Шест месеца поход в митичния и същевременно непознат свят на Хималаите.
Те тръгват от Бутан през месец май, чувствайки се невзрачни пред безкрайността от планини, която им предстои.
Шест месеца по-късно и след изминати 5000 километра, Александър Пусен и Силвен Тесон стигат в Таджикистан вече изпълнили своята мисия: да прекосят пеша, от изток на запад, цялата Хималайска верига, придържайки се възможно най-близо до въображаемата ос, която свързва четиринадесетте най-високи върхове на масива. И читателят открива, че Хималаите се състоят от множество „Хималаи“: населени с различни народи – от лепча до кохистани, и с разнообразна природа – от обширни и покрити с цветя плата до напукани ледници...
Двамата младежи се впускат в приключението без каквито и да било предразсъдъци и без нищо предварително осигурено. Отказват да ползват палатки, да носят провизии и да бъдат съпровождани от носачи. Така, за да се хранят и подслоняват в този слабо населен район, разчитат на случайни срещи. Книгата разказва освен за конкретния физически подвиг и за забавения ритъм на живот и немотията на човека в света без техника, за зараждането на позабравените в наши дни отношения между чужденец и домакин. И освен това – за приключенския дух, който е въодушевявал през вековете големите пионери.
Александър Пусен и Силвен Тесон преминават граници, къде нелегално, къде не, колкото географски, толкова и духовни: медитират, полудяват, опияняват се от височината. Ентусиазираният разказ дава представа за Хималаите и за интересния свят, в който живеят техните жители.
Преходите изискват пределна мобилизация , подготовка и много късмет за да го извървиш целият маршрут , в тези части на света е кошмарно трудно, гранични зони, забранени зони , мусоните ...
Ама че загуба на пътешествие и приключение! Много Его и описания на разстройства с всякаква консистенция, никакъв талант да предадеш какво си видял и преживял. Книгата е и доста остаряла и неактуална, освен смотано написана.
Загуба на време.. Останах изключително разочарована от книгата. Стилът и е от една страна изключително сложен, защото няма никакви обяснения и пояснения за дадените места, а аз като огромен любител на Азия обичам да знам повече за местата там.. а тук трябваше да си отворя карта, за да следя пътя по който минават, за да добия поне бегла представа от написаното, а това беше изключително изморително. От друга страна е толкова просто написана, едни повтарящи се събития и случки, че ти писва да четеш. Никакво разчупване на езика, никакъв ентусиазъм от страна на авторите да предадът случилото се, така че и ние да го изживеем.
☾✧𝙰𝚋𝚊𝚗𝚍𝚘𝚗✧☽ Je n'ai pas accroché à la narration que j'ai trouvé trop lente. Il s'agit d'un récit de voyage, il y a donc effectivement des longueurs, je l'admet. Mais je n'ai pas réussi à m'imprégner de l'histoire bien que l'idée de départ m'ait beaucoup plu. Je réessayerai sûrement un jour car ce récit comporte de nombreuses qualités à commencer par l'écriture ainsi que le concept de parcourir l'Himalaya à pied sans argent.
Александър и Силвен взимат смелото решение да прекосят целите Хималаи и няколко съседни планински вериги. 5000 хиляди колометра пеша през едни от най-тежките и неблагоприятни условия на Земята, с едни от най-величествените и зашеметяващи гледки. Неповторимо изпитание за силата на тялото и волята. Маршрутът на двамата пътешественици преминава през Бутан, Непал, Тибет, Индия, Пакистан и Афганистан. Сблъскаваме се с различни местни култури и обичаи. Хората там са свикнали да живеят в крайна нищета и на границата на глада. Суровите заобикалящи условия не са много подходящи за лек и охолен живот. И може да ви се стори странно, но през по-голямата част от четенето бях гневна на главните герои. Колкото и да ценя и уважавам приключенския им дух бях възмутена как те пътуват без пари и грам провизии докато разчитат да бъдат приети и нахранени от безкрайно бедните месни хора. Знам и разбирам, че това е част от приключението, но все пак ми беше несправедливо и ограбващо. Александър и Силвен имат доста различен стил и гледна точка. Те се редуват да представят всяка глава и това на моменти малко дразни и обърква понеже историята се накъсва. Но пък от друга страна виждаме различните гледни точки за различни участъци от пътя. Така и не си харесах фаворит между двамата.
На страниците на такива книги е лесно да повярваш в чудеса и да започнеш да мечтаеш. На нашите хора толкова пъти им се размина на косъм, че е трудно да се повярва, че това не е измислица, а действително преживяване. Явно тук с пълна сила важи максимата, че късметът е на страната на смелите.
Though I'm not fun of this kind of books (travel/adventure documentaries), this book almost hooked me. I hated the beginning, I found the motivation of the book puerile and fake. But regardless this, its insights of that land far far away, of those people and their barely guessed customs and life visions were just too interesting!
Зачетох я, но много мрънкане, много оплакване и в книгата са предимно личните преживявания, а не толкова впечатленията им от посетените места и срещите с хора. Харесвам пътеписи, които разкриват повече за местата и по-малко за минувача.
I liked the story a lot better than I liked the writing. Some part were too heavy in writing and made me want to quit reading but I wanted to keep walking I. The mountains. Maybe the writing made me feel as though I was also fighting against the elements
I really enjoy travel stories, and liked other books by the same author, but I found this one a bit long, especially in the begining. Still such a great trip !