Klemer, Катерина Стойкова-Клемър, Люба Халева (Cover Artist)

Една книга откровение за изкуството да се разделяш. С хора, вещи, събития, идеи… и най-вече с илюзиите, които сами си създаваме по пътя на духовното израстване.

„Нокомис“ е книга за растежа и съзряването. Подобно на бамбук, който в продължение на години расте надолу и навътре под земята, преди да пробие почвата, така и тази книга със своите подпочвени движения, невидими за окото на външния наблюдател, е трупала сили и е укрепвала, за да пробие почвата на мълчанието, и да отправи своя дързък вик. Вик, прерастващ в молитвен благодарствен плач! Плач, прерастващ в песен. Песен, лекуваща прободни рани.

Книги като Нокомис са сред най-липсващите от лавиците на книжарниците, препълнени с мними ръководства за духовно себеосъществяване. Най-липсващи са, защото разкриват горчиви истини. Истината за това колко трудно е да се бориш със собственото си възхищение. За това как най-големият изпит в живота са нещата, от които сами се отказваме. И за това колко често си затваряме очите за цената, която не желаем да заплатим, особено, когато тази цена включва всичко, в което сме вярвали. И не на последно място, истината за това как ученикът рано или късно се превръща в най-големия урок за учителя.

Николай Янков

Това е прекрасно-честна и любящо-жестока книга за Пътя, за вярата и разочарованието, за обичта и съмненията, за мъчителното търсене на себе си, за ролите ни в живота, за благодарността за спасението и желанието да предадеш нататък, за светлината, която и води към спасение, но и ни прекарва през тъмните ни места, застинали в детски травми или в зоната на съмненията… Това е книга за това, как обичта остава, дори когато ти се струва невъзможно…

Добрина Топалова

Genres: Bulgarian Literature

224 pages, Paperback

First published October 21, 2024

About the author

Катерина Стойкова е автор на няколко поетични книги. Най-новите й стихосбирки на български са „Американски деликатеси“ и „Втора кожа“, издадени от ICU. През 2024 г. University Press of Kentucky ще издаде на английски нейната стихосбирка „Между клетка за птици и къща за птици“. Книгите на Катерина са носители на националните награди „Дъбът на Пенчо“, „Иван Николов“ и „Ваня Константинова“.

Катерина е собственик и главен редактор на американското издателство Accents Publishing, където е редактирала и публикувала близо сто книги, повечето от които поезия. Нейни стихове са номинирани за наградите Pushcart, Best of the Net, Discovery Award и други.

През издателството си Катерина редовно преподава дългосрочни и краткосрочни работилници по поезия на ученици от различни нива. Също преподава и в Carnegie Center for Literacy and Learning.

Reviews

[Gabriela Kozhuharova · Rating 5 out of 5]

Обожавам начина, по който поетите пишат проза.

[Teya Diya · Rating 5 out of 5]

“Страшно е да си признаем, но понякога фалшивото ни спуска мост към истинското.”

[Данила Райчева · Rating 5 out of 5]

“Нокомис” е лесно да се разгледа като многопластов роман – за междуличностните и междукултурните отношения, за културното присвояване, за нуждата от доверие в другия и как тя поражда съмнение в собствените инстинкти за самосъхранение. Всичко това с изкусния поетичен почерк на Катя Стойкова се превръща в един великолепен концентрат от емоции и решения, на които читателят става едновременно свидетел и съучастник. По-любопитният слой на книгата се крие във възможността тя да надскочи жанра си и да бъде прочетена като нехудожествена – ръководство по изграждане на защитни механизми срещу едно неизбежно, сякаш предусетено предателство, последвалата равносметка за всичко, довело до него, и духовното му надживяване и преодоляване.

[Мартин Касабов · Rating 4 out of 5]

Ей, нещо (относително) българско да ми хареса. Прочетох я на две сядания, без да се ядосвам. Това трябва да се брои за нещо, нали?

Ще напиша повече за следващия брой на Нула32.

[Reni Kancheva · Rating 4 out of 5]

“Нокомис” е книга, която може да бъде за много неща. Може би като всяка книга. Зависи какво преживяваш в момента, през какво си преминавал преди, някак налагаш своята гледна точка над книга, която може и да е за тотално друго нещо. За мен тук става въпрос за откъсването от среда, отношения, човек, когато знаем, че трябва, но не можем. За разбиването на представи, за (само)заблудите. Подходът на Катерина Стойкова е изключително интересен. Тази фрагментарност наистина ми напомня на моментите, в които аз си спомням за отворените рани от затворените отношения. Просто така, изникват истории, моменти, чувства. Като на лента. Която обаче не е последователна. Структурата е толкова на място. А думите… Това е, когато поет, пише проза. Прекрасно.

Ето и малко от цитатите, които си извадих:
Колко по-красиво би-било ако можехме да се поклоним:
– Научих каквото можах. Тръгвам си.
Или пък:
– Дадох ти каквото можах. Тръгвай си.
Но това рядко се случва.
Изкуство е да се научим да се разделяме навреме.

Желанието да си някой друг. Поривът да стъпиш в нечия чужда дреха и да я пробваш като своя. Да облечеш личността на другиго, да говориш с неговите уста и думи, да видиш колко е по-лесно, особено ако уважаваш този човек и приятелите ти му се възхищават. Да скриеш собствената си непригодност, срам, ниско самочувствие, знания, звания, кръвни връзки, за да покажеш, че имаш какво да дадеш, че думите ти имат стойност, дори и само поради това, че не идват от теб.

Ако не ти се мисли за нещо, има нещо.
Ако си уклончив относно нещо, има нещо.
Ако се впускаш в дълги обяснения, има нещо.

