В тази трета и завършваща част от нашумялата поредица гениалната д-р Филипова и Бързаков най-сетне са решили да бъдат заедно, каквото и да им струва това. Както обикновено, разследващите детективи са любители, но пък заедно разкриват повече случаи от професионалистите. Полицията в Пловдив има все по-голямо доверие на двама им, Бързаков си намира ново призвание, а животът като че ли прави завой в щастлива посока към безоблачно бъдеще...
Един ден Агнес Филипова изчезва. Като че ли без следа. След първоначалния шок, отчаянието си и безсилието на полицията Бързаков решава да действа сам, да впрегне острия си ум и да проследи троха по троха всички подсказки, за да разкрие не само местонахождението на своята любима, но и тайна на повече от 20 години.
Впуснете се във финалното приключение от поредицата, което започва от Пловдив, но води до София и разкрива сенчестите истини не само за силните на деня, но и за миналото на двамата главни герои, както и за техните семейства. Богдан Русев е приготвил изненада за своите читатели, които ще се зарадват да срещнат познати герои от друга негова поредица — хора, на които Бързаков ще се научи да има доверие и от които ще потърси помощ.
Богдан Русев е съвременен български писател. Автор е на романи, разкази и детски приказки. Известен е и като преводач от английски език на автори от световната литература. Известен е още като писател на книги-игри под псевдонима Робърт Блонд. Той е едната половина от тандема „Робърт Блонд и Ейдриън Уейн“.
Започвам с изречението, което със сигурност няма да забравя - "Всеки умира, както може". Тези думи винаги ще ми напомнят, че всеки не само умира, но и живее, както може. И ще са една от пътеводните ми светлинки - да живея достойно, за да си отида по същия начин.
Книгата за мен е специална, защото с нея завърши още една ера от литературните ми срещи с Богдан Русев. Една епоха на загадки, градски истории и легенди, остроумни и забавни герои, смисъл, втъкан в завладяващ сюжет.
Ще ми липсват Бързаков и д-р Филипова. И както в тази книга се срещаме отново с Ники Вълков от "Къщата" и "Стаята", тайничко ще се надявам един ден, в някоя бъдеща книга на Богдан Русев, да се срещна пак с тях, било то и за кратко.
Трилогията е увлекателна, прави ни съучастници не само в криминална загадка, но в израстването на героите, настроенията на града, вечната борба между доброто и злото. Тя е надежда, че там някъде все още има хора, макар и с техните човешки недостатъци, които се борят за справедливост, когато и където тя отсъства. И колкото и да е парадоксално - тези, търсещи истинската справедливост, никога не забравят, че са само хора, докато другите - злодеите в тези книги - са тези, мислещи се за всесилни, за някакъв криворазбран от тях Бог.
Чух авторът да казва, че в тази трилогия не е било замислено първоначално да има и любов. Радвам се, че все пак присъстваше и тя. Направи всичко по-завършено и дори по-реалистично, защото хората винаги ще имат нужда да се влюбват.
Абсолютно незаслужен край на трилогията за д-р Агнес Филипова и Бързаков!Книгата е изпълнена с ненужни описания и обяснения,а края на всяка глава оставя впечатление все едно автора е бързал да премине към следващата и е нямал време да завърши предходната.Героите в историята сякаш са спуснати на място,където просто е трябвало да има някой,а главните герои уж са Агнес и Бързаков,но всъщност са бледи техни копия.В предните две книги те ми бяха много симпатични,а тук не изпитах дори съпричастност към тях.Четох романа по диагонал и нямах търпение да свърши това мъчение!Пълна боза!Едва давам 3 ⭐️
Когато видях, че това е последната книга от поредицата, останах разочарован, защото ми се искаше да има повече истории за Бързаков и Филипова и да стават по-добри. След като прочетох книгата, си мисля, че е по-добре, че поредицата приключва тук. За съжаление, най-големите слабости от предходните части са повече от видими и тук - историята е крайно неубедителна и нелогична, на моменти дори звучи несериозно. А това, че почти цялото действие се развива извън Пловдив играе повече от лоша шега на романа, защото голяма част от чара на историята просто изчезва.
Слаба ракийка. Тук не се спази традицията всяка следваща да е по-добра от предишната, уви. Една нескончаема върволица от герои - първи, втори, трети, пети, сто и пети... сума ти народ се изсипа покрай Бързаков, за да се окаже накрая, че всичко е уж нагласено да се случи по точно определен сценарий. И всеки герой те препраща към следващия, за да получиш "насока как да си разплетеш случая". Абсурдните имена на повечето пък не ща и да си ги спомням. То не бяха Афродити, Багряни, Рафаели, майкоу, майкоу.... Плюс, че линията с Марио Марков така и не се изясни какво-защо-как - едно голо писмо и толкоз. Тцтцтц. Много, много политкоректност извира тук, на талази чак. В предишната част - к0вид щуротии и дивотии, тук Путин и Украйна. Аааа. Айде, нема нужда.
3.5 ⭐ Приятен завършек на поредицата за доктор Филипова и Бързаков. Хареса ми далеч повече от втората част, но пак имаше моменти, които хич не звучаха реалистично.