Благ и напевен глас, който размеква коравата отвън модерна душица, понася я нагоре-надолу по баирите на вечните въпроси, отвежда я при забравения кладенец на човещината и я издига до най-високата бърчина – да погледне света възхитено.
През благоговението на един съзерцател, възпял планината, нейните хора и самия живот с ласкаво-мъжка, детско-мъдра, приказно-истинска книга-песен.