Случайно попаднах на тази книга, посветена на страха, различните му прояви и образи, влияние и последствия, в която Валери Динев е събрал на едно място есета на забележителни имена във философията, психологията, науката.
Казват, че страхът е единственото нещо, което ни държи живи, но често той е и най-голямата пречка, която не ни позволява да развием потенциала си напълно и ни спира да вървим напред към най-бленуваните цели.
Не съм се замисляла, че могат да бъдат отделени толкова много форми на стpaxа - от заплашващо зло, от греха, от бездуховността, от нищото, страх пред света, страх от свободата, от самите себе си, от Вселената. Страх от непознатото, от суеверията, от Аз-а, от обществото, от миналото и бъдещето, страхът, че си никъде, страх „за“ и страх „от". Разгледан е и страхът като средство за въздействие и форма на господство, и още...
Според Монтен, страхът е ”по-мъчителен и по-непоносим дори от самата смърт." Оскар Либек пък прави разграничение между уплаха, страх и ужас. Добавям и един цитат от есето на Васил Македонски:
„…човек в живота си трябва да се стреми към намаляване на страха, защото в живота успява най-често не физически по-силният, нито по-умният, а по-смелият.“