Най-загубеното ченге в Галактиката е по дирите на най-легендарния злодей в Галактиката...
Какво може да се обърка?
Изданието съдържа класическото хумористично приключение „Патрул за ада“, преработен и допълнен вариант, както и никога неиздаваното му продължение „Патрул за ада 2: Мухата отвръща на удара“.
Псевдоним на Богдан Русев, използван в написаните от него книги-игри. Двамата с Ейдриън Уейн сформират най-популярния тандем в бранша, но след разпадането му утвърждава името си и като самостоятелен автор.
Винаги се подсмихвам, като видя едноредовите „мухоловки“ на предна корица, а ла „Най-смешната книга в жанра“. Точно тук обаче не смогнах. Бях твърде улисан да се смея...
„Патрул за ада“, в новото си амплоа, Е най-смешната книга-игра, която съм чел. Като се почне с класическата процедура „добро ченге – лошо ченге“ („Така ли?“ „Така!“ „Така ли?!“ „Така!!“), мине се през всичките подигравки на авторите с читателя („Сега всичко зависи от теб. Мини на X.“ Минаваме на Х. „Нищо не зависи от теб, естествено. Нали не си мислиш наистина, че ще ти позволим да провалиш хубавия грандиозен финал?! Върви на У и не се обяснявай.“) и се стигне до някои презадълбочени метанаблюдения върху естеството на жанра:
„Сред читателите на книги-игри е широко разпространена заблудата, че всичко зависи от техния избор. Истината е, че в книгите-игри всичко зависи от АВТОРА. Ако не ти се вярва, може би следната малка демонстрация ще те убеди: върни се на еди-къде-си и провери какво се случва и в двата изходни епизода.“
(Следва убедителна демонстрация.)
„Патрул за ада“ е пораснала книга-игра, за пак такива читатели.
Scratch that. „Патрул за ада“ е за читатели, които обичат да се смеят. Включително – и на себе си.
П.П. А забавлението да я превеждам на английски беше двуяко: с всите игри на думи, културни препратки и родни навици, дето просто ги няма отвъд океана (като плюенето в пазвата). Не двуяко, значи, ами... многояко. :D
П.П.П. Това НЕ Е книга-игра за начинаещи. Освен ако не са маниакални състезатели, гризкащи умопомрачения като „Звездолета скитник“ на закуска...
Слагам я в приключени, въпреки че.... ОТКАЗАХ СЕ! Не, просто не можах да стигна до финала. Идеята ми хареса, имената на героите са забавни... ние сме Тоби Джърк 🤣, но това че аз явно не взимам правилните решения ме изнерви и след като се върнах около 7 пъти в самото начало и все някак си се завъртах в едни и същи епизоди... просто казвам ПАС. Отказах се с 4 монети в джоба и 4 нови бели косъма на главата от нерви 🤣
Преди време писах за "Таласъмчето" на Никола Райков, но реших да пробвам с още една книга-игра. Едно време (... тази фраза означава, че малко годините се трупат, няма как), прочетох няколко книги-игри. Всъщност 2 или 3. Бяха забавни, но не ме грабнаха така, както направиха с някои други, които останаха обсебени от тях за няколко години.
Реших да им дам шанс сега. 20 години след като вече не са мода. Аз винаги съм бил старомоден, така че нямаше проблем с вътрешното ми чувство за достойнство.
Защо тази? Не знам. Сериозно. Не подбирах. Реших да взема просто едно заглавие и да го прочета пък каквото стане.
Е, ако обичате хумора и космическите приключения, може да се включите и вие. Но първо се престрашите да изхарчите 11 лв., което си е надута цена за книга-игра от 150 стр., която се прочита за няколко часа... да, да, разбира се, зависи колко бързо четете и колко запален почитател сте.
"Патрул за ада 2 в 1", както се разбира от името, е разделена на две части:
В първата заемате ролята на капитан Тобиас Джърк, полицай в Галактическата република, който заедно с патрула си от общо трима човека е натоварен от полк. Полковник да залови най-великия и полу-легендарен престъпник във Вселената: Езъл Мухата.
Признавам, имаше някои интересни идеи. Даже повече от няколко. Авторите са използвали всички познати клишета от научната фантастика: във филмов и литературен смисъл, за да изградят пародията си. Майтапите са забавни и свежи, без да присъстват грубости, което си е рядко на нашия пазар (особено ако авторите са българи). Прилича на тънкия хумор от семейните комедии или този на Удхаус. Някъде успя да ме "усмихне". Не се засмях никъде. Съжалявам. На едно-две места почти се случи, но никога не стана наистина. Предполагам, че ако си на по-малка възраст ще се спукаш от смях. Да кажем на 14-16. Много е подходяща някъде в този диапазон. Въпреки това и на мен ми беше забавно и не съжалявам, че и отделих време.
