What do you think?
Rate this book
Дик Ченси
Тайната на светещия мъх
Пустинята. Африканско племе пази тайната на подземия, пълни с несметни съкровища… и смъртоносни опасности. Млад археолог трябва да преодолее капаните на лабиринта, за да спаси живота на престарелия жрец. Дебнат го чудовища, падащи скали, подземни реки и куршумите на безскрупулни грабители. Той е сам срещу съдбата.
Ще победи ли, или ще загине?
Всичко зависи от твоя избор, скъпи читателю!
Ще победи ли, или ще загине?
Всичко зависи от твоя избор, скъпи читателю!
- GenresGamebooks
150 pages, малък формат, меки корици
First published January 1, 1993
1 person is currently reading
11 people want to read
About the author
Колин Уолъмбъри
39 books31 followersПсевдоним на Любомир Николов - Нарви, използван в повечето негови книги-игри. Познат е и като Тим Дениълс. Кратка биография:
http://knigi-igri.bg/catalogue/item/k...
http://knigi-igri.bg/catalogue/item/k...
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
January 7, 2022
Може би най-слабата книга-игра на Колин Уолъмбъри, лабиринти, безумни лутания, липса на кодови думи и адски много НЕЧЕСТЕН шанс, който пречи на прогреса ти. Да не говорим, че героят ти е директно копие на Индиана Джоунс :) Давам двойка само заради сравнително добрия литературен стил. Игралният елемент е под всякаква критика.
June 17, 2023
Едно време, като я четох за първи път веднага след като излезе, не ми хареса особено. От нея почти нищо не помня, освен че се въртях в едно подземие и се бих с някакви бандити, но бях останал с впечатлението, че не съм я разбрал докрай. Сега, след като я прочетох 30 години по-късно ми стана доста по-ясна.
Първо доброто…сюжетът е сравнително увлекателен, главният герой е колоритен и читателят лесно може да влезе под кожата му. Прилича донякъде на Индиана Джоунс, но се различава достатъчно за да е собствен персонаж. Има забавно себе-иронично чувство за хумор, което доста помага да му симпатизирам. Освен това се споменава малко и за неговото минало - за годините в университета, където като човек от не-благородно потекло бива осмиван от богаташките синчета…за участието му във втората световна война - битката при Дюнкерк, щурмуването на Нормандия - все значими исторически събития. Тези детайли доста допринасяха към атмосферата на книгата.
Самият сюжет беше малко манджа с грозде - магия, мистика, наука, мутанти, извънземни, летящи чинии. Ако пак направим връзката с индиана Джоунс - прилича най-много на четвъртия филм (не знам дали това е добре :D). Само по себе си изглежда като пълна каша, но някак си различните елементи бяха свързани доста добре. Двата избора на края, които не разбрах едно време, бяха много добре направени - не беше явно кой от двата е по-правилният. Дори и сега като я прочетох, пак не става много ясно кой е “щастливият” край. Може би това е преднамерено - което прави книгата много по-реалистична.
С две думи както може да се очаква от Колин - литературата е на високо ниво. От ранните му книги тази може би е най-силна в литературно отношение.
За съжаление силният сюжет и герои са за сметката на почти-несъществуващата игра.
Първо в книгата има система за битки - сила, живот, зарове и т.н. За мен тя е абсолютно излишна - битките са малко в самия край на историята и някак си не ми се връзват с атмосферата и сюжета на играта. Все пак сме археолог, който трябва да се бие с хитрина, а не Рамбо, който да мачка съперниците си.
Второ, имах чувството, че 90% от изборите са не-избори - бяха абсолютно излишни. Повечето от тях бяха кое разклонение на лабиринта ще избереш, без никакъв начин да знаеш кое е по-доброто от другото - и в крайна сметка ако избереш погрешното книгата ще те върне на правилния път. Това не се отнася само за посоките, ами и за повечето избори като цяло - например дали да минеш по пътеката към селото или през храстите - и в двата случая те залавят. Наистина си мисля, че както се шегуват някой от коментарите по-горе, книгата е писана от Сим - напомня на неговия стил, според който изборите нямат значение за крайния резултат.
Може би единствените смислени избори бяха логическите задачи - и това беше един от най-добрите и свежи елементи в книгата. Римски цифри, физика, двоична бройна система - все интересни загадки базирани на реална наука. В случая М.М. Не трябва да се бие в гърдите, че той е измислил логическите загадки тъй като ето - Колин ги е въвел още по-рано, при това доста успешно.
