Главният герой в тези приключения е момче, загубило родителите си като съвсем малко, впоследствие отгледано от своя чичо Гобин, наемен убиец, твърдо решен да превърне племенника си в най-добрия професионалист, бродил по Крея. Момчето се оказва изключително талантливо и още невръстно усвоява на завидно ниво умения които са безценни за професията му и оцеляването на улицата.
По стечение на обстоятелствата, в "Черният Нарцис" Котаракът се оказва замесен в сериозен проблем и е заставен да извърши важно политическо убийство. Как ще подходи към ситуацията, на кого ще се довери и каква част от цялата мистерия ще успее да разкрие – това зависи единствено от вашите решения и съобразителност.
Прочети БЕЗПЛАТНО "Котаракът и Черният Нарцис"*
Изтегли дневника
Изтегли корекции на грешките
* Книгата е достъпна за свободно сваляне и четене от http://www.legacyofkreya.com/. Правата върху произведението остават собственост на автора и разпространение, както и всякакви комерсиални действия, свързани с произведението, без прякото позволение на автора, са незаконни. Разбира се, добре дошли сте да споделите тази страница където и да било.
Александър Торофиев е роден на 6 декември 1983 г. във Варна. През 2002 г. се премества в София, където учи „Електроника“ в ТУ София, а от 2005 г. до сега, работи по специалността си като програмист вградени системи. Няколко години членува в Менса България.
В литературата дебютира през 2008-ма година, издаден на страниците на „Алманах Нова Българска Литература“. През годините участва в още пет от броевете на поредицата.
През 2011 г. Александър бележи своята литературна автобиография, като поставя началото на поредицата „Котарака“ – нова вълна при книгите-игри. Същата година Торофиев започва да се занимава с популяризирането на жанра, с издателска и редакторска дейност. Съосновател е на сдружение „Книги-игри“ и съсобственик на сайта за интерактивна литература knigi-igri.bg. Организатор на наградата „Златна никса“ за най-добра книга-игра в България, организатор и съставител на поредицата „Призвание герой!“[1].
От 2013-та започва да се занимава професионално с гейм дизайн и продуциране на игри за компютри и мобилни телефони. Понастоящем живее в София със съпругата си и двете си деца.
Вече публикувахме ревю на новоиздадената книга-игра „Котарака и Абаносовият дракон”. А сега е време да се качим в ДеЛориън-а на Док Браун и да видим началото на Новата вълна през 2011, когато първата книга от света на Крея изигра ролята на феникс за интерактивната литература в България. „Котаракът и черния нарцис” е първата книга-игра на Ал(ександър) Торо(фиев), и определено е дебют, който спокойно може да се мери със старите майстори от 90те. Не само това, ами и заглавието се е сдобило с превод на френски – успех, с който май малко родни автори изобщо могат да се похвалят. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Интересен и лесен gameplay. Подходяща е за хора, които до сега не са играли книги-игри. На моменти изразите, използвани от автора ме изенадваха неприятно. Може би е трябвало да бъде препрочетена и редактирана още веднъж, преди да бъде пусната. Описанието на героите може да е по-добро. Overall, добра книга, положен е много труд, но има пропуски в самото изразяване.
Изиграх я 2 пъти, ще я изиграя поне още веднъж до края на годината.
Не мисля, че има с какво да допълня предходните оценки на книгата. Добре структурирана, любопитна история (все пак става въпрос за хора, а не за котки, въпреки първоначалните ми съмнения). Ако бях на възрастта на героя - вероятно щях да дам 5 звезди без да се замисля, заради нещата, които ми дават да правя с Елинор (не че не ги оценявам и сега, просто мога да гледам по трезво на цялата ситуация). Прочетох историята праволинейно, умрях веднъж заради недоглеждане, и завърших по най-добрият възможен начин. Беше ми особено забавно, когато към края трябваше да проверя точките си "Отношения", като вариантите бяха . Решенията ми се видяха логични, а ролята на късмета - сведена до минимум, затова след края се зарових из останалите епизоди с идеята да проверя какво се случва, ако кривнеш от правият път. Оказа се, че има доволен брой алтернативни на моят варианти да завършиш успешно. Преборих 16 епизода, в които играта ти приключва преди Епилога, но дори предвид, че до някои от тях се стига по повече от един път - за да се озовеш на някой при нормална игра ще трябва целенасочено да взимаш грешни решения (с изключение на този в който аз загинах!). В допълнение - илюстрациите са от малкото, които не изглеждат така, сякаш си помолил някой познат да ти ги нахвърля набързо като услуга, но корицата и на двете издания можеше да е много по-добра (интересна корица щеше да ме накара да си взема книгата много по-рано!).
