What do you think?
Rate this book
Nuvolari
Tazio Nuvolari (1892-1953) is widely regarded as the greatest racing driver of all time. In this fascinating assessment of Nuvolari’s life, Christopher Hilton seeks to understand Nuvolari the man - and the Nuvolari legend as it unfolded
- GenresNonfiction
272 pages, Paperback
First published September 1, 2003
1 person is currently reading
22 people want to read
About the author
Christopher Hilton
127 books9 followersChristopher (Chris) Hilton was a former sportswriter with the Daily Express.
Hilton had begun his career in journalism at The Journal in Newcastle, and then worked at the Express‘s offices in Manchester before moving to London in the mid-1970s when recruited by then sports editor Ken Lawrence to cover Formula 1.
Hilton was a key member of the sports desk editing staff, as well as covering ice skating for the paper during the period when Torvill and Dean were winning world and Olympic ice dance titles.
For the past two decades after leaving the Express, Hilton has freelanced, especially in F1 and writing his books, including biographies of Ayrton Senna, James Hunt and Michael Schumacher, as well as a novel. As recently as last month, his latest book, about F1 team leader Ross Brawn, was published.
Chris Hilton leaves a wife, Jean, and daughter.
Hilton had begun his career in journalism at The Journal in Newcastle, and then worked at the Express‘s offices in Manchester before moving to London in the mid-1970s when recruited by then sports editor Ken Lawrence to cover Formula 1.
Hilton was a key member of the sports desk editing staff, as well as covering ice skating for the paper during the period when Torvill and Dean were winning world and Olympic ice dance titles.
For the past two decades after leaving the Express, Hilton has freelanced, especially in F1 and writing his books, including biographies of Ayrton Senna, James Hunt and Michael Schumacher, as well as a novel. As recently as last month, his latest book, about F1 team leader Ross Brawn, was published.
Chris Hilton leaves a wife, Jean, and daughter.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
February 16, 2022
Тацио Нуволари (1892-1953) е един от най-добрите и популярни пилоти преди да има шампионат, наречен „Формула 1“. Неслучайно това име не е непознато за много съвременни почитатели на автомобилния спорт. Първото състезание на италианеца е през 1920 г., а последното - през Април 1950-а – едва месец преди първото състезание от новия световен шампионат. На практика, той кара между 23-а и 39-а, когато успява да спечели повечето престижни състезания поне по веднъж: Тарга Флорио; Миле Миля; 24 часа на Льо Ман; ГП на Монако и Германия и много други.
Кристофър Хилтън съвсем не е случаен човек, решил да пише за автомобилен спорт - той е уважаван бивш журналист и писател с десетки книги, огромната част от които са в посветени на спорта.
„Nuvolari” не е точно биографична книга. Няма повествование, което проследява подробно животът на Тацио от люлката до гроба. Имайки предвид, че наличната информация е в най-добрия случай от втора ръка (по това време личният живот на пилотите не е бил на показ за широката общественот), авторът е предпочел да наблегне на най-епичните (според него) победи на Нуволари – това са все големи състезания, за които има достатъчно информация в тогавашната преса и в други исторически източници.
Книгата се състои от увод и 12 глави, като първата проследява началото на кариерата на Нуволари до 1930-а, а след това следват десет от най-добрите състезания на Нивола. Главите са разделени от кратки „интермецо“-та:
- Миле Миля 1930-а, в което побеждава най-големият съперник през кариерата си – Акиле Варци, както и Джузепе Кампари и Рудолф Карачиола. Състезанието е на практика обиколка на средната и северната част Италия с дистанция около 1000 мили. Нуволари и механикът му финишират с време 16 часа и 19 минути – малко над 100 км/ч средна скорост по незатворени пътища с трафик, които често са черни. И няколко пит-стопа за гориво и гуми. Завършилият на 10 минути Варци и Нуволари се сдобиват с международна слава.
- ГП на Монако през 1932 г., когато след сто обиколки и над три и половина часа каране, Нуволари финишира на 2,5 секунди пред Рудолф Карачиола.
- ГП на Монако през следващата година, в което темпото е такова, че повечето от преследващите Варци и Нуволари отпадат, докато двамата италианци са най-много на няколко секунди един от друг. В последната обиколка Варци изпреварва Нуволари, а Тацио излиза от много по-късия тогава тунел с кола, от чийто двигател на талази излиза пушек, а пилотът е стъпил на седалката в опит да се предпази от горещината. Колата губи инерция и спира. Според мита, Нуволари успява да добута горящата кола до финала, но според проучванията на автора, вероятно е направил същото, но до боксовете, тогава намиращи се приблизително, където днес е басейна. Последното в никакъв случай не намалява поетия риск!
