(И ни се събра толкова радост, че на караокето вкъщи изляхме част от нея в една от песните на Юна. Да не прелеем; да не я кътаме само за себе си...)
П.П. Впрочем вече и официално съм автор на трилогия. Кой би си помислил, ако знае колко рядко пиша? ;)
Добавка от 24.04.2019: Премиерата им на 30 март беше... ами, приказна. Вижте-чуйте ни. :)
И от 13.10.2025: Докато пращах „Първите“ на приятели, стари и нови, си припомних/осъзнах следното:
Историите за Юна и Юнаците са преди всичко „човекопознавателен инструмент“ – там ние, авторите, сме споделяли (в прикрита, а понякога и отявлено ексхибиционистка форма) онези неща, които са ни най-важни като човеци.
Затова, ако сме ви интересни, ако искате да ни познаете бързо, тези приказки са най-наситеният начин.
Ако не сте чели Приказките за Юнаци и злодеи, не започвайте с тези. Идете, прочетете ги, пък тогава се върнете. Е, ако много настоявате... Уж кратичка книжка, а впечатленията, които оставя след себе си хич не са малко. Мислех, че Приказки за Юнаци и злодеи: Промянае лична. Не знам как би могло да има нещо по-лично от тази книга. И в този дух, не съм сигурна дали и половината неща няма да бъдат пропуснати/разбрани погрешно/неразбрани от читателя, който не познава събитията зад приказките. И юнаците и злодеите зад юнаците и злодеите. :) Слушащата приказка ми напомни за Хал Дънкан заради използвания похват. Смръзващо е да прочетеш всички онези имена. Още повече да осъзнаеш, че точно тази част от историята не е фикция, а нашата си действителност. Докато пиша, се връщам към "безмълвна", "кървяща" и "чистеща" и си се чудя: щяха ли да са толкова въздействащи ако не знаех това, което зная и ако не се досещах и ако не разбирах, ами бях обикновен заблуден читател? Може би "кървяща" е най-универсално разбираемата, заедно с "организаеща". А последното изречение на "организаещата" е просто... :D "зеленяща" и "зеленяща 2" са си красноречиви истории в картинки. За тях поне не ви трябва предистория /или ви е удобно подсказана в линкове/. За "???" няма да пиша. Някои истории не подлежат нито на преразказ, нито на излишни коментари. Само на преживяване и съпреживяване. Последната история е Промяна. Тя е началото на следващата книга. Повече от нея ще намерите в Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна.
В сравнение с "Приказки за Юнаци и злодеи: първи", продължението сякаш... вдига нивото. Приказките тук са още по-лични, по-изстрадани... дърпащи още по-рязко душевните струни. Дори незапознат с описаните събития читател като мен започва да кърви с "кървяща", помълчава съпричастно след "безмълвна", а "чистеща"... Тя ме порази хем с формата си на притча, много изкусно разказана, хем с посланието си... но преди всичко със струящата от нея болка. За предаденото доверие, за общата кауза... превърнала се от об-единяваща в раз-единяваща, та чак настървяваща двама доскорошни другари един срещу друг. Тъжно, дяволски тъжно.
Любимата ми Приказка тук обаче е "???". И не защото завършва... да не издавам как, въпреки че имам слабост към такива завършеци. А защото, по стечение на обстоятелствата, съм била на местата и на двамата герои. Знам какво е. Да си виновният... и вменяващият вина. Знам колко ги боли, и двамата. Да си говорят, без да се чуват. Да са там... а всъщност другаде. И все пак, накрая да намерят пътя обратно един към друг. Не само да приемат чудовището у другия... а да го преобразят. Да го излекуват. Просто с присъствието си.