Завръщането на класическите книги-игри от 90-те чрез новата поредица на издателство „Фикшън фабрик“ е събитие, което едновременно разчита на носталгията на читателите и им дава шанс да преоткрият магията на интерактивната литература. Първият том от серията „Мелонският завет“, който събира в едно издание „Водопадът на Дъгата“ и „В двата края на Дъгата“ от Елена Павлова (позната още като Върджил Дриймънд и Кристофър Макдоуел), не просто връща към живот две любими заглавия, а поставя началото на едно потенциално възраждане на поредицата, след опита с Ринглас от изд. „Горната земя“. Добавените 690 думи от автора подсказват за възможността най-сетне да бъде завършена една история, която дълги години остана недоизказана – едно обещание, което със сигурност ще развълнува старите фенове. Таим умерена надежда! Прочетете ревюто на „Книжни Криле“: https://knijnikrile.wordpress.com/202...
Великолепна книга от ранната ми младост, която ми показа, че дъгата може да бъде нещо повече от красив природен феномен. Главния герой трябва да се справи със злия магьосник Зарар, който води армия от немъртви, за да покори света. Единственото спасение е младия герой, който трябва да преброди цялата Дъга. Сблъсква се с жителите на всеки цвят и трябва да намери начин да им помогне, за да може да му послужат във войната със Зарар. Самите светове, обитаващи цветовете са изключително оригинални - свят на динозаври, каубойско градче, тероризирано от призраци, вкаменен магьосник, вампирски замък, море и какво ли още не. Книгата съдържа уникална система за водене на битки, която няма еквавалент в света на български книги игри. Светът поднася и двете най-уникални чудовища, които съм виждал във фентъзи жанра, които не съм забравил и до днес - медузоподобната глагоабазабадуза и тъгъро-зебро-скатоподобната мандагадуга.
Продължението на „Водопадът на дъгата“ беше сякаш малко по-разнообразно, но въпреки това някак все същото. Ситуациите в бойната система бяха интересен експеримент.