Роден в семейството на професор по история. Живее и учи в София. На 15 г. остава сирак. Завършва Агрономическия факултет през 1937 г. На работа е във Лозаро-винарската опитна станция в Плевен, после в конезавод „Клементина“. После е приет в школата за запасни офицери, а от 1940 г. е учител в Средното градинарско училище в Горна Оряховица. Специализира в Градинарската опитна станция в Пловдив и постъпва като експерт в Българската земеделско-кооперативна банка. Мобилизиран е през 1941 г. и до 1945 г. служи в армията. След войната става чиновник в Българската земеделска и кооперативна банка, където се занимава с кредитирането на новосъздаващите се тогава ТКЗС-та. Работи там до пенсионирането си през 1974 г. Започва да пише четиридесетгодишен. Първите му произведения са приказки за дъщеричката му Ани. Отпечатани са първо в редактираното от Ран Босилек списание „Дружинка“. Под редакцията на Ангел Каралийчев са издадени в сборника „Деца на слънцето“ (1955 г.). Атанас Далчев – редактор на списание „Пламъче“ – привлича и прави Петър Бобев редовен сътрудник на списанието. Петър Бобев е автор предимно на юношески приключенски романи със силни фантастични и/или исторически елементи. Разнообразието на теми в произведенията му е голямо: подводният свят, древни цивилизации, праисторически същества, екзотични места, теми от историята на България. Бързо става един от най-популярните писатели за юноши у нас. Петър Бобев е награждаван нееднократно, а през 1994 г. е удостоен с националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ за цялостно творчество. Умира на 26 април 1997 г. в София.
"Гладиаторът" на Петър Бобев е приказка-легенда за Спартак и подвизите му преди да бъде пленен и отведен като гладиатор в Рим. Тази книга няма нищо общо с холивудските филми и със "Спартак" на Рафаело Джованьоли. Достъпно написана е, а историческите факти в нея са по-скоро легендарни, отколкото истинни. Това е виждането на автора за смелостта и борбата на Спартак против римляните и робството още от Тракия и завършва със залавянето му и продажбата му като роб. Засегната е тракийската култура, боговете на траките, битките им, тяхното разединение и неспособността им да се обединят. Лесно се чете, но римляните и тяхната култура са ми са много противни. За мен те са пропаднали и деградирали личности, смятали са робите за по-долу от добитък, а да не говорим за жестоките гладиаторски игри. Това, че имат някои ценни неща като римско право, военна стратегия и строителство, не предизвиква в мен симпатия към тях. Римската империя напълно си заслужава участта, защото такава пропаднала морално култура не може да съществува безкрайно. Винаги има равновесие и баланс в живота.
Навремето, като малък, ми беше допаднала. След един прелет на текста в читанката стигнах до извода, че по-добре да не бях прелитал. Слабо. Изключително слабо, не логично и непотвърдено като фактология, да не говорим, че има и солидни спекулации и откровено екстраполиране на български пастири от 19ти век примерно като антични траки. Образът на Спартак също е силно идеализиран. Да си бях останал със спомените, а втората звезда е заради тях.
Хубава книга- добър исторически и военен сюжет, но ми се стори слаба в сравнение с другите Бобеви творби и малко пропита с нелогична идеология-защо царят Спартак ще се вълнува толкова от съдбата на робите? А и самият той, когато е в ролята на цар не освобождава и не подрежда собственото си общество по нов и справедлив начин.