Лиляна Михайлова успява да ни пренесе във времето, когато подвигът в името на Отечеството с нищо не се отличава от ежедневния живот. Когато за едни Въстанието е път към историята, а за други - друг начин за забогатяване. Докато Елена се старае да вникне в святото дело на апостолите, баща и продава негодни пушки на същите тия мъченици на делото. Свобода или богатство... Дух или материя... Дъщеря срещу баща... Повест с два финала: единият наподобяващ антична драма, другият - баладичен епилог от съвременна класика. Прекрасна книга.
Лиляна Михайлова е родена на 11 май 1939г. в Пловдив. Завършила е Софийския университет. Работила е като учителка, журналистка и редакторка. Заснетите в Перник филми игралният - "Най-добрият човек, когото познавам" и 27-серийната телевизионна сага "Дом за нашите деца" са по нейни сценарии и разказват действителни истории, свързани с града и неговите хора.
Издала е над 20 книги, сред които сборниците с разкази "Жени", "Късни дъждове", "Писма до поискване" и др., повестите "Корабът", "Чужденката" и "Самоубийство по лични причини", романите "Един тъжен мъж" и "Грехът на Малтица".
Това е исторически роман, който всеки българин трябва да прочете. Една история, която ме накара да настръхна, да съм горда и щастлива, че съм българка. Покрай работата ми всеки месец чета голям брой книги, които по принцип не бих избрала за себе си. Не всеки път те ще ми харесат, но съм благодарна за моменти като този, в които съм попаднала на нещо ценно и рядко, достойно за много повече внимание от това, което е получило.
Романът обхваща последните години около Освобождението. Разказан е от няколко гледни точки - тази на търговец със съмнителни морали, който върти своята измамническа търговия в Пловдив, и тази на дъщеря му, изпратена да се учи в пансион в Румъния. В хода на историята между тях се създава интересен морален конфликт, който прави краят на книгата толкова паметен. Не се ровете да търсите анотацията, а ми се доверете, аз не можах да отлепя очи от страниците, а по принцип се разсейвам много докато чета.
И нещо много важно - "Корабът" е писана от изключително талантлива жена, положила много труд да проучи това време и да ни потопи в неговата болезнена реалност по завладяващ начин. Според мен хора, които се впечатляват от книги като "Глина" ще им е полезно да прочетат този роман. В него има много душа и истина. Не го подминавайте - скоро ще излезе в Сторител, прочетен от прекрасната Гергана Стоянова.
Обожавам стилът на Лиляна Михайлова и намирам романите й за гениални . Красиво и чувствено повествование без помен от сълзливост или клишираност. Нежна и дълбоко проникновена история за човешките мечти, любовта и неизбежните житейски избори. Разказ за вътрешните бури на героите, които търсят своя път сред емоционалните приливи и отливи на съдбата. Това е книга за копнежите, които ни водят напред, и за пристаните, които често остават само в сърцето. "Корабът"е тих разказ за живота, който продължава, дори когато вълните отнасят част от нас.
Посегнах към тази книга заради прочита на Гергана Стоянова. Видях, че е нещо възрожденско, което към момента реших, че ще ми хареса да чуя. Не бях чела нищо на Лиляна Михайлова. Стилът й много ми хареса. Много детайлни описания, силни емоции и една дълбочина на изказа, която за съжаление, не намирам у съвременните писатели. Едни много ярки, многопластови образи, към които ставаш съпричастен и чиито емоции много добре успяваш да усетиш.
Самата история много ми напомни на "Железният светилник". Не като сюжет, а просто като общо усещане, като стил, като епоха, обичаи и традиции. И "Корабът" успя също така силно да ме докосне, да ме накара да се замисля, да ме потопи в онзи свят на патриархални ценности, на едни други морални разбирания и порядки, на една тежка, но и много стойностна действителност.
Началото беше малко хаотично и трудно проследявах кой какъв е и за какво се бори, но после нещата започнаха да се нареждат и историята да се оформя и бавно да добива смисъл.
