What do you think?
Rate this book
Частите на тялото
Яна Пункина (р. 1984, София) работи като радиожурналист в програма „Христо Ботев“ на БНР, изявява се и като преводач и фотограф на свободна практика. През 2011 г. излиза дебютната й поетична книга „Пауза“ (АРС, Благоевград).
„Частите на тялото“ е втората ѝ стихосбирка.
Ако окото е обектив, който снима живота и смъртта около себе си, запечатва кадрите върху лентата на кожата и костите, а после проявява негативите в тъмната стая на черепа, то снимките от този фотоапарат са тук, в стихотворенията на Яна Пункина. Това е книга за тялото, което усеща присъствието на други тела, човешки и животински, вижда тяхната взаимосвързаност. Това е тяло с много висока чувствителност.
Димитър Кенаров
Чувствителна, без да е сантиментална, градска, без да е повърхностно „улична”, социална, без да е плоско „политически коректна”, екзистенциална, без да е псевдофилософска, интелигентна, без да е самоцелно ерудитска, поезията на Яна Пункина гради свят, който изглежда реален и конкретен със своята фантазия, разположен между уюта на измисленото и страха от реалното.
Ани Васева
Екстремните метафори на плътта… Става дума за остра, грапава, режеща поезия. За болката от писането и за писането като болка. За непоносимостта към това наоколо, за несводимостта на духа към тленната обвивка, която му осигурява най-важното поетично качество: да бъде уязвим. Да изстрадва света. Да го съпреживява, изчерпвайки себе си.
„Частите на тялото“ е особена, различна стихосбирка. Различна от поетическия мейнстрийм, бягаща от преднамерените писателски стратегии и отказваща да приеме каквито и да било матрици. Тези, които очакват поезията да се състои от хубави думи в приятни хармонии, няма какво да правят между нейните корици.
Едвин Сугарев
„Частите на тялото“ е втората ѝ стихосбирка.
Ако окото е обектив, който снима живота и смъртта около себе си, запечатва кадрите върху лентата на кожата и костите, а после проявява негативите в тъмната стая на черепа, то снимките от този фотоапарат са тук, в стихотворенията на Яна Пункина. Това е книга за тялото, което усеща присъствието на други тела, човешки и животински, вижда тяхната взаимосвързаност. Това е тяло с много висока чувствителност.
Димитър Кенаров
Чувствителна, без да е сантиментална, градска, без да е повърхностно „улична”, социална, без да е плоско „политически коректна”, екзистенциална, без да е псевдофилософска, интелигентна, без да е самоцелно ерудитска, поезията на Яна Пункина гради свят, който изглежда реален и конкретен със своята фантазия, разположен между уюта на измисленото и страха от реалното.
Ани Васева
Екстремните метафори на плътта… Става дума за остра, грапава, режеща поезия. За болката от писането и за писането като болка. За непоносимостта към това наоколо, за несводимостта на духа към тленната обвивка, която му осигурява най-важното поетично качество: да бъде уязвим. Да изстрадва света. Да го съпреживява, изчерпвайки себе си.
„Частите на тялото“ е особена, различна стихосбирка. Различна от поетическия мейнстрийм, бягаща от преднамерените писателски стратегии и отказваща да приеме каквито и да било матрици. Тези, които очакват поезията да се състои от хубави думи в приятни хармонии, няма какво да правят между нейните корици.
Едвин Сугарев
62 pages, Paperback
First published November 1, 2013
10 people want to read
About the author
Яна Пункина
2 books9 followersЯна Пункина (р. 1984, София) работи като радиожурналист в програма „Христо Ботев“ на БНР, а също и като преводач и фотограф на свободна практика. През 2011 г. излиза дебютната ѝ поетична книга „Пауза“ (АРС, Благоевград). „Частите на тялото“ е втората ѝ стихосбирка.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
March 13, 2014
На места е ужасно странна, но много ми хареса.
March 10, 2015
Най-вече заради Do you still feed the animal.
July 3, 2018
Случи се така, че тази толкова странна и различна стихосбирка ми хареса. С цялата си чувствителност, и всичките метафори на плътта, на телата, не само човешките, но и тези на животноте.
А това е част от едно от любимите ми стихотворения в нея:
а ти си юни
юни юли август
ти си остриетата на лятото
онази ниска светлина която ме прерязва на парчета
в отделните реалности на улиците
а ти си невъздържаните облаци
ти си моментите в които гълъбите застиват в небето
ти си рибарската кука законтрена във мен
и островът на който се спасявам пак си ти
А това е част от едно от любимите ми стихотворения в нея:
а ти си юни
юни юли август
ти си остриетата на лятото
онази ниска светлина която ме прерязва на парчета
в отделните реалности на улиците
а ти си невъздържаните облаци
ти си моментите в които гълъбите застиват в небето
ти си рибарската кука законтрена във мен
и островът на който се спасявам пак си ти
November 11, 2014
Обичам тази книга, подари ми я приятелка в края на миналата година, тогава я зачетох и доста време я разнасях с мен. Беше ми особено приятно да се запозная с всяко стихотворение. Да ги чета повторно, някои даже на глас. Имам ли любимо, с което почувствах Яна Пункина близка? Да. "Говори на цветята"
"Сънувах, че опитвам да говоря с моята азалия.
Тя беше полумъртва на балкона."
"Сънувах, че опитвам да говоря с моята азалия.
Тя беше полумъртва на балкона."
Displaying 1 - 4 of 4 reviews