What do you think?
Rate this book
Преступления правильной жизни #2
Фантом памяти
Главный герой романа Александры Марининой «Фантом памяти», успешный писатель Андрей Корин, страдает выборочной амнезией. Последние два года жизни просто выпали из его сознания. Андрей делает постоянные попытки вернуть свою память и по крупицам восстановить все события двух последних лет. Он пытается выяснить, что же за происшествие заставило его память просто выбросить целый кусок! Он теряется в догадках, что за люди его окружают и можно ли им доверять, потому что уже несколько раз на его жизнь устраивали покушение. Станет ли все ясно писателю, когда память вернет ему его воспоминания?
416 pages, Hardcover
First published January 1, 2001
3 people are currently reading
38 people want to read
About the author
Alexandra Marinina
239 books136 followersAlexandra Marinina (real name Marina Anatolyevna Alekseyeva) is a Russian writer and crime stories author. For 10 years (1979 - 1989) she worked in milicia (police) as a criminology specialist.
She has written over 40 novels, published in over 17 million copies and translated into over 20 languages.
Most of her novels have a common central character Anastasia (Nastya) Kamenskaya. Whole series about Anastasia (Nastya) Kamenskaya contains 30 books.
She has written over 40 novels, published in over 17 million copies and translated into over 20 languages.
Most of her novels have a common central character Anastasia (Nastya) Kamenskaya. Whole series about Anastasia (Nastya) Kamenskaya contains 30 books.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
April 19, 2021
Много силен роман на Маринина!
Аз съм твърд почитател на творчеството ѝ, прочел съм доста книги от серията за Каменская, както и няколко самостоятелни нейни творби, но в тази творба виждам отчетливо разгърнат таланта ѝ на разказвач, както и на тънък психолог.
Сюжетът е чудесно изпипан, допадна ми похватът "роман в романа", а героите са истинско съкровище - реални, живи хора ще речеш!
Дори не успя да ме подразни модерното религиозно хапче, вплетено в историята. :) Вероятно има немалка доза истина в мнението ми - за хора, дето са много тежко забравени и от бога си, руснаците прекалено му се надяват...
Препоръчвам с две ръце!
Цитат:
"Послушната личност не може да създаде нищо. Такъв човек пораства като перфектен изпълнител, но никога не става творец."
Аз съм твърд почитател на творчеството ѝ, прочел съм доста книги от серията за Каменская, както и няколко самостоятелни нейни творби, но в тази творба виждам отчетливо разгърнат таланта ѝ на разказвач, както и на тънък психолог.
Сюжетът е чудесно изпипан, допадна ми похватът "роман в романа", а героите са истинско съкровище - реални, живи хора ще речеш!
Дори не успя да ме подразни модерното религиозно хапче, вплетено в историята. :) Вероятно има немалка доза истина в мнението ми - за хора, дето са много тежко забравени и от бога си, руснаците прекалено му се надяват...
Препоръчвам с две ръце!
Цитат:
"Послушната личност не може да създаде нищо. Такъв човек пораства като перфектен изпълнител, но никога не става творец."
December 10, 2012
As other her books, this one is difficult to put away. Unlike her other books (Kamenskaya series), this one has a different style and feeling. Enjoyable and slightly disturbing.
October 4, 2025
Имам склонността от време на време да се разнообразявам с криминални романи. Не обичам изобразяването на насилие и тежки престъпления, а блъскането на мозъка с някаква загадка и реализма, който трябва да съпътства образците в този жанр. Настоящият си го имах свален на приложението за четене от доста време и след като отложих някое друго планирано четиво, го започнах. Не ме интересува особено дали е актуално.
Обаче се оказа, че това не е криминален роман.
Разказва се за известния писател на бестселъри Корин /производствен роман - характерен за близкото минало - руския Артър Хейли/, който страда от амнезия в следствие на автомобилна катастрофа. Заличили са му се около 2 години, а последната му започната книга била с криминален сюжет за корупцията в тяхното МВР. Книга в книгата се оказва нещо друго - фентъзи ли е, религиозно-философска притча ли е, но има смисъл. Не се отрича да е взаимствано отнякъде /наистина/, но на Корин му хрумва докато си живурка в скъпия санаториум, има си психоаналитик - Хипопотама, както и друга компания. Измислените прякори са едно от най-забавните неща в книгата, наред със сериозните. Профила на главния герой постепенно ни се изяснява, неговите заблуди, и осъзнаването му, нещо по важно от самата памет, но паметта се оказва свързана с оцеляването.
Книгата е интересна, може и да има частични пробойни, но навежда на размисъл и е над средното ниво. Героите са жизнени и добре описани. В това, че почти всички невинно лъжат нещастния болен, изобщо не се съмнявах. Има известен цинизъм, прави впечатление отношението към семейството и децата и обратно. В притчата изглежда по-различно, но може и само така да изглежда. Там имаме една примерно 90 годишна странна бабичка - философ Мария, и съседката и, красивата майка на 4 деца Ана. Може да се цитира, в сравнение с други доста по-претенциозни четива, но ще пропусна. Също и някои изводи на героя накрая.
Като писател Корин споменава как съчинявал обрати, за мен това ми е изглеждало като евтини номера.