- ГП на Триполи 1933 г. Либия е италиански протекторат по това време, а има желание да се промотира като туристическа дестинация. Затова се спонсорира лотария (!) в която всеки може да си купи билет. Няколко седмици преди надпреварата се теглят номерата на 30 билета – по един за всеки стартиращ пилот. Собственикът на билета на спечелилия пилот над 3 милиона лири, вторият – 2, третият – 1. По това време, отборите се състезават най-вече за паричните награди от състезанията, а в това за тях има общо 550 000 лири. Легендата гласи, че Варци, Нуволари, Бордзакини (друг пилот) се срещат заедно с притежателите на лотариините билети, които са изтеглени за тях и сключват сделка да разделят печалбата по равно – който да спечели. Идеята е, че така си осигуряват една огромна и относително сигурна печалба. Авторът опитва да опровергае тази „схема“ и в неговите заключения има резон, но вече няма как да сме сигурни.
- 24 часа на ЛьоМан 1933 г., когато заедно с Раймон Сомѐр водят убедително, когато малко преди края да се появи теч от резервоара за гориво. Благодарение на помощта от механици със здрави челюсти от друг отбор, те успяват да го запушат с голямо количество дъвка (!), но поради по-честото си навестяване на бокса за гориво, Нивола финишира с едва 9,5 секунди преднина.
- Ардс ТТ 1933 г., на което италианецът отива по-скоро на почивка заедно със съпругата и го съчетава с обиколка на Великобритания, завършваща на 22-километровото трасе до Белфаст. Състезанието е от 34 обиколки и за автомобили от пет класа – с двигатели между 500 и 5000 куб. см. Провежда се по много сложна математическа схема с времеви наказания в зависимост от класа на автомобила, която в днешно време не е съвсем ясна. Заради това, по време на самото състезание, дори и организаторите не са съвсем сигурни кой на коя позиция е.
- ГП на Германия през 1935-а година, което е предназначено да покаже силата на спонсорираните от Райха Ауто Унион и Мерцедес. Между 250 и 300 хиляди зрители стават свидетели на Давид (в чиято роля е Тацио Нуволари и неговата трилитрова Алфа Ромео Tipo B – модел на 3 години) срещу Голиат (армадите от по 5 болида на немските производители с 3,4 и 5-литрови двигатели и повечето от най-добрите пилоти по това време). Нуволари е единственият с не-немска кола, който изобщо е в топ 5, а на всичкото отгоре и го печели! Немците не са подготвили друг химн освен немския, но за щастие Тацио винаги носи в куфара си плоча с италианския – за късмет! Това е легендарно състезание, което не може да се опише в няколко изречения!
- Купа Вандербилт (Vanderbuilt Cup), 1936-а, в която Тацио превзема САЩ. И то не върху европейски асфалт, а в Ню Йорк върху смесица от пясък, асфалт, глина и катран. Американците нямат търпение да покажат на европейците как се плъзгат коли, но са приземени още преди състезанието. Впечатлени от темпото на Нуволари още в тренировките, те мислят, че сериозната скорост и насочването на болида с голям ъгъл в завоите неизбежно ще доведат до катастрофа в състезанието. Тацио печели с 8 минути преди друг европеец – Жан-Пиер Вимил с Бугати.
- ГП на Белград 1939-а, което е последното състезание, проведено преди Втората Световна Война да превземе Европа. Нуволари кара вече за Ауто Унион, а стартират едва 5 коли – неговият съотборник Херман Мюлер; Манфред фон Браухич и Херман Ланг с Мерцедес и местният Бошко Миленкович с Бугати Т51! Всички са силно притеснени от надвисналата война. Немците спазват стриктен маршрут и пътуват с камион-цистерна, който да им позволи да имат достатъчно гориво при всички случаи! Тацио печели изключително краткото за онова време състезание (малко над час), но това не е особено важно за никой, защото Германия нахлува в Полша два дни преди състезанието. На немците им е наредено да останат и участват, а след края заминават по предварително уточнен, различен за Ауто Унион и Мерцедес, маршрут, за родината.