Самото действие се развива в годините преди Освобождението, разказва за една предреволюционна България, за едни времена на героизъм, но и на чуждопоклоничество, в които максимата "Преклонена глава, сабя не я сече." е много широко застъпена. Едно време, в което надеждите са големи, възможностите ограничени, но желанието, патриотизмът и вярата в успеха са над всичко. Едно време, което е носило толкова силен заряд и което следва да бъде пример и пътеводна светлина за целия ни народ. Уви, всички усилия и идеали от преди близо век и половина днес са тотално погазени, напълно заличени, омаловажени и забравени. Почувствах се дори леко гузно от днешните ни съвременици, които сякаш никога не са чели нашата история, защото съм сигурна, че не за тази България са умирали някога нашите предци. Тъжно, но и някак отрезвяващо.
Една история за печалбарството на гърба на нечия безизходица, надежди и вяра. Нещо, което е все така актуално и днес. Изобщо много храна за размисъл в тази малка книжка.
"Свобода или богатство... Дух или материя... Дъщеря срещу баща..."
Финалът беше предизвестен, но сякаш ми липсваше още малко от епилога. И все пак заради уникалния стил на Лиляна Михайлова, заради дълбочината и актуалността дори и в днешно време на всичко написано, заради героизма и патриотизма, които изпълваха финалната част на тази книга и ме караха да настръхвам, няма как да не я оценя високо. Мисля, че това е книга, която е достойна да влезе в учебниците. Тъжното в случая е, че държавниците ни днес напълно са се превърнали в подобия на един от главните герои. На кой? Прочетете книгата и сами може да прецените.
П.П. Уникален прочит на Гергана Стоянова в Сторител
Миналата година споделих възхищението си от “Грехът на Малтица„, едно от най-вълнуващите ми открития за 2019-та. “Корабът“ също разказва една камерна на пръв поглед история на фона на борбата ни за освобождение.
Стефан Героглу пристига във Филибе със своята тъмна тайна и отваря малко лихварско дюкянче. Постепенно всички негови конкуренти фалират и той става един от най-богатите и желани за зет мъже в града. За всебща изненада довежда отдалече за съпруга много по-младата и крехка Малинка, която по тогавашната в Пловдив мода бързо трябва да се превърне в Кирия Мелани. Голямата любов на Героглу обаче са парите и впоследствие единственото му дете Елена. Той иска да я изучи и така момичето се озовава в скъп колеж за девици в Букурещ.
Лиляна Михайлова е майстор на атмосферата чрез автентични и добре подбрани детайли. Героите и са живи и убедителни. Героглу е човек с тъмни страсти, не се спира пред нищо за пари, включително да мами много бедни хора и да продава негодни пушки за една борба, която вижда само като възможност за бърза печалба. Докато Елена се вълнува от делото на апостолите, баща и е сляп за времето, в което живее, Обречен, трагичен герой, на чиято съвест тегне бързата смърт на въстаници, той отчаяно копнее за обичта на дъщеря си. Затова и корабът ще го подмине, а Елена ще остави ярка следа.
Досега съм прочела само 2 книги от Лиляна Михайлова. И в двете центърът е морална дилема, разгледана в голяма психологическа дълбочина.
За кой “кораб“ става дума вие може би вече се досещате, но ще ви оставя сами да се потопите в тази така умело разказана история.
Великолепна Лиляна Михайлова, великолепна! Език, развиване на сюжета и на героите, емоционална и социална тежест, кулминационен завършек, към който водят различните нишки в романа до самия край – всичко с мярка, всичко на мястото си. Добра история, разказана от повече от добър разказвач. Време е автори като Лиляна Михайлова да заемат мястото си в учебниците по литература. Препоръчвам. Слушана в Сторител.
Не можах да го разбера този възторг по книгата, не ми допадна на мен. В началото нямаше никаква хронология и ми беше объркано, докато се ориентирам какво кога се случва. Историята ми беше една такава незавършена, оценка 2/5.
Много ми харесва този по-различен поглед към събития, предхождащи Освобождението. Книгата е красиво написана и емоционално въздействаща.Ще бъде хубаво да достигне до повече читатели, защото наистина си заслужава.