Тогава, в края на 90-те още вярвахме, че цялата шибана история е приключила и оттук насетне ни остава само да догоним спрелия някъде на Кинг Крос влак. Обаче историята не само, че не беше спряла - оказа се, че има много истории, много повече от коловозите на Кинг Крос и в коя, за бога, бяхме ние?!
Вече няма такова място на света, където човек може да отиде и да започне всичко отначало, цялата обитаема суша, е разпределена между държавите: човек може да си купи земя, но не и суверенитет; може да си основе комуна, но не и държава. Ако избягаш от една система, ще се натъкнеш на друга - това е трагедията...
Първите поколения, отхранени с генно модифицирани домати, вече имат право да гласуват. Но нямат памет за вкуса. Можеш да им пробуташ всичко, стига да е опаковано подходящо. Те са идеалният потребител на бъдещото. Българският домат не възпитава потребители. Той има фенове. Хиляди от тях се стичат всяко лято в малката ни слънчева родина, за да вкусят от този еликсир на идентичността...
Докато още има хора, които набиват истински домати, нищо не е загубено.
Алек Попов е роден в София през 1966. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ и българска филология в Софийския университет „Св. Климен Охридски“. Работил е като редактор, уредник в Националния литературен музей и дипломат. В момента Алек Попов е директор на Дома на детската книга и главен редактор на списание „Родна реч“. Прес-секретар на българския ПЕН център.
С всеки следващ роман Алек Попов се нарежда сред най-любимите ми български автори. Тук попаднах на прекрасен интелектуално ироничен текст за тревогите на съвременния човек, приклещен между високите идеи и баналната действителност. Романът изследва фиксацията по „радикалното“ мислене като поза – стремежа да бъдеш морално, политически или интелектуално краен, без непременно да носиш отговорността за последствията. Попов се интересува от подмяната на смисъла с реторика, от самодоволството на интелектуалния елит и от абсурда на модерните идеологии, сведени до личен комфорт. Хуморът е хладен и прецизен, а сатиричният поглед – безмилостен, но в никой случай злоблив.
Много ми допадна книжката(всъщност са 2 части/книги). Напълно в мой стил - под формата на есета са изложени идеите на автора върху актуални теми. Впечатлиха ме размислите за глобализацията и електронната книга.
Някакви разпилени мисли на човек, който иска да ни каже много неща, но не знае как точно да ни го поднесе. Във всеки случай за мен стилът му е сух и не ми носи удоволствие от четенето с малки изключения.