Jump to ratings and reviews
Rate this book

Приказки за Юнаци и злодеи #2

Приказки за Юнаци и злодеи: втори

Rate this book
Приключенията на Юна, Юнаците и Юнакините продължават – в девет приказки, с картинки.

(Поискайте си новото издание от Човешката библиотека.)

ebook

First published March 9, 2014

23 people want to read

About the author

Kalin M. Nenov

74 books284 followers
Personal bio in English

- - -

Биография на български в БГ-Фантастика

Личен блог

Ratings & Reviews

What do you think?
Rate this book

Friends & Following

Create a free account to discover what your friends think of this book!

Community Reviews

5 stars
4 (40%)
4 stars
6 (60%)
3 stars
0 (0%)
2 stars
0 (0%)
1 star
0 (0%)
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
Profile Image for Kalin.
Author 74 books284 followers
Read
October 30, 2025
След новото издание на „Приказки за Юнаци и злодеи: първиизлязоха и тези. Тъкмо за празника... тъкмо да си направим празник. :)))

(И ни се събра толкова радост, че на караокето вкъщи изляхме част от нея в една от песните на Юна. Да не прелеем; да не я кътаме само за себе си...)

П.П. Впрочем вече и официално съм автор на трилогия. Кой би си помислил, ако знае колко рядко пиша? ;)

Добавка от 24.04.2019: Премиерата им на 30 март беше... ами, приказна. Вижте-чуйте ни. :)

И от 13.10.2025: Докато пращах „Първите“ на приятели, стари и нови, си припомних/осъзнах следното:

Историите за Юна и Юнаците са преди всичко „човекопознавателен инструмент“ – там ние, авторите, сме споделяли (в прикрита, а понякога и отявлено ексхибиционистка форма) онези неща, които са ни най-важни като човеци.

Затова, ако сме ви интересни, ако искате да ни познаете бързо, тези приказки са най-наситеният начин.

Profile Image for Adi.
Author 3 books17 followers
March 21, 2018
Ако не сте чели Приказките за Юнаци и злодеи, не започвайте с тези. Идете, прочетете ги, пък тогава се върнете. Е, ако много настоявате...
Уж кратичка книжка, а впечатленията, които оставя след себе си хич не са малко.
Мислех, че Приказки за Юнаци и злодеи: Промянае лична. Не знам как би могло да има нещо по-лично от тази книга. И в този дух, не съм сигурна дали и половината неща няма да бъдат пропуснати/разбрани погрешно/неразбрани от читателя, който не познава събитията зад приказките. И юнаците и злодеите зад юнаците и злодеите. :)
Слушащата приказка ми напомни за Хал Дънкан заради използвания похват. Смръзващо е да прочетеш всички онези имена. Още повече да осъзнаеш, че точно тази част от историята не е фикция, а нашата си действителност.
Докато пиша, се връщам към "безмълвна", "кървяща" и "чистеща" и си се чудя: щяха ли да са толкова въздействащи ако не знаех това, което зная и ако не се досещах и ако не разбирах, ами бях обикновен заблуден читател? Може би "кървяща" е най-универсално разбираемата, заедно с "организаеща". А последното изречение на "организаещата" е просто... :D
"зеленяща" и "зеленяща 2" са си красноречиви истории в картинки. За тях поне не ви трябва предистория /или ви е удобно подсказана в линкове/.
За "???" няма да пиша. Някои истории не подлежат нито на преразказ, нито на излишни коментари. Само на преживяване и съпреживяване.
Последната история е Промяна. Тя е началото на следващата книга. Повече от нея ще намерите в Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна.


Profile Image for Десислава Сивилова.
Author 41 books24 followers
April 4, 2019
В сравнение с "Приказки за Юнаци и злодеи: първи", продължението сякаш... вдига нивото. Приказките тук са още по-лични, по-изстрадани... дърпащи още по-рязко душевните струни. Дори незапознат с описаните събития читател като мен започва да кърви с "кървяща", помълчава съпричастно след "безмълвна", а "чистеща"... Тя ме порази хем с формата си на притча, много изкусно разказана, хем с посланието си... но преди всичко със струящата от нея болка. За предаденото доверие, за общата кауза... превърнала се от об-единяваща в раз-единяваща, та чак настървяваща двама доскорошни другари един срещу друг. Тъжно, дяволски тъжно.

Любимата ми Приказка тук обаче е "???". И не защото завършва... да не издавам как, въпреки че имам слабост към такива завършеци. А защото, по стечение на обстоятелствата, съм била на местата и на двамата герои. Знам какво е. Да си виновният... и вменяващият вина. Знам колко ги боли, и двамата. Да си говорят, без да се чуват. Да са там... а всъщност другаде. И все пак, накрая да намерят пътя обратно един към друг. Не само да приемат чудовището у другия... а да го преобразят. Да го излекуват. Просто с присъствието си.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews

Can't find what you're looking for?

Get help and learn more about the design.