Накрая за съжаление книгата е нечестна - победата и достигането на “щастлив” край винаги зависи от шанс. Първо - имаше няколко момента, където винаги трябва да мяташ зарове и ако не метнеш правилното число - умираш. Това не е ОК - шансът винаги трябва да те “спасява” или “убива” само ако си направил грешен избор. Освен това последната битка с главатаря на бандитите няма как да се избегне а той е доста труден противник - сила 14 (от максимум 16). Т.е. Ако си се прецакал с първоначалния зар за твоята сила си загубен - при това в самият край на книгата.
Тази парадоксална натура на книгата - много силна като книга и много слаба като игра - ме кара да се чудя защо изобщо Колин си е правил труда да пише книга игра, ами направо не е написал нормална книга по темата. Според мен щеше да му се получи доста по-успешно.
Първо доброто…сюжетът е сравнително увлекателен, главният герой е колоритен и читателят лесно може да влезе под кожата му. Прилича донякъде на Индиана Джоунс, но се различава достатъчно за да е собствен персонаж. Има забавно себе-иронично чувство за хумор, което доста помага да му симпатизирам. Освен това се споменава малко и за неговото минало - за годините в университета, където като човек от не-благородно потекло бива осмиван от богаташките синчета…за участието му във втората световна война - битката при Дюнкерк, щурмуването на Нормандия - все значими исторически събития. Тези детайли доста допринасяха към атмосферата на книгата.
Самият сюжет беше малко манджа с грозде - магия, мистика, наука, мутанти, извънземни, летящи чинии. Ако пак направим връзката с индиана Джоунс - прилича най-много на четвъртия филм (не знам дали това е добре :D). Само по себе си изглежда като пълна каша, но някак си различните елементи бяха свързани доста добре. Двата избора на края, които не разбрах едно време, бяха много добре направени - не беше явно кой от двата е по-правилният. Дори и сега като я прочетох, пак не става много ясно кой е “щастливият” край. Може би това е преднамерено - което прави книгата много по-реалистична.
С две думи както може да се очаква от Колин - литературата е на високо ниво. От ранните му книги тази може би е най-силна в литературно отношение.
За съжаление силният сюжет и герои са за сметката на почти-несъществуващата игра.
Първо в книгата има система за битки - сила, живот, зарове и т.н. За мен тя е абсолютно излишна - битките са малко в самия край на историята и някак си не ми се връзват с атмосферата и сюжета на играта. Все пак сме археолог, който трябва да се бие с хитрина, а не Рамбо, който да мачка съперниците си.
Второ, имах чувството, че 90% от изборите са не-избори - бяха абсолютно излишни. Повечето от тях бяха кое разклонение на лабиринта ще избереш, без никакъв начин да знаеш кое е по-доброто от другото - и в крайна сметка ако избереш погрешното книгата ще те върне на правилния път. Това не се отнася само за посоките, ами и за повечето избори като цяло - например дали да минеш по пътеката към селото или през храстите - и в двата случая те залавят. Наистина си мисля, че както се шегуват някой от коментарите по-горе, книгата е писана от Сим - напомня на неговия стил, според който изборите нямат значение за крайния резултат.
Може би единствените смислени избори бяха логическите задачи - и това беше един от най-добрите и свежи елементи в книгата. Римски цифри, физика, двоична бройна система - все интересни загадки базирани на реална наука. В случая М.М. Не трябва да се бие в гърдите, че той е измислил логическите загадки тъй като ето - Колин ги е въвел още по-рано, при това доста успешно.
Накрая за съжаление книгата е нечестна - победата и достигането на “щастлив” край винаги зависи от шанс. Първо - имаше няколко момента, където винаги трябва да мяташ зарове и ако не метнеш правилното число - умираш. Това не е ОК - шансът винаги трябва да те “спасява” или “убива” само ако си направил грешен избор. Освен това последната битка с главатаря на бандитите няма как да се избегне а той е доста труден противник - сила 14 (от максимум 16). Т.е. Ако си се прецакал с първоначалния зар за твоята сила си загубен - при това в самият край на книгата.
Тази парадоксална натура на книгата - много силна като книга и много слаба като игра - ме кара да се чудя защо изобщо Колин си е правил труда да пише книга игра, ами направо не е написал нормална книга по темата. Според мен щеше да му се получи доста по-успешно.
June 30, 2021
Увлекателна както всяка книга-игра на Любомир Николов!
January 26, 2026
Колиновският Индиана Джоунс. Аналогиите са очевидни, но книгата не грабваше толкова, колкото филмите.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews