What do you think?
Rate this book
Реката, от която никой не се завръща #2.1
Нокти срещу огън
Една страна, завладяна от кръвожадни чудовища.
Един загадъчен дворец, от който лъха мразовит вятър.
Трима безумно смели мъже, решили да заложат главите си в схватката на НОКТИ СРЕЩУ ОГЪН.
Тайната на древната трагедия крие и надежда за победата на човешкия род.
Колин Уолъмбъри ще ви отведе в ново завладяващо приключение с безразсъдния Халип, дръзкия Кагор и опитния Брине.
Един загадъчен дворец, от който лъха мразовит вятър.
Трима безумно смели мъже, решили да заложат главите си в схватката на НОКТИ СРЕЩУ ОГЪН.
Тайната на древната трагедия крие и надежда за победата на човешкия род.
Колин Уолъмбъри ще ви отведе в ново завладяващо приключение с безразсъдния Халип, дръзкия Кагор и опитния Брине.
- GenresGamebooks
160 pages, Paperback
First published February 29, 1996
9 people want to read
About the author
Колин Уолъмбъри
39 books31 followersПсевдоним на Любомир Николов - Нарви, използван в повечето негови книги-игри. Познат е и като Тим Дениълс. Кратка биография:
http://knigi-igri.bg/catalogue/item/k...
http://knigi-igri.bg/catalogue/item/k...
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
October 31, 2018
"Нокти срещу огън" е втора част на трилогията героично фентъзи на Любомир Николов (Колин Уолъмбъри) за "Реката, от която никой не се завръща". Ако не сте чели първата книга или ревюта за нея, по-скоро започнете от там.
TL;DR - слабо продължение на Реката, в което се губи страхотната атмосфера на първата част и сюжетът издиша, но епичният финал осмисля прочита.
Сюжетът тук продължава с дебати и себедоказване на героите пред поредното безумно неадекватно общество в този свят и във втората половина на книгата - с подготовка и изпълнение на епичен план за отърваване на света от чудовищната напаст.
Ще започна с трите плюса, които си заслужават да се споменат:
+ Оскъдните бързи илюстрации на Евгени Йорданов и Петър Станимиров са заменени с многобройни и наистина страхотни илюстрации на Ивайло Иванчев;
+ Няма смърт, свързана с шанс (в чистия смисъл на думата);
+ Епиката във финала (литературно; игрално хич го няма - на Колин наистина му е адски трудно да измисля интересни избори, дори в толкова толкова благодатен сюжет);
---------------
- Загубена е голямата част от чара на първата книга - липсва мистерията, развитието на света от Реката - в тази част почти с нищо не се надгражда в тази посока. Честно казано, "Нокти срещу огъб" направо си е скучна преди финала. Основно се занимаваме с дебилен владетел - надявам се ще има някакво обяснение в третата книга за това, но пак не го оправдавам - владетелят има пълната сила и дори обосновка да те убие на момента, ако си му неудобен, а целият свят има огромна полза да ти съдейства и да се интересува безкрайно от тези въпроси, и да си, и да не си неудобен на владетеля. Голям проблем е, че тези сцени и многобройността им стават досадни.
Срещите с чудовищата са просто жалки - тук те са яко деноминирани, избиват се на кило и не представляват реална заплаха за героите. С това се губи и хорър/трилър мотивът. Героите си пожелават "успешна работа" и си лягат да спят, докато другите се сражават; или пък "влачат" след платноходките си в кръг, цитирам, "половината чудовища на света". По-зле са от леминги, милите гадинки. Както самите герои казват - най-големият проблем с плана им е... недоспиването. Вълнуващо, нали?
- Наивността тук дразни - нищо чудно, че този свят е завладян, щом десетки години цивилизациите из него не могат да разберат и повярват в двата доста първосигнални начина да убиеш чудовищата (честно казано първото, което всеки би опитал) - най-важният въпрос за тяхната цивилизация и нещо, които нашите селски герои научиха и провериха няколко пъти за 2 дена от излизане от долината; Всички продължават не само да не помагат на героите, а да ги съботират по какъв да е начин, защото предвид представения сюжет, справянето с напастта изглежда елементарно и единствено чрез дебилия на всички по света може да остане място за приключенстване на героите. В първата книга мога да стисна зъби за това, там само в края е по-осезаемо, но тук е доминиращо и проблемът се подсилва от това, че всеки адекватен избор за плана, който вземеш, биде моментално наказван със смърт. Някак си изкуствено съшит стои сюжетът, мотивацията на героите и по-скоро липсата на такава е много слаб момент.
