Млада българка, която живее усамотено на райския остров Майорка, или виртуозна крадла и опитен реставратор, омайваща танцьорка и най-вече неуловим за властите призрак?
Андреа е професионалист, способен да изпълни всяка поръчка във всяка част на света. Но когато поредната опасна задача я сблъсква с мистериозен и опасен милиардер, тя получава едно от онези предложения, на които не можеш да откажеш, ако искаш да оцелееш.
Принудена да се върне в България, за да открадне древен ръкопис, младата жена се оказва въвлечена в шеметен водовъртеж от игри на съдбата и рискови ситуации. Тя може да загуби всичко… или да спечели своя последен милион…
Искра Урумова е родена на 04.10.1972 г. във Варна. Завършила е журналистика във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Работи като журналист над 15 години – репортер и редактор във вестници, радио, интернет агенции и телевизии. Позната е на широката аудитория като телевизионен кореспондент. Дебютният й роман „Откраднато“ – първа част от трилогия, е издаден през 2017 г., а втората книга „Обречено“ излезе през март тази година. В края на юни 2018-та предстои появата на третия роман от трилогията – „Опазено“. Искра нарича своята трилогия „история за български чудеса“, защото сюжетът й вплита в едно приказни образи от родния фолклор – самодиви и юнаци, любовна история и пътешествия из мистични кътчета на България и по света.
Ох, много исках да ми хареса, но уви! Оценката дори е по-скоро 2-2,5*, но заради сантимента ми към авторката, заради предходните й книги, закръглям на 3*, но реално тази книга все едно е писана от някой друг. Плоска любовна история между много влиятелен и богат милиардер и жена крадец на антики. Мартин Алварес поръчва на Андреа Кристоф да му открадне древен ръкопис, който е принадлежал на семейството му. Тя ще го направи, но трябва и да подсигури своята безопасност, защото след такава задача се предполага, че всички замесени ще бъдат мъртви. Двамата хем работят заедно, хем се подозират един друг, хем се дебнат кой кого би прецакал. Докато... накрая все пак решават да рискуват и да видят какво ще излезе между тях. И да, ръкописът е откраднат, но изобщо не бе разказано по интригуващ начин, нямаше тръпка в организацията, нито напрежение в кражбата, нито интрига в измъкването, нищо! Изобщо не очаквах толкова да ми е равна и безинтересна тази книга.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Неразточителни, с вълнуващи главни герои, завладяващ сюжет, интригуващи детайли, които демонстрират любознателността и информираността на авторката. В началото на книгата Андреа Кристоф е с червена коса и още от първите страници абсолютно перфектно се вписа в представата ми за огнените и изкусителните жени. Мистериозна, с остър характер, отработено хладнокръвие и пресметлив ум, тя е точният тип модерни героини, за които ми е интересно да чета. Чисто писателски се възхищавам на логично изградения ѝ образ, който нито за страница не се поклати и не си противоречеше.
Бързо се отнесох и в събитията и нямах търпение да стана свидетел на крадливата Андреа в действие. С точната доза екшън и увлекателност бяха подправени главите и заради интригата в тях "Последният милион" се превърна в най-бързо изслушатана от мен аудиокнига.
Накрая, няма как да не отбележа великолепния сървиз, с който Искра Урумова е възнаградила апетита ми за страстни любовни истории. Тя е майсторка в изграждането на врагове-до-любовници и само ми остава да се прекланям пред таланта ѝ.
На мен книгата ми хареса.Лека и приятна кримка.Андрея и Мартин и техните разговори бяха много сладки.Млади,умни и интелигентни хора,няма как да не ги хареса човек,пък били те и престъпници.Надявам се,че ще има продължение на тяхната история и надявам се с малко повече екшън.Благодаря и на авторката,че не е задълбала в скучни описания и диалози,а просто споменава за тях като действие,като например,че не е написала речта на Андрея на форума във Варна.🙂
Зарадва ме появата на тази книга в Сторител и с голямо нетърпение я започнах. Кратка история, бързо се четеше (в случая слушаше), но беше далеч от нивото на предходните книги на авторката според мен.
Иначе започна много обещаващо и доста интригуващо, имаше потенциал за доста добра история, но завършващата част беше доста разочароваща и все едно набързо скалъпена. Очаквах доста повече екшън и напрежение, предвид сложната акция, която бяха предприели... Уви, като на кино всичко се разви без никакви проблеми. Доста нереалистично и някак напълно нагласено.
