What do you think?
Rate this book
Александър ІІ
Изправен пред тленните останки на Александър ІІ, френският дипломат Мелхиор дьо Воге прошепва на съседа си: „Погледнете този мъченик! Беше велик цар и заслужаваше по-благосклонна участ”. Съдбата наистина е безжалостна към монарха, премахнал крепостното право и телесните наказания, преустроил администрацията, образованието, правосъдието. В стремежа си да реформира руското общество, той воюва от една страна с непримиримите революционери, а от друга - с класата на собствениците, люто бранещи своите привилегии. След поредица от покушения, на 1 март 1881 г., фанатизиран атентатор отнема живота на владетеля, който така и не успява да примири изкушението на либерализма с ужаса на анархията. Една от основните фигури в Руско-турската война, Александър ІІ ще остане в историята - и в българската историческа памет - като царя освободител.
- GenresHistory
232 pages, Paperback
First published December 31, 1990
20 people want to read
About the author
Henri Troyat
507 books271 followersTroyat was a French author, biographer, historian and novelist.
Troyat was born Levon Aslan Torossian in Moscow to parents of Armenian descent. His family fled Russia in anticipation of the revolution. After a long exodus taking them to the Caucasus on to Crimea and later by sea to Constantinople and then Venice, the family finally settled in Paris in 1920, where young Troyat was schooled and later earned a law degree. The stirring and tragic events of this flight across half of Europe are vividly recounted by Troyat in 'Tant que la terre durera'.
Troyat received his first literary award, Le prix du roman populaire, at the age of twenty-four, and by twenty-seven, he was awarded the Prix Goncourt.
Troyat published more than 100 books, novels and biographies, among them those of Anton Chekhov, Catherine the Great, Rasputin, Ivan the Terrible and Leo Tolstoy.
Troyat's best-known work is La neige en deuil, which was adapted as an English-language film in 1956 under the title The Mountain.
He was elected as a member of the Académie française in 1959. At the time of his death, Troyat was the longest serving member of the Academy.
From Wikipedia
Troyat was born Levon Aslan Torossian in Moscow to parents of Armenian descent. His family fled Russia in anticipation of the revolution. After a long exodus taking them to the Caucasus on to Crimea and later by sea to Constantinople and then Venice, the family finally settled in Paris in 1920, where young Troyat was schooled and later earned a law degree. The stirring and tragic events of this flight across half of Europe are vividly recounted by Troyat in 'Tant que la terre durera'.
Troyat received his first literary award, Le prix du roman populaire, at the age of twenty-four, and by twenty-seven, he was awarded the Prix Goncourt.
Troyat published more than 100 books, novels and biographies, among them those of Anton Chekhov, Catherine the Great, Rasputin, Ivan the Terrible and Leo Tolstoy.
Troyat's best-known work is La neige en deuil, which was adapted as an English-language film in 1956 under the title The Mountain.
He was elected as a member of the Académie française in 1959. At the time of his death, Troyat was the longest serving member of the Academy.
From Wikipedia
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
July 14, 2022
Update:
След този цар Русия не е имала свестен управник. Синът му е ограничен автократ, внукът му - ограничен глупак. Онези след тях идват други луди. Защо в историята е такава рядкост истински свестен човек да поеме властта вероятно зависи и от вида власт. Диктатурите не предполагат нито реформаторство, нито почтеност. Макар в този случай да има изключение.
Първоначално ревю:
Това е човекът, изобразен на паметника в центъра на София. Пред този паметник наистина изпитвам уважение към изобразения човек и владетел. Уважавам и човека, и владетеля. Не е бил перфектен, но е бил - дето се вика - свестен.
Александър II е прагматик и по убеждения консерватор...който прави повече реформи, отколкото мнозина по-либерално настроени на негово място биха посмели. Просто стига логически до заключението, че са по-ефективното решение. Александър II остава в историята като освободител, премахвайки последното узаконено в Европа робство - крепостничеството. В края на ХIX век Русия е последната държава в Европа, която най-сетне - поне официално - се отървава от него. В устрема си към проливите и Босфора, набързо ни отделя от Османската империя - но тизи аспект не е ключов за Троая, занимават го далеч по-тежките предизвикателства на вътрешния руски “фронт”.
Твърде консервативен и тясно фокусиран за анархистите, твърде либерален и широкоскроен за хардлайнерите, всъщност винаги стремящ се към ред (в немския му смисъл), работохоликът Александър II води политическа линия, недопадаща нито на приятели, нито на врагове.
Личният му живот е не по-малко интересен: скандализира цяла Русия, заживявайки с 28 години по-младата Екатерина Долгорукая, която му е много повече от любовница.
И приключва земния си път застигнат от поредния атентатор, след като през цялото си управление по чудо е избегнал куп покушения. Глупаво от страна на атентаторите, премахнали един от най-разумните руски царе, за да дойде нa власт твърдоглав, ограничен и тираничен наследник - Александър III, ускорил значително залеза на империята и обявил се твърдо против нашето Съединение.
Троая, както винаги, е написал завладяваща биография с малко, но прецизни щрихи.
След този цар Русия не е имала свестен управник. Синът му е ограничен автократ, внукът му - ограничен глупак. Онези след тях идват други луди. Защо в историята е такава рядкост истински свестен човек да поеме властта вероятно зависи и от вида власт. Диктатурите не предполагат нито реформаторство, нито почтеност. Макар в този случай да има изключение.
Първоначално ревю:
Това е човекът, изобразен на паметника в центъра на София. Пред този паметник наистина изпитвам уважение към изобразения човек и владетел. Уважавам и човека, и владетеля. Не е бил перфектен, но е бил - дето се вика - свестен.
Александър II е прагматик и по убеждения консерватор...който прави повече реформи, отколкото мнозина по-либерално настроени на негово място биха посмели. Просто стига логически до заключението, че са по-ефективното решение. Александър II остава в историята като освободител, премахвайки последното узаконено в Европа робство - крепостничеството. В края на ХIX век Русия е последната държава в Европа, която най-сетне - поне официално - се отървава от него. В устрема си към проливите и Босфора, набързо ни отделя от Османската империя - но тизи аспект не е ключов за Троая, занимават го далеч по-тежките предизвикателства на вътрешния руски “фронт”.
Твърде консервативен и тясно фокусиран за анархистите, твърде либерален и широкоскроен за хардлайнерите, всъщност винаги стремящ се към ред (в немския му смисъл), работохоликът Александър II води политическа линия, недопадаща нито на приятели, нито на врагове.
Личният му живот е не по-малко интересен: скандализира цяла Русия, заживявайки с 28 години по-младата Екатерина Долгорукая, която му е много повече от любовница.
И приключва земния си път застигнат от поредния атентатор, след като през цялото си управление по чудо е избегнал куп покушения. Глупаво от страна на атентаторите, премахнали един от най-разумните руски царе, за да дойде нa власт твърдоглав, ограничен и тираничен наследник - Александър III, ускорил значително залеза на империята и обявил се твърдо против нашето Съединение.
Троая, както винаги, е написал завладяваща биография с малко, но прецизни щрихи.
September 26, 2025
Se trata de una biografía amena e introductoria. Útil para entender el contexto, no sólo del Zar, sino de la Rusia del siglo XIX, dónde desfilarán otros personajes de importancia. En el plano meramente histórico el libro carece de profundidad o análisis, sólo pretende realizar una narración cronológica de los hechos.
July 30, 2022
Una biografía normalita
Displaying 1 - 3 of 3 reviews