What do you think?
Rate this book
Компромисът / Куфарът
„Компромисът“ представя 12 кратки разказа (компромиса), почерпени от опита на Довлатов като журналист във в. „Съветска Естония“. Всеки текст започва с кратък откъс от вестникарска статия, която е резултат от разказаната по-нататък история какъв е бил процесът на работа до написването на журналистическия материал. А „Куфарът“ е колекция от литературни скици, писани от Довлатов след заминаването му за САЩ. Авторът разглежда съдържанието на куфара си, като си припомня целия си живот у дома. Всяка вещ носи история, едновременно смешна, тъжна и иронична, свързана с трудни обстоятелства и носеща цели пластове от спомени. Чрез водовъртежа на „спомнянето” Довлатов създава калейдоскоп от хора и събития, анекдотични случаи и малки трагедии. Книгата има автобиографичен характер – във всеки разказ главният герой сам е и автор, и разказвач. Въпреки че съдбата му поднася много неприятни изненади, Довлатов успява да запази своя неизчерпаем оптимизъм.
296 pages, Paperback
Published January 1, 2011
1 person is currently reading
43 people want to read
About the author
Sergei Dovlatov
181 books715 followersSergei Dovlatov (Russian: Сергей Довлатов) was born in Ufa, Bashkiria (U.S.S.R.), in 1941. He dropped out of the University of Leningrad after two years and was drafted into the army, serving as a guard in high-security prison camps. In 1965 he began to work as a journalist, first in Leningrad and then in Tallinn, Estonia. After a period of intense harassment by the authorities, he emigrated to the United States in 1978. He lived in New York until his death in 1990.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
August 25, 2025
Не е любов от пръв поглед, но със сигурност е от първото прочетено изречение!
Няма нормален човек, вкусил дори и за малко гранясалата и лепкава безизходица на соца, който да не припознае веднагически Довлатов за свой, много свой! Та и аз така.
"Компромисът"- 5*.
Това е книга за човешкото пропадане. Ден след ден затъваш все повече, докато една сутрин не се събудиш унищожен. Добрволно или не, съчетано с безпаметно пиянство, безумието на системата, сивите хорица и липсата на свобода. Явен расизъм и антисеитизъм с марката СССР, в една пропаднала Естония, едва кретаща под ботуша на окупатора. Дори и да се засмееш, ще е смях през сълзи, в памет на тези дето празно живяха отредените им на Земята дни.
Предполагам, нюансите и част от текста ще останат непонятни за младите поколения, твърде жалко - има какво да се научи от тях.
Личен фаворит освен автора - фотографът Жбанков, гений, пияница и осъзнат съветски окупатор.
"Куфарът"- 5*.
Довлатов напуска СССР с един единствен очукан куфар, след 36 години живот там. Не знам, дали е успял да си даде сметка, че се е отървал. След години го отваря и е поразен от съдържанието му. И си припомня историите, свързани с всяка вещ от този препасан с канап, овехтял и продънен сантимент от близкото минало...
P.S. Отличен превод на Любов Кронева!
Няма нормален човек, вкусил дори и за малко гранясалата и лепкава безизходица на соца, който да не припознае веднагически Довлатов за свой, много свой! Та и аз така.
"Компромисът"- 5*.
Това е книга за човешкото пропадане. Ден след ден затъваш все повече, докато една сутрин не се събудиш унищожен. Добрволно или не, съчетано с безпаметно пиянство, безумието на системата, сивите хорица и липсата на свобода. Явен расизъм и антисеитизъм с марката СССР, в една пропаднала Естония, едва кретаща под ботуша на окупатора. Дори и да се засмееш, ще е смях през сълзи, в памет на тези дето празно живяха отредените им на Земята дни.
Предполагам, нюансите и част от текста ще останат непонятни за младите поколения, твърде жалко - има какво да се научи от тях.
Личен фаворит освен автора - фотографът Жбанков, гений, пияница и осъзнат съветски окупатор.
"Куфарът"- 5*.
Довлатов напуска СССР с един единствен очукан куфар, след 36 години живот там. Не знам, дали е успял да си даде сметка, че се е отървал. След години го отваря и е поразен от съдържанието му. И си припомня историите, свързани с всяка вещ от този препасан с канап, овехтял и продънен сантимент от близкото минало...
P.S. Отличен превод на Любов Кронева!
December 22, 2020
“Отдавна не деля хората на положителни и отрицателни. А литературните герои – още по-малко. Пък и не съм сигурен, че в живота след престъплението неизбежно идва разкаяние, а след подвига – блаженство.”
Сергей Довлатов е крайно интересен образ. Руски журналист, емигрант в САЩ от края на 70-те. Работи във вестник “Съветска Естония”, от който период са очерците в “Компромисът”. “Куфарът” пък е литературна инвертаризация на скромния багаж, с който Довлатов емигрира – малко вещи, натоварени с комично-драматична енергия, надлежно положени в куфар от шперплат, овъзан с въже от простор.
