Уиски по всяко време

by Анелия Райчева, Дамян Дамянов (Cover art)

Нейното работно място е в небето. Тя е ангел в униформа. Пристъпва по тясната пътечка на високи токчета, с филцова шапка и неизменна усмивка. Със сигурност сте се чудили какво ли има зад тази усмивка и преди гланца на червилото, какво се случва зад завеската до пилотската кабина. Сега вече можете да разберете и то не от въображението на някой писател, а от самата нея – стюардесата.

Анелия Райчева разказва безпределно откровено всичко, което става на десет хиляди метра височина и при хиляда километра скорост. Този разказ не е като от рекламна брошура, а точно както става в живота, така че затегнете коланите – ще има неща, които ще ви изненадат. Но тя ще ви вземе в компанията си и в дните между полетите, когато ще ви заведе във ферма за отглеждане на крокодили, по бисерни плажове и екзотични африкански и азиатски пазарчета.

Добре дошли на борда, насладете се на дългото пътуване по света и през живота на една жена, чийто професионален път е минал над облаците.

336 pages, Paperback

Published January 1, 2023

Reviews

[Деница Райкова]

Анелия Райчева - "Уиски по всяко време", изд. "Сиела" 2023

Прочетох една чудесна книга.
През последните години обичам да чета книги от нови /за мен/ български автори. По-малко ме влекат постоянно обсъжданите, онези, които вече са се наложили като име. Още по-голяма привлекателност добиват за мен такива автори, когато не са "професионални" писатели и когато написаното от тях е плод на лични преживявания.
Затова и щом научих за книгата на Анелия Райчева "Уиски по всяко време" и прочетох резюмето на корицата, веднага реших, че ще прочета книгата. Има професии, към които изпитвам странна смесица от любопитство, уважение и дори нещо като страхопочитание - лично за мен се иска смелост и авантюристичен дух, за да избереш професия, която ще вършиш на хиляди метри над земята.
Понякога някакъв вътрешен усет ми подсказва ще "се разбера" ли с една книга или не За тази имах хубаво усещане още от началото. И то не ме подведе.
"Уиски по всяко време" не може да се вмести само в един жанр. Разкази, пътеписи, лични размисли, дневник - тя е всичко това. Книгата успява да даде достатъчно добра представа за живота не само на разказвача, а и на "всички замесени", някак да влезе в ежедневието на тези хора, да научи през какво минава един екипаж, за да може той да прекара спокойно дългите часове полет. Не са пестени и абсурдните, нелепи или откровено забавни ситуации. Анелия Райчева пише с чудесно чувство за хумор, ирония и самоирония, не жали нито себе си, нито хората около нея, но го прави по изключително фин и деликатен начин, с тънък и лишен от капчица злоба хумор.
Не липсват и напрегнати моменти - например в последната история. Но това е хубавото при историите, разказвани лично от преживелия ги - колкото и напрегнати да са, знаеш, че е оцелял, защото ето го, седнал е да ги напише, за да може и други да им се насладят.
Да се насладят, казах. За мен тази книга наистина беше наслада. Хареса ми, защото освен историите за самите пътувания в книгата има и много неща от "кухнята" - в преносен и буквален смисъл. Описан е пътя на една стюардеса от първоначалното обучение до мига, когато реши окончателно "да се приземи." Може би според някои хора това убива романтичната представа, която имат за тази професия. За мен беше истински интересно. Ако има моменти от тази книга, които ще препрочитам, това ще са именно тези.
Ако искате увлекателно разказани истински истории, в които има екзотични места, пустинни приключения, близки срещи с Мъртво море и кокосови пясъци, това е вашата книга. Настанете се удобно, затегнете предпазните колани и се пригответе за излитане. Чакат ви интересни пътувания.
Не вярвам да съжалявате.

[Viara · Rating 4 out of 5]

Може би някои от вас ще си помислят, че книгата не ми допадна тъй като седя цял месец в графа "currently reading" хахах. За жалост по средата на месец изпаднах в моите характерни reading slump-ове и не можах да се накарам да чета каквото и да е едно извесно време (обвинявам училището).

С две думи книгата много ми заприлича на една по-нова и по-развита версия на Бай Ганьо. С хумористичен поглед над нещата авторката ме разведе през различни точки от света като успя да промени личната ми гледна точка за някои от тях. Честно казано, очаквах повече истории от самолетите, но не мога да кажа, че съм разочарована.

С две думи, посмях се доста докато я четох, а сега към следващата книга...