Страхотна фантастична книга-игра от неизвестен роден творец, съчетала много битки и интересна история. Обикаляш из пространството, правиш хиперскокове, биеш се с други кораби, слизаш на планети, биеш се с чудовика, по едно време дори се жениш за някаква мацка-принцеса (!!!) Малко напомня Стар Уарс. Направо една мини спейс опера.
Първата книга-игра, която някога съм чел, която така ме грабна и ме потопи в света на интерактивната литература преди четвърт век, че не се очаква скоро да ми мине.
Когато я чета сега (вероятно за трети-четвърти път), все още усещам чара на пътешестването из галактиката в търсене на могъщия Свръхразум и екипирането с всякакви фантастично-фантасмагорични предмети. Ако трябва да съм обективен, обаче, книжката си има и много проблеми. Литературно залита прекалено много във фентъзито, в случая е по-скоро като негатив; има много готини фантастични идеи, но недоразвити; краят някак си не беше достатъчно грабващ и не отговори на поставената летва; наивни ситуации придвижват сюжета, понякога прекалено много и в игрално отшношение - до степен, в която можеш да изиграеш книгата в десетина епизода. Битките са с възможно най-скучната система; шансът играе прекалено голяма роля в някои ситуации и т.н.
Освен цялостната атмосфера и готините фантастични хрумки, като плюсове бих отбелязал първо много сериозната преиграваемост - както и да минете приключението оставате с усещането, че не сте видяли и една десета от интересните неща в него; а също и употребата на три отделни показателя, като всичките влизат добре в приключението - кредити, персонален защитен щит и енергия на кораба, която е най-интересна от трите, тъй като има употреба в атака, защита и при пътуване и трябва да внимаваш къде как я ползваш. Всеки от показателите има приличен баланс, колкото е възможно да бъде добър или лош той при толкова вариативно приключение.
Все пак "Свръхразум" е грабваща малка книжка и препоръчвам на тези, които не са я чели, да ѝ хвърлят едно око. Поради комбинацията между малък обем и голяма разклоненост едно четене наистина си е "половин час работа".
Книгите-игри бяха една от първите ми големи фентъзи мании, но досега не съм имал повод да представя по-подробно любимите си заглавия в Цитаделата. Тази година ми се ще да наваксам поне част от пропуснатото, като започвам историческия си преглед със “Свръхразум”, космическа фантастика от български писател, пишещ под псевдонима Бъртрам Устър и издадена през далечната 1993-та година от “Еквус Арт”.
Тази изрових сред сергиите със стари книги и за пореден път се убедих, че на запад не умеят да пишат увлекателна книга-игра. Оказа се, че името на автора (българин) е псевдоним, но това не съм знаел по онова време.