Написана е въз основа на богат изворов материал от цялата българска етническа територия. С цел да се разкрият генезисът, първичната функция и смисловото съдържание на поверията, запазени в народната памет до края на XIX и началото на XX в., се правят паралели с аналогични явления от митологиите на други народи. Типологичната близост с митологични сюжети, присъщи на различни етнокултурни общности, позволява да се разкрият някои общи закономерности в развитието на човешката култура и съзнание. От друга страна, българските митични персонажи са разгледани като резултат от еволюционен развой и трансформация, наслоения и синтез на митологични явления, характерни за етническите компоненти на българската народност. Показано е, че етнически специфичното се създава в резултат на конкретните условия, при които възниква и се развива българският народ, от своеобразното преплитане на поверия и представи на траки, прабългари и славяни, от културното влияние на народи, с които българите са били в тесен контакт.
Разгледани са основните фолклорни представи за същността на земята, небето, звездите, слънцето, луната, различни животни и материали (дървета, вълна, метали и т.н.); що е змей, ламя, хала, самодиви, орисници, болести, нави, караконджули и д.р (около 100-110 страници са фолклорни представи).
Интересна е глава 5, където се разглежда приемствеността на по-стари езически вярвания в християнския календар/представи (главо поради условията на Османско иго, когато книжовните школи значително намаляват (дори изчезват на някои места) и с това нивото на образованост значително се принизява; фолклорната/всекидневна култура става водеща; ако не се лъжа това се нарича простонародно християнство - смесица на християнство с фолклорни (често езически) вярвания).
Книгата е интересна не само за специалисти, но и за хора, които се интересуват от горе изброеното.
Не се чете и туй то. Адски мъка беше всяка страница, едни изкълчени изречения, едни струпвания от сложни думи и изрази. Четеш, четеш и нищо не влиза. А е срамота, защото книгата е плод на къртовски труд. Изключително пълно представяне на образите в българската митология, сравнение на значението им през епохите, сравнение и връзки с чужди митологии, представяне на тези образи в кулинарията, фолклора, облеклото.... И сега като пиша тези думи пак ме хваща яд, ако не беше толкова невъзможна за четене, щях да съм я изяла за една седмица. Оценка не слагам, не ми е работа да оценявам труда на авторката само по липсата на "лек изказ".
Безумна книга. Въпреки добрата концепция да се съберат, структурират и анализират народните представи и вярвания, информацията е поднесена изключително скучно, еднообразно, с абсолютно излишни повтаряния и потретвания на вече дадени примери. Създава се натрапчивото усещане, че четеш учебник. Изводите накрая не казват нищо, което вече да не е известно.