По време на войната, Нуволари не взима участие в бойни действия, а я прекарва занимавайки се с автомобили. Когато тя най-сетне приключва, той вече е на 54 и с влошено от дългите години дишане на изгорели газове, здраве.
- Миле Миля 1948-а година, което е и последното му голямо състезание. Нуволари води с половин час пред втория, когато катастрофира и отпада.
Последната глава описва опитите му да кара в други състезания, но силно влошеното му здраве не му позволяват да направи повече от няколко обиколки наведнъж. Тацио умира на 11-и Август 1953 г. и все още е помнен като може би най-добрият пилот преди ВСВ.
Накрая на книгата има пълен списък със състезанията с мотоциклети и автомобили, в които е участвал, както и позицията, на която е завършил. Много ми хареса и, че в главите за повечето състезания има както стартовата решетка, така и временни класирания. Книгата съдържа и две части от по осем страници с черно-бели фотографии – щях да предпочета да са на мястото си в книгата, а не – събрани заедно. Бележките под линия са отделени в отделна секция накрая, което също не е оптимално за читателя.
Като цяло, книгата е страхотна за всеки, интересуващ се от историята на автомобилния спорт. Написана е компетентно и увлекателно от писател, който явно наистина се интересува от темата.
Кристофър Хилтън съвсем не е случаен човек, решил да пише за автомобилен спорт - той е уважаван бивш журналист и писател с десетки книги, огромната част от които са в посветени на спорта.
„Nuvolari” не е точно биографична книга. Няма повествование, което проследява подробно животът на Тацио от люлката до гроба. Имайки предвид, че наличната информация е в най-добрия случай от втора ръка (по това време личният живот на пилотите не е бил на показ за широката общественот), авторът е предпочел да наблегне на най-епичните (според него) победи на Нуволари – това са все големи състезания, за които има достатъчно информация в тогавашната преса и в други исторически източници.
Книгата се състои от увод и 12 глави, като първата проследява началото на кариерата на Нуволари до 1930-а, а след това следват десет от най-добрите състезания на Нивола. Главите са разделени от кратки „интермецо“-та:
- Миле Миля 1930-а, в което побеждава най-големият съперник през кариерата си – Акиле Варци, както и Джузепе Кампари и Рудолф Карачиола. Състезанието е на практика обиколка на средната и северната част Италия с дистанция около 1000 мили. Нуволари и механикът му финишират с време 16 часа и 19 минути – малко над 100 км/ч средна скорост по незатворени пътища с трафик, които често са черни. И няколко пит-стопа за гориво и гуми. Завършилият на 10 минути Варци и Нуволари се сдобиват с международна слава.
- ГП на Монако през 1932 г., когато след сто обиколки и над три и половина часа каране, Нуволари финишира на 2,5 секунди пред Рудолф Карачиола.
- ГП на Монако през следващата година, в което темпото е такова, че повечето от преследващите Варци и Нуволари отпадат, докато двамата италианци са най-много на няколко секунди един от друг. В последната обиколка Варци изпреварва Нуволари, а Тацио излиза от много по-късия тогава тунел с кола, от чийто двигател на талази излиза пушек, а пилотът е стъпил на седалката в опит да се предпази от горещината. Колата губи инерция и спира. Според мита, Нуволари успява да добута горящата кола до финала, но според проучванията на автора, вероятно е направил същото, но до боксовете, тогава намиращи се приблизително, където днес е басейна. Последното в никакъв случай не намалява поетия риск!
- ГП на Триполи 1933 г. Либия е италиански протекторат по това време, а има желание да се промотира като туристическа дестинация. Затова се спонсорира лотария (!) в която всеки може да си купи билет. Няколко седмици преди надпреварата се теглят номерата на 30 билета – по един за всеки стартиращ пилот. Собственикът на билета на спечелилия пилот над 3 милиона лири, вторият – 2, третият – 1. По това време, отборите се състезават най-вече за паричните награди от състезанията, а в това за тях има общо 550 000 лири. Легендата гласи, че Варци, Нуволари, Бордзакини (друг пилот) се срещат заедно с притежателите на лотариините билети, които са изтеглени за тях и сключват сделка да разделят печалбата по равно – който да спечели. Идеята е, че така си осигуряват една огромна и относително сигурна печалба. Авторът опитва да опровергае тази „схема“ и в неговите заключения има резон, но вече няма как да сме сигурни.
