Без мен

by Стефан Иванов

„Струва ми се, че единствен от своето поколение Стефан Иванов е пълноправен културен поданик на моето. Новата му книга е всеобхватен мост, по който виждам съвременна София – точно тази, до която вече нямам достъп. И същевременно изпитвам дълбока сигурност в общуването със Стефан, защото имаме обща литературна памет. Но това, което най-много ме вълнува, е натрапливото сегашно време в стихотворенията му: като назовава, поетът отвоюва нашето всекидневие от нищото. А то ни обсажда все по-плътно. Сякаш ни уверява, че ни има. Това е колкото банално, толкова и съдбовно. Назовава доброто – и го има. А доброто най-често е закрилящото. Назовава лошото – и го има. И го обезврежда, като го нарича, допълвайки опита на Константин Павлов за убийство чрез премълчаване. Изрежда, изрежда, изрежда... и човек си мисли, че поетът ще стигне до критичната маса на преобръщането. Но преобръщане е цялото стихотворение, което ти казва: „Абе, има те...“ Стихотворението е паспорт. Не знам дали приятелите на Стефан Иванов, на които са посветени стихотворенията, подозират колко той е самотен и любопитен в самотата си. И как стихотворението, дори когато е угнетено със социалност, прегръща.“
Марин Бодаков

392 pages

Published March 1, 2024

About the author

Стефан Иванов (1986, София) е завършил Френска езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин" и философия в СУ "Св. Климент Охридски", специализирал е в Сорбоната. Издал е стихосбирките "4 секунди лилаво" и "Гинсбърг срещу Буковски в публиката". Публикувал е поезия, проза, пътеписи, интервюта, есета и литературна критика в повече от двайсет вестника и списания.

Reviews

[Teya Diya]

“одеялото разнася скритите звуци от съня на кучето
хъркащо черно слънце със студен и мокър нос
с ухо се вижда
увереното ликуване на детето оставено на мира”

“да не бързаш
да не се страхуваш
да се оставиш да бъдеш ранен
и да се оставиш да ти мине
да се оставиш
като се грижиш за себе си”

[Krissy · Rating 5 out of 5]

Ценна и необходима книга, която не се страхува да назове действителността, да я именува, да покаже всички нейни краски (колкото и гротескни, грозни, противни да са те) и след това да я погали, да я прегърне, да я обгърне в нежност, да я утеши и да я научи да се самоутешава. Не мисля, че съм слагала повече сърца с молив в книга.

---
искам да остарея по този начин

44 години от сватбата на родителите ми
(почти един български комунизъм)
летят към испания
не се карат за глупости
и тичат голи по покривите
гонят идеялната гледка на залеза
хапват фалафели и салата
майка ми дава ръката си на баща ми
той и дава своята
нещо като танц нещо като болеро
разменят крака
майка ми има гъдел и се смее
разменят очи уши усти
сърцата им се търкалят едно към друго
търкалят се заедно
като вечно турне на ролинг стоунс
като винаги кървящото кутре на снежанка
като пръстен без пръстен
към църква край езеро
с цветя и пчели
мед капе по черната сянка на кръста
и е пролет
достигната със скок без парашут
от двама внимателни читатели
забравили
защото се обичат
крехкото стъпало на телата

[Диана Маркова · Rating 5 out of 5]

Как да прекраме неделята, когато е април, топло е, но се кани да вали, вече си отишъл на църква - ако има църква наблизо, обядвал си леко и си изпил айрана си за деня, почоплил си в градината близо час и половина - ако имаш градина, сложил си котката-бебето-дядото-тревогата си да спят, изкачил си няколко върхове и си омачкал чаршафите от въртене? "Без мен" от Стефан Иванов е психотерапия, игра на мислене и търсене, намиране и приемане на смисъл, дълбаене в пръстта на собствената отговорност, събуждане на съвестта и нейното приготвяне да свети, успокояване на страха, че си сам и вяра, че можеш да променяш.

[Нели Станева · Rating 5 out of 5]

Усещането беше като да чета блог, затова и прочитът отне време. Радвах се всеки път, когато откривах поезия, но и следвах с любопитство останалите движения на духа. Понякога се натъжавах. Бих искала това наистина да е блог, който да не свършва. Или двустранно общуване.

[Ivan Dimitrov · Rating 5 out of 5]

Една рецензия за книгата на Стефан Иванов:

https://ivandimitrov.bg/stihosbirkata...