Има ли някой, който да не е чувал за книгите-игри и техният бум през 90-те години в България? Има ли дете, което тогава да не ги е чело/играло с трепет и да не е давало всичките си събирани от закуски стотинки, за да се потопи в поредното приключение, в поредния магичен свят? Има ли родител, който да не е бил врънкан да купи на детето си ОТНОВО книга-игра? Отговорът е един - НЯМА. Тази книга, скъпи читатели, е книга-игра. Книга-игра, която ми припомни детските години, когато нямаше компютри, интернет, джиесеми и прочее технологични иновации, когато ходихме да звъним на вратите на приятелите си, за да ги поканим на футбол, баскетбол или просто шляене навън. Времена, когато играехме аркадни игри с ръчки и копчета и четяхме книги-игри. Приключението в тази книга, което ще дирижираш лично ти, скъпи читателю, е просто. Ти си Котарака - млад талантлив крадец в приказен фентъзи свят, комуто внезапно не е провървяло и е заловен по средата на поредната задача, свързана с професията му. Героят е изправен пред кофти избор - или да умре, или да приеме за изпълнение трудна и опасна мисия. Но стига съм говорил, а нека споделя впечатленията си от книгата:
+ При 184 страници, 261 епизода и прост дневник тази книга-игра е от литературния тип, любимите ми, които имат завръзка, сюжет, обаятелни образи и пр. Сиреч, това е повече книга, отколкото игра, защото имаше и други, които имаха купища епизоди, дълги-предълги дневници и при тях играта стоеше на дневен ред, а литературата изоставаше. + оформлението е на ниво - чудесна корица, добра визия, качествена хартия. + илюстрациите, тези така безценни за книгите-игри допълнения са на ниво и определено спомагат за по-пълноценно разгръщане на повествованието; + книгата е интересна и увлекателна, накрая се ядосваш, че всичко е свършило толкова бързо. + не е чак толкова лесна - има си доста места, където героят може да се раздели със живота си и трябва да се внимава. + накрая си има система за оценяване как си минал играта. + имаше и еротична сцена, о, да! Естествено, всичко внимателно цензурирано и загатнато разбира се, но присъстваше.
- на две-три места имаше изпуснати думи - "бебе в майчини...", "толкова тихо, колкото..." - понякога авторът се впуска в излишни описания и изброявания. Както и на места имената на местностите и героите някакси не пасват помежду си.
Следпрочитно: Както изтъкнах, аз не съм от онези ветерани в книгоиграенето, и затова ако не ползвам подходящата терминология и прочее - съжалявам. По същество Геймплеят ми направи страхотно впечатление - едновременно много лесен за следване и отчитане, без да е скучновато опростен. Играчът си има дневник на гърба на книгата, където си води събраните точки и кодови думи, но няма пресмятане на пари, умения и подобни (и слава богу. :D Те хората останалите сигурно от това се оплакват, аз пък си се кефя.). С това играта ми вървеше много бързо и леко, и неусетно я доведох до край. Даже не веднъж, а два пъти.
Първата игра завърших без да умра нито веднъж и със 70 точки - един стабилен резултат, поне за моите възможности и очаквания. След този първи прочит оценката ми за книгата беше около 4.
Приключенията на Котарака се развиват във фентъзи светът на Крея. Без да се впуска в пространствени обяснения за устройството и начина на функциониране на Крея, само чрез малки, внимателни подмятания и детайли, авторът ни позволява да видим колко пълно и добре обмислено е това царство. Влизайки в ролята на Котарака, се налага да взимаме множество решения, като голяма част от тях се базират на отношенията с другите герои в книгата.Т.е. - развитието на историята стъпва повече на дипломацията, а не на екшъна. Наистина ме впечатли как тези решения и последиците от тях бяха умело втъкани в различните епизоди. И въпреки че тези решения на места ми идваха просто интуитивно, на други трябваше да се спра и да размисля сериозно. Накратко - книгата наистина те прави активен персонаж в повествованието, читателят наистина играе и живее в книгата! Освен Котарака имаме и още доста интересни герои - загадъчни елфи-домоуправители, мълчаливи и подценени овчари, подмолни и двулични главатари - които се развиват в по-голяма или по-малка степен в различните сюжетни линии, по които героят може да тръгне...