- 24 часа на ЛьоМан 1933 г., когато заедно с Раймон Сомѐр водят убедително, когато малко преди края да се появи теч от резервоара за гориво. Благодарение на помощта от механици със здрави челюсти от друг отбор, те успяват да го запушат с голямо количество дъвка (!), но поради по-честото си навестяване на бокса за гориво, Нивола финишира с едва 9,5 секунди преднина.
- Ардс ТТ 1933 г., на което италианецът отива по-скоро на почивка заедно със съпругата и го съчетава с обиколка на Великобритания, завършваща на 22-километровото трасе до Белфаст. Състезанието е от 34 обиколки и за автомобили от пет класа – с двигатели между 500 и 5000 куб. см. Провежда се по много сложна математическа схема с времеви наказания в зависимост от класа на автомобила, която в днешно време не е съвсем ясна. Заради това, по време на самото състезание, дори и организаторите не са съвсем сигурни кой на коя позиция е.
- ГП на Германия през 1935-а година, което е предназначено да покаже силата на спонсорираните от Райха Ауто Унион и Мерцедес. Между 250 и 300 хиляди зрители стават свидетели на Давид (в чиято роля е Тацио Нуволари и неговата трилитрова Алфа Ромео Tipo B – модел на 3 години) срещу Голиат (армадите от по 5 болида на немските производители с 3,4 и 5-литрови двигатели и повечето от най-добрите пилоти по това време). Нуволари е единственият с не-немска кола, който изобщо е в топ 5, а на всичкото отгоре и го печели! Немците не са подготвили друг химн освен немския, но за щастие Тацио винаги носи в куфара си плоча с италианския – за късмет! Това е легендарно състезание, което не може да се опише в няколко изречения!
- Купа Вандербилт (Vanderbuilt Cup), 1936-а, в която Тацио превзема САЩ. И то не върху европейски асфалт, а в Ню Йорк върху смесица от пясък, асфалт, глина и катран. Американците нямат търпение да покажат на европейците как се плъзгат коли, но са приземени още преди състезанието. Впечатлени от темпото на Нуволари още в тренировките, те мислят, че сериозната скорост и насочването на болида с голям ъгъл в завоите неизбежно ще доведат до катастрофа в състезанието. Тацио печели с 8 минути преди друг европеец – Жан-Пиер Вимил с Бугати.
- ГП на Белград 1939-а, което е последното състезание, проведено преди Втората Световна Война да превземе Европа. Нуволари кара вече за Ауто Унион, а стартират едва 5 коли – неговият съотборник Херман Мюлер; Манфред фон Браухич и Херман Ланг с Мерцедес и местният Бошко Миленкович с Бугати Т51! Всички са силно притеснени от надвисналата война. Немците спазват стриктен маршрут и пътуват с камион-цистерна, който да им позволи да имат достатъчно гориво при всички случаи! Тацио печели изключително краткото за онова време състезание (малко над час), но това не е особено важно за никой, защото Германия нахлува в Полша два дни преди състезанието. На немците им е наредено да останат и участват, а след края заминават по предварително уточнен, различен за Ауто Унион и Мерцедес, маршрут, за родината.
По време на войната, Нуволари не взима участие в бойни действия, а я прекарва занимавайки се с автомобили. Когато тя най-сетне приключва, той вече е на 54 и с влошено от дългите години дишане на изгорели газове, здраве.
- Миле Миля 1948-а година, което е и последното му голямо състезание. Нуволари води с половин час пред втория, когато катастрофира и отпада.
Последната глава описва опитите му да кара в други състезания, но силно влошеното му здраве не му позволяват да направи повече от няколко обиколки наведнъж. Тацио умира на 11-и Август 1953 г. и все още е помнен като може би най-добрият пилот преди ВСВ.
Накрая на книгата има пълен списък със състезанията с мотоциклети и автомобили, в които е участвал, както и позицията, на която е завършил. Много ми хареса и, че в главите за повечето състезания има както стартовата решетка, така и временни класирания. Книгата съдържа и две части от по осем страници с черно-бели фотографии – щях да предпочета да са на мястото си в книгата, а не – събрани заедно. Бележките под линия са отделени в отделна секция накрая, което също не е оптимално за читателя.
Като цяло, книгата е страхотна за всеки, интересуващ се от историята на автомобилния спорт. Написана е компетентно и увлекателно от писател, който явно наистина се интересува от темата.
Displaying 1 of 1 review