Много харесах кратките автобиографични истории в “Компромисът/Куфарът”, а още повече личността на Довлатов. Не е възвишеният интелигент, готов да гладува за принципите си. Никъде не размахва и знамето на дисиденството, не се афишира като репресиран. У Довлатов няма амбиция, кариеризъм и суета. Има дързост, но дозирана, в горния слой на позволеното. Намира се и някоя и друга мечта, свръзана с литературата.
Небрежарят Довлатов блуждае из редакцията на естонския вестник, вече спечелил славата си пред колеги и началници на “опаки човек”, като успява да превърне всяко журналистическо поръчение в небивала гротеска. Всъщност, той не прави нищо кой знае колко скандално – в друго място и време щеше да е просто забавен ексцентрик, със сигурност отново неразбран, но без последствията на тоталитарния контрол. За тесните поведенчески рамки на съветската власт обаче Довлатов е твърде трънлив, с талант, който не подлежи на опитомяване.
Разказите в “Компромисът” идеално онагледяват атмосферата в редакцията на един казионен вестник с цялата менажерия от доносници, подмазвачи, бъдещи самоубийци, добродушни алкохолици и озлобени циници. Шпиономания, антисемитизъм и расизъм изпълват комичните етюди, сред които четем за държавно погребение, среща на ветерани концлагеристи, преизпълнили нормата доячки...
Дали си въобразявам или наистина долавям някаква тиха гениалност от тези разкази – сякаш написани на коляно, върху свободните листове от тетрадка, с една такава много свойска небрежност, напълно отговаряща на представата ми за техния автор като личност. Никъде не долових фалш или пък преекспониране на драмата от не-свободата. А драма има и тя е споделена от няколко поколения талантливи хора, откъснати от нормалната съвременност, пропиляващи талантите си в услуга на големи и малки лъжи, броейки копейките си за литър олио. Драмата е и в малките компромиси, които налага ежедневието, службата, властта, другите.
Взимам си от книгата на Довлатов една торба с цитати и я затварям със смутена душа. Смешното също може да е смущаващо.
P.S. Благодарности на Методи, от когото разбрах за книгата!
Сергей Довлатов е крайно интересен образ. Руски журналист, емигрант в САЩ от края на 70-те. Работи във вестник “Съветска Естония”, от който период са очерците в “Компромисът”. “Куфарът” пък е литературна инвертаризация на скромния багаж, с който Довлатов емигрира – малко вещи, натоварени с комично-драматична енергия, надлежно положени в куфар от шперплат, овъзан с въже от простор.
Много харесах кратките автобиографични истории в “Компромисът/Куфарът”, а още повече личността на Довлатов. Не е възвишеният интелигент, готов да гладува за принципите си. Никъде не размахва и знамето на дисиденството, не се афишира като репресиран. У Довлатов няма амбиция, кариеризъм и суета. Има дързост, но дозирана, в горния слой на позволеното. Намира се и някоя и друга мечта, свръзана с литературата.
Небрежарят Довлатов блуждае из редакцията на естонския вестник, вече спечелил славата си пред колеги и началници на “опаки човек”, като успява да превърне всяко журналистическо поръчение в небивала гротеска. Всъщност, той не прави нищо кой знае колко скандално – в друго място и време щеше да е просто забавен ексцентрик, със сигурност отново неразбран, но без последствията на тоталитарния контрол. За тесните поведенчески рамки на съветската власт обаче Довлатов е твърде трънлив, с талант, който не подлежи на опитомяване.
Разказите в “Компромисът” идеално онагледяват атмосферата в редакцията на един казионен вестник с цялата менажерия от доносници, подмазвачи, бъдещи самоубийци, добродушни алкохолици и озлобени циници. Шпиономания, антисемитизъм и расизъм изпълват комичните етюди, сред които четем за държавно погребение, среща на ветерани концлагеристи, преизпълнили нормата доячки...
Дали си въобразявам или наистина долавям някаква тиха гениалност от тези разкази – сякаш написани на коляно, върху свободните листове от тетрадка, с една такава много свойска небрежност, напълно отговаряща на представата ми за техния автор като личност. Никъде не долових фалш или пък преекспониране на драмата от не-свободата. А драма има и тя е споделена от няколко поколения талантливи хора, откъснати от нормалната съвременност, пропиляващи талантите си в услуга на големи и малки лъжи, броейки копейките си за литър олио. Драмата е и в малките компромиси, които налага ежедневието, службата, властта, другите.
Взимам си от книгата на Довлатов една торба с цитати и я затварям със смутена душа. Смешното също може да е смущаващо.
P.S. Благодарности на Методи, от когото разбрах за книгата!
July 7, 2022
Довлатов е такава амалгама от тъга, човеколюбие, цинизъм, фатализъм, ирония и непосредственост, че няма как реално да се оцени. Стилът му и залутаното човешко същество у писателя просто не съществуват като самостойни единици. Той е разказите си, и неговите разкази са самият той.