... но както и да е. Имаше достатъчно атрактивни приключения като например междугалактическо първенство по плетене, бой с циклопи, прокълнати космически кораби и пр.
Много повече обаче ми хареса втората част. Там героят е същият, но действието се развива 20 години по-късно и този път е преследван от своя архивраг. Освен всичко Тоби се е превърнал в истински плондер от незравословния живот и гледане на кеч. Тази критична маса обаче може да се използва подобаващо от читателя в най-различни случаи. Например, за да затиснете смъртоносно противниците си. Почти се засмях на момента, в който трябваше да направя всичко възможно, за да учеля бутон на аларма с плюнка или пък на хиляди щури преживелици около забавленията в местния ъдъграунд - грузински танци със саби, китайски боеве с нинджи, турски скадкарници... турски сладкарници на светлинни години... хах... и то през 3134 година. Наистина имаше страхотни и много свежи идеи.
Книгата има един голям недостатък в липсата на избор. Не, че не е наличен, но винаги всички възможни пътища са задънени, без един, който води в правилната посока, евентуално понякога има и заобиколен път, но това не е нито навсякъде, нито пък често. Мисля, че като за книга-игра това я прави малко... неигрова и не достатъчно "интерактивна", както феновете на "жанра" обичат да се изразяват. От друга страна, благодарение на това качество е лесна и пригодна като за начало - ако не сте играли други книги-игри.
Разбирам, че ревюто е кратко, но наистина няма какво повече да кажа освен, че беше забавно приключение от тип "става за убиване на време", но със скъпи билети.
Любимите ми книги-игри на всички времена. ПАТРУЛ ЗА АДА 1 и 2. За мен са вечна "класика". Весела пародия с елементи на Star wars, Дюн, Стопаджията и още доста фантастика, която прочетох доста години по-късно. Втората част е истинска находка (обединява и двете книги) и скачах от кеф като 10-годишна, когато я видях (преди десетина години). Първа част е от 1997 година, точно времето, когато луднах и по Star Wars. Това е най-ценната ми книга-игра. В първа книга има грешка в печатните коли (разместени са), но цялото съдържание си е вътре, за щастие. Едно шантаво междугалактическо ченге попада на огромен заговор за убийството на Президента на галактиката. За да го спаси, трябва да се съюзи с екип от сексапилна специалистка по бойните спортове, медик и специалист по комуникации (все тя) и шашав бордови инженер със специалност "гълтач на огньове" и учудващи умения в... плетенето на две куки. Трите спец-ченгета попадат в куп комични ситуации, при които трябва да преодолеят някои от най-знаковите злодеи в галактиките (на няколко фантастични вселени!), да открият Президента и да го спасят. Или пък, може би, той изобщо няма нужда от спасяване? Затегнете коланите, форсирайте акселераторите на хиперпространствения двигател и да отпрашваме към Бетелгейзе (подозрително прилична на далеч по-известната до момента "Звезда на смъртта"). "Тази книга слива в перфектната сплав бесен екшън, главозамайващи обрати, симпатични трагикомични герои, заплетена интрига и една красива любовна история".
Страхотен забавен шедьовър на неповторимия тандем Робърт Блонд & Ейдриън Уейн #ревюта
Резюмето ми е по спомени, скоро не съм я препрочитала и освен името на главния герой - Тоби Джърк и главния "лош" Езъл Мухатъ (кхъ-кхъ... Вейдър, но със сериозни проблеми с правописа), останалите имена трябва да си ги припомня.
Комбинация от приятен хумор и свежи хрумки (образът на Езъл Мухата дотолкова се наложи като най-запомнящ се и любим на читателите, че в продължението трябваше да бъде възкресен като положителен герой), пародия на класически произведения на научната фантастика като „Междузвездни войни“ и „Дюна“, леко инфантилни заяждания с конкуренцията (Майкъл Майндкрайм, разбира се) и - както беше посочено и преди мен - откровена лигня. Като резултат - доста противоречиво произведение, което определено не мо��е да мине за най-силното на тандема. Все пак получава една звезда повече от оригиналното издания първо, заради въведената система за оценяване на играта в първата част и второ, заради добавеното продължение на историята.
Освен първото не толкова интересно издание, книгата съдържа и неосъществената безумна втора част, която разбрах защо така и не е видяла бял свят - заради свещената си тъпота. Придричив читател съм и само някои от майтапите и заигравките ми бяха наистина смешни. Всичко останало е пародия, особено играта, защото на много пъти решенията са нарочно алогични или шанс, баце.