Имаме интересен сюжет, но освен това си заслужава четенето заради психологизма, осмислянето на поведението и на нещата, които се случват.
Обаче се оказа, че това не е криминален роман.
Разказва се за известния писател на бестселъри Корин /производствен роман - характерен за близкото минало - руския Артър Хейли/, който страда от амнезия в следствие на автомобилна катастрофа. Заличили са му се около 2 години, а последната му започната книга била с криминален сюжет за корупцията в тяхното МВР. Книга в книгата се оказва нещо друго - фентъзи ли е, религиозно-философска притча ли е, но има смисъл. Не се отрича да е взаимствано отнякъде /наистина/, но на Корин му хрумва докато си живурка в скъпия санаториум, има си психоаналитик - Хипопотама, както и друга компания. Измислените прякори са едно от най-забавните неща в книгата, наред със сериозните. Профила на главния герой постепенно ни се изяснява, неговите заблуди, и осъзнаването му, нещо по важно от самата памет, но паметта се оказва свързана с оцеляването.
Книгата е интересна, може и да има частични пробойни, но навежда на размисъл и е над средното ниво. Героите са жизнени и добре описани. В това, че почти всички невинно лъжат нещастния болен, изобщо не се съмнявах. Има известен цинизъм, прави впечатление отношението към семейството и децата и обратно. В притчата изглежда по-различно, но може и само така да изглежда. Там имаме една примерно 90 годишна странна бабичка - философ Мария, и съседката и, красивата майка на 4 деца Ана. Може да се цитира, в сравнение с други доста по-претенциозни четива, но ще пропусна. Също и някои изводи на героя накрая.
Като писател Корин споменава как съчинявал обрати, за мен това ми е изглеждало като евтини номера.
Имаме интересен сюжет, но освен това си заслужава четенето заради психологизма, осмислянето на поведението и на нещата, които се случват.
April 14, 2025
Dievs ir radījis nāvi vienīgi tādēļ, lai cilvēki iemācītos mīlēt un novērtēt dzīvi.»( 449lpp)
Romāns «Atmiņas fantoms» atšķiras no līdzšinējiem. Tas patiešām ir aizraujošs un neparasts, turklāt tajā nav kriminālizmeklētājas Kamenskas.
Un no vienas puses ļoti pamācoša grāmata, bagātīga ar labiem izteicieniem..
...".Cilvēkiem vispār nekas nav jādara pret savu pārliecību.
Vieni grib bērnus, citi negrib. Katrs cilvēks ir atšķirīgs, neviena pienākums nav būt citam līdzīgam un gribēt vienu un to pašu. Un nevienam nav tiesību kautrēties par to, ka viņš nav līdzīgs kaimiņam vai kolēğim. Cilvēki vairs neprot novērtēt savu unikalitāti, viņiem daudz vienkāršāk ir dzīvot, saprotot, ka ir atbilstoši standartam. Un to, kas standartam neatbilst, draudzīgā pulciņā, priecīgi, ar izsaucieniem un svilpieniem vajā un izraida no sava vidus. Taču standarti ir radīti tādēļ, lai cilvēku sabiedrību padarītu vieglāk vadāmu. Proti, jebkurš standarts ir varas radīts"...(172lpp)
Romāns «Atmiņas fantoms» atšķiras no līdzšinējiem. Tas patiešām ir aizraujošs un neparasts, turklāt tajā nav kriminālizmeklētājas Kamenskas.
Un no vienas puses ļoti pamācoša grāmata, bagātīga ar labiem izteicieniem..
...".Cilvēkiem vispār nekas nav jādara pret savu pārliecību.
Vieni grib bērnus, citi negrib. Katrs cilvēks ir atšķirīgs, neviena pienākums nav būt citam līdzīgam un gribēt vienu un to pašu. Un nevienam nav tiesību kautrēties par to, ka viņš nav līdzīgs kaimiņam vai kolēğim. Cilvēki vairs neprot novērtēt savu unikalitāti, viņiem daudz vienkāršāk ir dzīvot, saprotot, ka ir atbilstoši standartam. Un to, kas standartam neatbilst, draudzīgā pulciņā, priecīgi, ar izsaucieniem un svilpieniem vajā un izraida no sava vidus. Taču standarti ir radīti tādēļ, lai cilvēku sabiedrību padarītu vieglāk vadāmu. Proti, jebkurš standarts ir varas radīts"...(172lpp)
October 4, 2025
Jau senokai taip mėgavausi knyga. Atrodo lyg nieko labai neįvyksta siužeto eigoje, bet tuo pačiu metu vyksta tiek daug dalykų. Šmaikštu ir labai žmogiška. Pagrindinio veikėjo vidinė kelionė parodo, kaip žmogus gali būti draskomas tarp skirtingų troškimų ir poreikių, visiškai priešingų vienas kitam, bet tuo pačiu metu pasireiškiančių to vieno žmogaus viduje. Sakyčiau, kad visai pažangi knyga, kaip 2001 metų. Joje meistriškai sujungti filosofiniai, psichologiniai ir kriminaliniai aspektai.
June 14, 2014
If you must, read the first and the last 50 pages.
Apparently, I read it again even though I gave it one star.
Apparently, I read it again even though I gave it one star.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews