Двойното дъно на небето

by Георги Николов

Поезията на Георги Николов е пълна с имена. Потъвайки в нея, читателят се сблъсква очи в очи с тях – от Юда и Христос до Едип и Рембо. За всеки от нас тези имена значат нещо, но чрез тази поезия те заживяват от плът и кръв, населяват ни и остават дълго след последната страница. Това е книга, пълна с музика – блусът на тъгата и блусът на радостта въпреки тъгата. Между редовете живеят жените на Лотрек, недостижими и в същото време реални като живота и смъртта. Ще нарека тази книга вкусна, защото е пълна с образи и спомени, защото действа директно на осезанието, а след такава атака няма как някой да остане равнодушен.

Владислав Христов

Георги Николов знае цената си, цената на говоренето, а в писането е скъперник. Стиховете му са дълго носени и изявени в артистична игра със словото в друга равнина на възприятията. Думите му са с разширени семантични полета и препрочитането е удоволствие, защото сам ги възкресяваш за още един живот.

Анчо Калоянов

Георги Николов е поет, журналист и PR. Автор на четири стихосбирки и две белетристични книги. Носител е на национални награди за поезия и проза.

Genres: Poetry

56 pages, Paperback

First published February 1, 2014

About the author

Биография в БГ-Фантастика.

Reviews

[Peycho Kanev · Rating 4 out of 5]

„Двойното дъно на небето“ от Георги Николов

Да пишеш рецензия върху книгата на утвърден поет е малко, като да се разхождаш по някое бойно поле с ръце в джобовете и да си подсвиркваш – не е красиво и не е правилно. Затова, при цялото ми желание, ще успея да кажа много малко думи за поета Георги Николов и неговата нова стихосбирка „Двойното дъно на небето“.

Ако приемем, че поезията това е трудът на поетите, а не на народите и обществата, и че създаването на изкуство е производно само на индивидуалното съзнание, тогава мога да заключа, че Георги Николов е истински и самотен ковач на думи, който работи с най-финия инструментариум. Той не изковава груби мечове и стрели, а истински поетични шедьоври, като яйцата на Фаберже. Но от друга страна, ако вземеш един чук и заблъскаш върху неговите стихове, те никога няма да се огънат, толкова изкусно са подредени върху кожата на хартията.

Както е казал недостижимият поет Данте Алигиери: „Красотата разбужда душата да се съживи“, така и стихотворенията в „Двойното дъно на небето“ карат зад очите на читателя да премине един трепет, който съм сигурен, че той отдавна не е изпитвал. Стихотворения, които изключително точно изпълняват своята изначална функция, а именно – да накарат истинския читател да се усмихне истински на днешния ден, да го хване за опашката и в крайна сметка, да го превърне в свой. Георги Николов е човек, който през годините е вдишвал богат житейски опит и е издишвал поезия. В този ред на мисли, да четеш стиховете от „Двойното дъно на небето“ е като да слушаш с очите си, а след това да ги насочиш към небето, да погледнеш звездите и в крайна сметка, да заключиш, че между двете няма голяма разлика.

В заключение мога да кажа, че истински харесах поезията на този автор и искрено се радвам при появяването на толкова силни и стилни стихосбирки. Защото ги заслужаваме и защото имаме нужда от тях.

Наскоро прочетох една статия, в която собственичката на приказната софийска книжарница „Нисим“ и дъщеря на огромния поет Валери Петров Бояна Петрова казва, че нарича рафта с поезия в книжарницата си „Стената на плача“, защото много малко хора четат и купуват стихосбирки. Но съм сигурен, че ако на рафта й се съберат повече поети като Георги Николов, тази ситуация корено ще се промени. Убеден съм!

https://sites.google.com/site/otkrita...

[Ина Дилова · Rating 3 out of 5]

Приятно. Много приятно.

[Iliyana · Rating 4 out of 5]

Вийон

Оправя
коравата яка
на бесилото.

Увисва на него
като въпросителна,

подритнала
точката си.