Много битки и схватки с наркотрафиканти в кошмарната боливийска селва. Дори местните индианци серенгейроси не смеят да се заврат в този пъкъл. Но ти трябва да отидеш и да победиш!
Давам максималната оценка на "Джунглата" с уговорката, че хич не съм фен на книгите-игри. Отбягвах ги като дявол тамян през 90's, когато се радваха на небивал интерес и посегнах към тях за първи път чак през 2014 - Призвание Герой! 3 - заради другарчето ми Бранко Събев, участващ там с "Кладенецът". Излишно е да споменавам, че първият спечелен предмет в живота ми беше шише ракия и също така трябва да вметна, че затвърдих убеждението си - книгите-игри просто не са за мен. Все пак си набавих още две-три неща, в които участват мои приятели ( Градска вещица / Ловец на таласъми, Призвание Герой! 4 ) и ги разлиствам веднъж на две-три години :) Тия дни, обаче на синковеца (9 г.в.) припаднаха няколко от олд скуул изданията и го усетих, че лекинко се зарибява, а всичко, което го държи настрана от таблета/телефона се посреща радушно от мен. Та след като изигра сам две-три книжки, реших да седна да врътна една съвместно с него. И-и-и, Фнимание, мотивите ми за щедрата оценка:
- краткостта на книгата, респ. броя на епизодите (90) - избрах я точно заради малкия обем, не бях сигурен, че ще издържа нещо по-обемисто :)
- забавлението- две вечери се редувахме да четем епизодите с догледника, умряхме доволен брой пъти, пет мисля, преди да открием базата на наркотрафикантите, ами добре си изкарахме :)
-начинът на водене на играта - никакви таблици, сметки, вълшебни думички, магически предмети, зарчета, респ. разнасяне на пет тона карти и бакалски тефтери, докарващо ми уртикария... доста пасивна игра, с доста описания, идеално се вписа във философията ми да си лежа на кревата, докато сина отмята епизодите на листа :)
- принципът Вселенско равновесие - безобразно нисък рейтинг на четивото в гуудрийдс, по-нисък даже от стихосбирка на Господин Августинов, или както там се зовеше оня ентелектуален плагиат, а така не бива...