Любопитни факти покрай един негативен КРАЙ:
Запазена марка на Колин е да те пита по два пъти за грешните избори - ако ги вземеш, все ще се намери някой поддържащ персонаж да дойде да те разубеждава и да те пита сигурен ли си. Е, тук имаме троен такъв избор и ако и трите пъти кажеш едно и също, накрая ти се дава произволен шанс, при което в 2 от 3 случая все пак се случва обратното :) Втората интересна част на този доста труден за постигане развой на събитията е, че ставаш наркоман и умираш от това. Чухте ли, деца? Никакви наркотици! До това ще ви докарат и в истинския живот!
TL;DR - слабо продължение на Реката, в което се губи страхотната атмосфера на първата част и сюжетът издиша, но епичният финал осмисля прочита.
Сюжетът тук продължава с дебати и себедоказване на героите пред поредното безумно неадекватно общество в този свят и във втората половина на книгата - с подготовка и изпълнение на епичен план за отърваване на света от чудовищната напаст.
Ще започна с трите плюса, които си заслужават да се споменат:
+ Оскъдните бързи илюстрации на Евгени Йорданов и Петър Станимиров са заменени с многобройни и наистина страхотни илюстрации на Ивайло Иванчев;
+ Няма смърт, свързана с шанс (в чистия смисъл на думата);
+ Епиката във финала (литературно; игрално хич го няма - на Колин наистина му е адски трудно да измисля интересни избори, дори в толкова толкова благодатен сюжет);
---------------
- Загубена е голямата част от чара на първата книга - липсва мистерията, развитието на света от Реката - в тази част почти с нищо не се надгражда в тази посока. Честно казано, "Нокти срещу огъб" направо си е скучна преди финала. Основно се занимаваме с дебилен владетел - надявам се ще има някакво обяснение в третата книга за това, но пак не го оправдавам - владетелят има пълната сила и дори обосновка да те убие на момента, ако си му неудобен, а целият свят има огромна полза да ти съдейства и да се интересува безкрайно от тези въпроси, и да си, и да не си неудобен на владетеля. Голям проблем е, че тези сцени и многобройността им стават досадни.
Срещите с чудовищата са просто жалки - тук те са яко деноминирани, избиват се на кило и не представляват реална заплаха за героите. С това се губи и хорър/трилър мотивът. Героите си пожелават "успешна работа" и си лягат да спят, докато другите се сражават; или пък "влачат" след платноходките си в кръг, цитирам, "половината чудовища на света". По-зле са от леминги, милите гадинки. Както самите герои казват - най-големият проблем с плана им е... недоспиването. Вълнуващо, нали?
- Наивността тук дразни - нищо чудно, че този свят е завладян, щом десетки години цивилизациите из него не могат да разберат и повярват в двата доста първосигнални начина да убиеш чудовищата (честно казано първото, което всеки би опитал) - най-важният въпрос за тяхната цивилизация и нещо, които нашите селски герои научиха и провериха няколко пъти за 2 дена от излизане от долината; Всички продължават не само да не помагат на героите, а да ги съботират по какъв да е начин, защото предвид представения сюжет, справянето с напастта изглежда елементарно и единствено чрез дебилия на всички по света може да остане място за приключенстване на героите. В първата книга мога да стисна зъби за това, там само в края е по-осезаемо, но тук е доминиращо и проблемът се подсилва от това, че всеки адекватен избор за плана, който вземеш, биде моментално наказван със смърт. Някак си изкуствено съшит стои сюжетът, мотивацията на героите и по-скоро липсата на такава е много слаб момент.
Любопитни факти покрай един негативен КРАЙ:
Запазена марка на Колин е да те пита по два пъти за грешните избори - ако ги вземеш, все ще се намери някой поддържащ персонаж да дойде да те разубеждава и да те пита сигурен ли си. Е, тук имаме троен такъв избор и ако и трите пъти кажеш едно и също, накрая ти се дава произволен шанс, при което в 2 от 3 случая все пак се случва обратното :) Втората интересна част на този доста труден за постигане развой на събитията е, че ставаш наркоман и умираш от това. Чухте ли, деца? Никакви наркотици! До това ще ви докарат и в истинския живот!
December 23, 2017
Продължението на „Реката, от която никой не се завръща“ се превърна в епично и кърваво фентъзи. Нещо доста нетипично за Колин. Но се беше справил чудесно. Особено защото тази част беше изчистена от безсмислените избори и шансът определяше продължението сам при грешни избори
Displaying 1 - 2 of 2 reviews