Анри Перюшо (1917-1967), вече добре познат на българския читател със своите биографии на френски художници-импресионисти и постимпресионисти, умее да изгражда книгите си като завършени художествени произведения, без да излиза от рамките на фактическия материал. В „Животът на Реноар“ той разширява канавата на биографичния разказ, майсторски вплита в неговата тъкан нишките на други съдби и събития, обогатява с багри и перспектива картината на една забележителна епоха в историята на новото изкуство. На фона на тази увлекателна панорама той проследява наглед безбурното, но всъщност толкова богато и интензивно творческо развитие на Реноар, като анализира със симпатия и проникновение неговите етапи и перипетии.
С удоволствие се насладих за пръв път от много години на лекия течащ като вода разказ на Перюшо за изкуството от втората половина от XIX в. Макар с развитието ми от тинейджър до възрастен (и развитието ми на историк) да се е появила нуждата от повече и по-точна информация за хилядите дребни детайли от развитието на една епоха, оценявам подробната и детайлна картина, която авторът ни дава, на вътрешния свят на твореца. Това е от голямо значение за опознаването на света, в който е живял, и света, появил се в резултат на творчеството му. И не на последно място дава урок на самите нас за пътя, по който желаем да поемем.
Чотири зірки лише тому, що стиль автора трохи важкий для сприйняття. Але однозначно читати, якщо ви любите імпресіоністів та Ренуара. У книзі описується становлення процесу та всіх засновників цього стилю, яких доля звела разом у дуже непрості часи.