Забравете Валенс. В онази прочута априлска нощ на 1091 година, когато първият му плач на тази земя е отекнал в мрака, вампирът Вирош вече беше осемстотин лета и бе по-могъщ от всякога.
Първата книга-игра, която се обръща към Злото като главен герой. Едно изтънчено кърваво приключение, което черпи сила от колорита на нощта и познатия ви изискан литературен стил. Нови 289 епизода от Хрониките, изпълнени в цялата гама на книгите-игри: от издирването по стратегическа карта до тактическите битки.
Псевдоним на Богдан Русев, използван в написаните от него книги-игри. Двамата с Ейдриън Уейн сформират най-популярния тандем в бранша, но след разпадането му утвърждава името си и като самостоятелен автор.
Силна и като литература, и като брой епизоди, и като възможности за екипиране на героя и игра по карта, но... В самото началото на книгата, ако искаш да разгледаш свободно замъка на арх-вампира Венек, трябва да победиш пазача на портата. А той е прекалено силен за героя ти (по онова време просто юноша бледен, въоръжен с ръждясалата родова рапира) и няма как да стане, освен ако не мамиш най-безогледно при посочването на числата. Както беше казал Майкъл Майндкрайм, често срещана при конкурентите му слабост беше, че когато искаха да напишат нещо наистина сложно, не си проверяваха сметките и го правеха невъзможно. Именно заради тази лъжица катран в кацата с меда, книгата получава четири, а не пет звезди от мен.