Трудна е борбата за достойнство, независимост и нещо отвъд хоризонта на ежедневието. Особено в занаята на съветския журналист от 60-те и 70-те, където ако не приемеш пропагандната резачка от фалшив патос, откровени лъжи и антисемитизъм, трябва да умреш от глад. Журналистическият опит на Довлатов е подплатен с неконформизъм, надзирателска професионална кариера и детайлен поглед към другата страна на закона, самоубийствена любов към водката, не толкова самоубийствена - към жените, човешката близост без преструвки и невъзможност да избяга от човешкото достойнство. Всички тези неразрешими конфликти са в сърцевината на разказите от двата сборника, публикувани в книгата. Те са повече от автобиографични - те са много лични. Направо са неизбежни, не е можело да останат ненаписани. Хуморът в тях би бил през сълзи, но тъй като мъжете от онази среда са се срамували да плачат - всъщност са през алкохолни пари…
——
А личният живот на Довлатов, до голяма степен пресъздаден в разказите му, даже и в резюме е повече от шарен:
https://uznayvse.ru/znamenitosti/biog...
https://femmie.ru/ya-dumayu-u-lyubvi-...
В тази статия пък са били доста мъгляво-избирателни (тенденция за идеализиране и полиране ма образа на покойни творци), но пък има добро количество снимки:
https://biograph.online/sergej-dovlatov/
***
▶️ Цитати:
"Повечето хора смятат, че са неразрешими проблемите, чието решение никак не им допада.”
“…човешкото обаяние трудно се поддава на унищожение. Доста по-трудно от разума, принципите или убежденията.”
“Тежък е пътят от правдата до истината.”
Трудна е борбата за достойнство, независимост и нещо отвъд хоризонта на ежедневието. Особено в занаята на съветския журналист от 60-те и 70-те, където ако не приемеш пропагандната резачка от фалшив патос, откровени лъжи и антисемитизъм, трябва да умреш от глад. Журналистическият опит на Довлатов е подплатен с неконформизъм, надзирателска професионална кариера и детайлен поглед към другата страна на закона, самоубийствена любов към водката, не толкова самоубийствена - към жените, човешката близост без преструвки и невъзможност да избяга от човешкото достойнство. Всички тези неразрешими конфликти са в сърцевината на разказите от двата сборника, публикувани в книгата. Те са повече от автобиографични - те са много лични. Направо са неизбежни, не е можело да останат ненаписани. Хуморът в тях би бил през сълзи, но тъй като мъжете от онази среда са се срамували да плачат - всъщност са през алкохолни пари…
——
А личният живот на Довлатов, до голяма степен пресъздаден в разказите му, даже и в резюме е повече от шарен:
https://uznayvse.ru/znamenitosti/biog...
https://femmie.ru/ya-dumayu-u-lyubvi-...
В тази статия пък са били доста мъгляво-избирателни (тенденция за идеализиране и полиране ма образа на покойни творци), но пък има добро количество снимки:
https://biograph.online/sergej-dovlatov/
***
▶️ Цитати:
"Повечето хора смятат, че са неразрешими проблемите, чието решение никак не им допада.”
“…човешкото обаяние трудно се поддава на унищожение. Доста по-трудно от разума, принципите или убежденията.”
“Тежък е пътят от правдата до истината.”
February 20, 2018
Книга от емигрант, в която очакваните носталгия по родината и гняв към системата са заменени с много свеж, самобитен хумор. Цветистият език на Довлатов прави и най-тъжните истории - весели, и най-неприятните образи - смешни. Удоволствие е да се чете неговата философия, привидно безразличния му поглед към живота, над правилата, над материалното, над стадното чуждо мнение.
August 16, 2014
Уникален автор с уникален хумор. Вярно, на места е смях през сълзи. И двата сборника с разкази са спомени от живота в СССР, отпреди заминаването на Довлатов за САЩ през 1978 год. Ирония, черен хумор, остроумен език, носталгия - абсурдите от онези времена са описани без злоба и омраза. Вече се оглеждам коя да ми е следващата книга от Довлатов.
February 17, 2019
Интерес към тази книга проявих, защото гледах филм за Довлатов. Разказаните в нея истории са почти анекдотични. Искрени, изпълнени със самоирония преживявания на човек, който се е родил във време и място, за които не е бил подходящ. За помнещите социализма може да преизвикат дори носталгия, включително със спомените за малките бунтове "срещу системата", които всички сме правили и то не поради възвишени дисидентски убеждения, а просто за да ср отличаваме.
June 1, 2014
В някакво отношение типична руска книга - алкохол, ��ъга и смях на същото място, наслагани в различни истории. Страхотно четиво за мрачно време.
August 2, 2023
I love this book. Dovlatovs descriptions of the absolutely banal articles he has to write, but which are considered serious and important matters of propaganda by his superiors nonetheless, are both insightful and hilarious often. He never sounds too sarcastic or haughty about it, but rather goes the self-deprecating route, or magnifies the Kafkaesque aspects of the system. A wonderful mix of humour, melancholy, claustrophy and communist workings. As a non-Russian I appreciate this insight into the world Dovlatov lived in at the time.
Displaying 1 - 8 of 8 reviews