Много ми допаднаха препратките към Варна и всички места там. Беше приятно действието да се развива в познати места. Любовната сюжетна линия ми допадна също, макар да беше по-скоро като фон, но се чудя дали няма има продължение тази история. После не мога да не се запитам каква част от написаното е художествена измислица и кое е може би истина...
Силно се надявам да има продължение, в което да се разгърне потенциала на тази история с повече екшън, съспенс и мистерия.
Прекрасно написана! С първи, втори и трети план. Особено впечатляващи са "поддържащите" роли на знаковите за Варна места. Още обмислям дали това е само любовно-криминален роман 🤔
Рядко чета книги написани от български автори, и съм наистина впечатлена от авторката. "Последният милион" е е история, която се чете на един дъх. Забавна и пълна с чисто българския черен хумор. И разбира се прекрасни пейзажи от Гърция, Испания и забележителностите във Варна. И какво е една книга без добра любовна история.
„Последният милион“ падна в живота ми точно както падат кестени върху главата ти – неочаквано, леко болезнено, но след това оставаш с едно „Е, хубаво, че се случи“. Книгата се озова в чантата ми с едно „Чел ли си поредицата ѝ за самодивите?“ – „Да, хареса ми!“ – „Е, тогава тази ще ти хареса!“ – и един клик на ПОС терминала по-късно, вече я имах! И да, нямаше как да имам съмнения след препоръката и то от един от любимите ми книжни хора.
Оказва се, че Искра Урумова не е просто изкусна книжна гобленарка – онзи майстор, който бод по бод, търпеливо и сръчно, съшива отделните нишки в цялостна картина. В предишните си романи тя вплиташе български фолклор и градски приключения в едно чудно фентъзи, а сега същата тази прецизност я пренася в трилъра. И то не какъв да е трилър, а бързооборотен, напрегнат, с пинцети в сутиени, камери за наблюдение, двойствен живот и всичко, което би те накарало да чуеш в главата си „Моля, затегнете коланите!“. Сюжетът върви на четвърта предавка, а фокусът не пада от героите, дори за три страници.
Онова, което най-много ме изненада приятно, са описанията – Испания и България оживяват на страниците, достатъчно богати, за да усетиш атмосферата, но без да се проточват в безкрайни географски справки и да ме подтискат, сещайки се за учителката ми по География от 5-ти клас. В същото време авторката доказва, че може да изгради съдържателен роман само в 240 страници – и да го направи без онова досадно разтягане, което често срещаме в дебели „екшън тухли“. Тук няма стотици повторения на еднотипно мачкане на чаршафи по N на брой пъти, а напрежение, поднесено премерено.
Голям плюс е и любовната нишка – спряна навреме, точно преди да префтаса козунакът. Вкарана е като акцент, не като товар, и това показва вкус и мярка. Ето защо, въпреки че на места можеше да има малко повече психологическа дълбочина в героите, цялостното усещане е за завършен и стегнат роман.
От мен – четири заслужени звезди и едно искрено „Браво!“. Ако тази книга имаше американски етикет с голямо „bestseller“, никой нямаше да се изненада. Моето лично пожелание? Две неща: първо – да се отвори път за книгите на Урумова извън България, и второ – някой ден да получим поредица с Реа като главна героиня. Защо не – нали и Поаро е започнал отнякъде.
„Последният милион“ е доказателство, че българският трилър спокойно може да седне на една маса със световните – и да не се чувства като бедния роднина.
Не съм чела нищо друго на Искра Урумова, но разбирам, че доста хора, които иначе харесват книгите й, не са успели да заобичат тази.
Наистина жалко, че това е първият ми допир до нейното творчество - останах разочарована.
- Героите бяха представени изключително повърхностно и мисленето им беше доста праволинейно
- До края на книгата така и не ми се стори достоверен образът, който авторката опитваше да изгради за двамата ни главни герои - думите и мисленето им не съответстват на "резюмето" им
- Писането беше доста просто и неописателно, което обаче не допринесе към по-динамичното развитие на сюжета
- Диалогът между главните ни герои (в опита си да бъде остроумен и провокативен) караше кожата да ми настръхне като стържене на тебешир по черна дъска и винаги беше поне два пъти по-дълъг от необходимото
- Мотивът за красотата като оръжие беше толкова преувеличен, че даже на моменти в писането се усещаше една мачистка нотка - че красотата е най-важното качество на една жена (освен това всички мъже в книгата припадаха по главната героиня и бяха готови да направят всичко за нея само защото е красива). Да не говорим как и всички мъже до един бяха толкова наивни и изобщо не подозираха, че има нещо не на място в цялата работа (именно толкова професионална и съвършена е нашата главна героиня-кукла)
- Когато ставаше дума за неща (експонати/ръкописи), от които Андрея се очакваше да разбира като бивш доцент, имах чувството, че чета един-два абзаца от Уикипедия по въпроса, без изобщо героинята да има отношение към него - просто факти и после: "Уау, толкова са ценни!".
Знам, че доста насолих книгата, но смятам, че бих пробвала отново с някоя друга от същата авторка - може би просто ударих на камък този път.
Испанец мафиот и българска измамничка обединяват усилия за открадване на страница от древен ръкопис в замяна на милион долара.
Книгата привлече интереса ми още с излизането си и я взех почти веднага, а когато я видях в сторител (доста бързо след издаването), беше въпрос на време да ѝ дойде реда.
Книгата е бърза и кратка, идеална за изпълнение на книжно предизвикателство или неангажиращ и ненатоварващ уикенд. Пълна е с описания на ключови места във Варна, което би представлявало допълнителен интерес за варненци или посещавалите града.
Мартин Алварес е атрактивен и ще ви допадне още от запознанството им, което всъщност беше един от най-добрите им моменти в книгата. Може би най-емблематичният и запомнящ се момент обаче е, когато Андреа и Мартин ядат дюнери от червения на плажа в два сутринта в официални дрехи. Абсурдизмът в цялата ситуация я прави забавна и със сигурност паметна.
Давам 3.5 звезди, защото историята на места звучеше като преразказ, просто описание на действия, монотонно. Може би защото беше кратка, нямаше възможност да се задълбае цялостно в сюжет и отношения или да се внесат интриги.
Слушах книгата в сторител и прочитът е невероятен, силно препоръчвам, особено ако обичате да слушате гласа на Яна Кузова. Със сигурност това прави книгата доста приятна за слушане.
Прекалено кратка – съответно всичко е претупано. Няма време за добро разгръщане на хубав сюжет и развитие на герои.
Прекалено добро стечение на обстоятелствата - всичко беше перфектно за героинята. Нямаше никакви спънки по пътя си. Толкова нагласено, че нямаше накъде повече.
Доста недостоверно – за мен вината е в малкия обем. Нереалистично лесно Андреа навлиза във вътрешния кръг на смъртоносни мафиоти. Само с клепане на мигли ?! Но просто няма къде и кога да се случи нещо повече. Неясно е как изобщо испанеца научава и намира Андреа.
„Сякаш съм в шибан чиклит“ – думи на самата героиня! Ами то си имаше елементи на чиклит! Страшно клиширани отношения между Андреа и Мартин. Честно казано, ако ги нямаше, щеше да ми хареса повече историята.
Харесвам Искра Урумова и обожавам „Открадно, обречено, опазено“! Тази книга обаче, никак не успя да ми въздейства. С нетърпение ще очаквам следващата творба, която ще излезе из под перото й.
Страхотно четиво за горещите летни дни, леко, увлекателно, чете се бързо... Харесвам такива книги, ненатоварващи и същевременно интригуващи. За да не издавам сюжета изцяло, само ще кажа, че не съм проверявала и не съм търсила достоверност на включените културно - исторически ценности/факти,места и събития, насладих се на романа без да търся истинност, все пак романите са художествена измислица. Единственото което не ми хареса, беше че главната героиня в компанията на друг герой, ядяха дюнери след полунощ. Вероятно защото беше 1ч. след полунощ, та само дюнерите са работели (защо не пица, или палачинка или друго), някак си не ми се върза с цялостния сюжет и моментната ситуация тип "романтична". Като цяло останах впечатлена, харесва ми стила на писане на автора, книгата ме грабна и не я пуснах докато не я прочетох.
П.П. Препоръчвам поредицата "Самодивски сезони" от същия автор ❤️
Много приятна книга, супер подходяща за плажно четиво. Сюжетът ми беше много интересен, героите ми допаднаха. Давам 4 звезди, защото е много успешна в жанра си, прочетох я бързо и с удоволствие, не са 5 тъй като не бих я сложила наравно с други по-запомнящи се заглавия.
Много харесвам останалите книги на авторката, но тази, за съжаление, не се нарежда до тях. Историята бе сравнително интересна, но действието се развиваше прекалено бързо и сюжетът се усети доста претупан.
Откраднато, обречено, опазено се нарежда сред топ 5 български книги, които обожавам. “Последният милион” не успя да ме грабне, като както другите книги на авторката.