[Tanya Mazneva · Rating 5 out of 5]

“Крадец ли си, ако без да знаеш, нахраниш другите с откраднат хляб?”

[Kremena Yordanova]

Не мисля, че съм таргетът за тази книга, четейки останалите хвалебствени ревюта. Не съм и сигурна какво точно прочетох - поезия ли, изповед ли или някаква рзатегната поетична форма. Нищо не ми даде тази книга освен фрустрация, че съм похабила перфектния дъждовен следобед с нея. Има някаква претенция за дълбочина, но тя е щрихирана с имената на главите и дотам. Няма да давам звезди, защото не е честно да свалам рейтинга на книга, която просто не е за мен.

[Емилия]

Много харесвам Катерина Стойкова и определено всяка нейна книга е събитие за мен. “Нокомис” е интересна и различна, прочетох я през свои преживявания в последните години и разбирам онова нестихващо чувство на недоизказаното между хора, които много са се обичали и много са се възхищавали едни на други.

[Светослава Димитрова · Rating 4 out of 5]

Изповед на ученик към Учителя, към себе си и към своите ученици.
Трябва ли да качваме учител на пиедестал и да му се доверяваме сляпо? Можем ли да бъдем солидарни към неговите слабости? Скритата истина лъжа ли е и лоялно е ли е да продължим да се възползваме с цел изгода? Материалните времена оправдават ли измислена духовност?
Кога да сложим край на заразните отношения и може ли този край да е покой и за двете страни?
"Ерин си отряза косата. Нали така си ни учила, че правят хопите? Събираш всичко в юрук зад тила, все едно ще си връзваш опашка, и махаш каквото виси под юмрука. Прическа - тъжна черта. Това било знак. Така се познавали хората в траур. И когато косата отново пораснела до раменете, се считало, че си готов да продължиш живота си. Без определен календарен срок, защото всеки човек е различен.
Твоята трагедия, твоята коса, твоят юмрук, твоите рамена. Твоето сърце в крайна сметка. "
" Но и учителят върви. Учителят също се променя, а често учениците предпочитат той да остане същият. Да е на разположение по предвидим, постоянен и
удобен начин. А понякога учителят има нужда да спре да говори, независимо колко хора са се събрали да го слушат.
Колко по-красиво би било ако можехме да се поклоним.
- Научих каквото можах. Тръгвам си.
Или пък:
- Дадох ти каквото можах. Тръгвай си.
Но това рядко се случва.
Изкуство е да се научим да се разделяме навреме. "
" Колко фундаментална и необратима - промяната. Бих могла да я оприлича на оцялостяване, на повдигане на сянката от земята и приемането и вътре в тялото. Връщах себе си в себе си. Аз отново станах аз. "
" Това достатъчно ли е да заличи лъжите?
Достатъчно ли е да изравни везните?
Крадец ли си, ако без да знаеш, нахраниш другите с откраднат хляб? "
" Чувствах се подкрепена едва ли не от целия свят. Като че ли огромна сила изведнъж бе влята в мен, за да се изпълни точно тази задача. Да не я използвам, би
било кражба.
Ако Създателят разкрие път пред теб и ти не тръгнеш по него, е по-опасно, отколкото ако тръгнеш по този път. "
" Точно това се опитваме да овладеем - изкуството на осъзнатия избор, да хвърлим въже с кука към желано бъдеще и ден след ден да се придърпваме натам.
А когато го получим, започва голямото оценяване. Ама аз не го исках така. Като непробвана дреха, която е стояла красиво само на закачалката. Но понякога ти пасва и ти става любима, и я носиш с радост... "
" Когато не знаеш какво да правиш, обичай повече. "

[Stefan Kasev · Rating 4 out of 5]

Повествованието е поднесено по начин, който хем е лесен за възприемане, хем оставя следи в теб, човърка те и те кара да продължиш.
Прилично на поредица от писма, които са написани и неизпратени, книгата е поглед към една раздяла. Тази, която настъпва с осъзнаването и проглеждането за това какво е "учител" в духовен аспект.

[Кристина Апостолова · Rating 5 out of 5]

Смело, ясно и честно написана книга!

[⁠V. · Rating 5 out of 5]

"Безмилостни сме към онези, на които сме се възхищавали."

Невероятна книга. Нямам търпение да я препрочета след време.

[Albena · Rating 5 out of 5]

“Как не се пишат книги: когато те е страх.
…
Как се пишат книги: започни със страха”.

Катерина Стойкова демонстрира собствените си правила в своята безстрашна книга “Нокомис”, където търсещият, жадуващ истинност и общност дух разследва и разяснява собствените си заблуди с прецизната динамика на психотрилър.

Случвало ли ви се е да вярвате и да загубите религия?
Да се доверите изцяло на свят и той да се се разпадне от фалш?
Да надраснете и разобличите учител или идол?
Да се сблъскате фронтално с явлението “културно присвояване” (cultural appropriation), и от това да ви се “гади”?
И как да продължим оттам нататък?
Ако имате потребност да поговорите за това с някого, ще откриете в “Нокомис” книга-сестра.

[Bookmaniac70 · Rating 3 out of 5]

Преживявала съм нещо много подобно на историята на Катерина Стойкова и малко ме смути начинът, по който тя говори за преживяванията си. Много лична книга, която изисква смелост, за да бъде написана и споделена с читателите. Не знам какво ще говори на хората, които не са се сблъсквали с такава ситуация, но искрено се надявам да стигне до онези, които имат нужда от нея.

[Zlatina Jeleva · Rating 5 out of 5]

Гениална, любима, запленяваща