Йордан Йовков оставя не голямо, но силно и запомнящо се драматургично наследство. Двете му драми "Албена" и "Борана" са до болка правдиви и силни като драматургия. Те са голям принос към националната ни култура.
Йордан Стефанов Йовков участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт. Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери". Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.
След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г.
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
Както казаха и в пиесата 100 пъти "Тая Албена, много хубост не е на добре"... Както и самият автор казва Албена е обект на наблюдение и цялото действие на сюжета е през очите на другите, без нейно pov освен в диалозите и към другите, но разбира се, към тях съм с доза съмнение за искреност... докрай не разбрахме намеренията и подбудите и...освен осъзнаване и поемане на отговорност накрая от нейна страна за последствията от действията и спрямо другите (мъже главно)... другите персонажи са интересен компот от психопрофили: достигат двата полюса на крайности в емоциите си към Албена: от едната страна истерия почти като при лов на вещица през Средновековието, която да обвинят във всички земни грехове, чак и метеорологични; от друга плачат за нея... иди разбери...млади петли в тая история дето тичат подир Албена, включително Нягул са такива модерно казано simp-ове... в мига в който става време да се посочи с пръст бяха готови да я нарочат, нищо че преди това се напираха кой ще я вземе следващ за жена...Нягул поне накрая остана нещо мъжко в него и си призна вместо да обвини един невинен (вярно, противен, злобен пияница, но невинен)...за образа на модерната за времето си жена Албена, отхвърляща селските нравствени окови както ни учиха по литература в гимназията, когато и учехме по мои спомени Албена... най я оприличавам на Кармен от едноименната опера... трагичен типаж, свободна душа, която избира себе си пред който и да е друг и друго, било то нрави, задължения или отговорности (в този смисъл наистина образ на модерна феминистка)...но накрая пое отговорността си, макар и непряка за случилата се трагедия, защото дори не отговорна за действията на Нягул, тя му повлия и го остави да действа... в тази си възраст мога да оценя вече качествено трагичното в образите и на половинките на Албена и Нягул: Куцар и Нягулица (абсолютните отчаяна съпруга и отчаян съпруг, тя дори няма собствено име, а притежателно Нягулица, демек на Нягул жена му; още едно унижение; а Куцар макар и простоват и глупав също живее в брак в който обича жена си, но тя е студена към него, и трябва да се съревновава с цяло село мъже за вниманието и); особен вид трагизъм е да живееш с насила с някого, който не те обича просто, защото нравите повеляват да те омъжат за някого, независимо от твоите желания...Винаги ми се е струвало като доживотна присъда. Най-любим пример от литература ми е Дервишово семе, типичен пример за това, което говоря..
This is deserving of a much wider readership, The translation is poor but despite that is is a book that belongs in the cannon of great European literature. This writer deserve to be as well known outside Bulgaria as he is within. It is very hard to get hold of as it appears to have been a small print run. But demand may change this. I came to this book by luck and could not put it down sadly I can find no more of his work in translation but if any one does..... Please.
A very interesting collection. Certainly some of the shorts are engaging and colorful. Often the good ones are evocative, with strong connection to place and setting. I particularly liked the sequence about the Inn at Antimovo. Several snapshots of the characters surrounding an inn in rural Bulgaria over the course of a long period of time. The namesake, Albena, was a less compelling story about a young women destroying a working class family. Lots of bandits, beautiful unapproachable women, vagabonds, drunks, and soldiers. Don't look for morals beyond an honesty about humanity; most characters in this collection are driven by personal desires, or a false sense of honor.
Unfortunately, the publication of this book is not up to the highest standards. There are strange typographical things (like random asterisks without corresponding footnotes), misspellings, and even a story which made it into the book twice! I would call Yovkov's writing very idiosyncratic - detailed and evocative for everyday events and places, but sometimes almost dismissive at climatic moments - but I can't tell if maybe there was some problems in the translation.
In any case, a very interesting read, and although the substandard editing was disappointing, I would recommend this book to anyone interested in storytelling or this particular time period (early 1800s, mostly).
Йордан Йовков създава в Албена едно от най-красивите и сложни произведения в българската драматургия. Това не е просто пиеса за любов, ревност и убийство – това е дълбоко психологическа драма, която изследва човешката природа, моралната амбивалентност и силата на женската индивидуалност.
Албена не е само героиня – тя е символ на привличането, свободата и осъждането, които обществото налага върху онези, които се осмеляват да бъдат различни. Йовков пише с изтънчен език и невероятна емпатия, превръщайки селското битие в сцена за универсални човешки конфликти.
Пиесата е кратка, но дълбоко въздействаща. Всеки ред носи морална и емоционална тежест. Йовков умее да показва красотата и трагизма едновременно, без патос, но с човешка истина.
В обобщение: Класика с пълно основание. Албена е литературен шедьовър – драматургия, която остава актуална и разтърсваща и днес. 5/5.