Димитър Манолов е роден през 1989 година. Публикува поезия, проза и литературна критика в “Литературен вестник”, “Капитал Light” и онлайн издания… Има награди за поезия от конкурса “Веселин Ханчев” (2009-2012 г.) и конкурса на фондация “Климент Охридски” (2010 г.). Първата му стихосбирка - “Човек от хартия” - е издадена през март 2013 г. от Издателство “Пергамент” като част от програмата на Фондация “Лексема” за подкрепа на българската литература. През април 2013 г. книгата печели Националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" в категория поезия.
Хубава книга. Опитите за нежност в нея оставят прорезни рани, пък опитите за смях - утайка. Прочетох я в една обедна почвика, на една пейка - и стана точно, както си му е редът - уж сломяващи, някак скандинавски-хладни работи има вътре, пък се усещах часове след това приповдигната и въоръжена с кураж някакъв, като аура около мене. Мерси на Анриета и Петя Хайнрих, че понякога ми напомняха да я прочета. Както съм казвала вече - корицата е прекрасна, дело на Иво Рафаилов.
За съжаление се оказа, че не е моята поезия това. Има доста силни моменти, но не намерих цяло стиотворение, което да ме грабне. Може би причината е, че съм голям "разбирач". Поради същата причина, прекалено много ми прилича на Буковски и Морисън. Не че има нещо лошо в това. Но аз и тяхната поезия не харесвам.
Трябва да призная, че доста ме изненада. Не бях точно скептична, по-скоро нямах очаквания, което се оказва идеалният вариант, все повече се убеждавам. Доста близка на моменти. Хм, може пък и да дам шанс на поезията в крайна сметка..