Възхитена съм от тази книга. Хронобиологията е сравнително млад, но много интересен клон на науката, който се занимава с изясняването на структурата и функциите на вътрешния часовник във всеки организъм - от най-простите прокариоти, през растенията, плодните мушици (Дрозофила), мишките, та чак до хората.
Търси отговор на въпроси от рода на:
Как вътрешният часовник се сверява спрямо условията на средата? Как точно дирижира телесните функции? Кога се е появил в хода на еволюцията и има ли някакво еволюционно значение, или е случайно откритие? Какви процеси протичат на молекулно ниво? Кои гени са отговорни за тях? Един и същи часовник ли дирижира поведението в рамките на 24-часов цикъл, както и в рамките на годишен? Как животните разбират кога е най-подходящото време да създават поколение, а птиците да мигрират? Дали човекът живее в дисхармония с тялото си и нуждите му под социалния натиск на съвремието? На какво се дължат трудното приспособяване към нова часова зона, както и сезонните депресивни разстройства? Каква е ролята на съня и дали е само краткотрайно отсъствие на съзнание, или нещо по-сложно? Възможно ли е да се приложи цялото това новопридобито знание в медицината, за да се подобри грижата за пациентите? Какво представлява хронотерапията и заслужава ли си да преглътнем трудностите в прилагането ѝ, в името на резултатите от нея?
Чрез този труд Ръсел Фостър и Лион Крайцман ни запознават най-общо със зараждането, развитието, основните идеи и открития на хронобиологията, както и с някои опити, послужили за доказването им. Книгата няма претенции да е най-изчерпателна, но според мен е достатъчна да запознае читателя с темата и да го вдъхнови сам да потърси още информация. Имайте предвид обаче, че е натоварена с много терминология, която не съм сигурна дали би се възприела лесно от хора, които я срещат за първи път. Смятам също, че подобно четиво може да окаже благотворно влияние при попадането си в ръцете на студенти, млади лекари и вече утвърдени медицински специалисти. Лично на мен ми даде възможност да погледна цялостната картина отдалеч, както и да се вгледам как всеки детайл се вписва в нея. Дадох си сметка, че всички онези пикове и часове на отделяне на разни хормони или покачвания в стойностите на някои параметри във функциите на човешкото тяло не са просто сбор от скучновата теория, чието значение е да ме затормозява с помнене на излишни числа. Реално наистина има смисъл човек да се запознае с цялата тази информация и да намери най-подходящото ѝ приложение в практиката.
В крайна сметка колкото и да променяме средата, в която живеем, колкото и да се смятаме за нейни господари, не можем да избягаме от собствената си природа. А не е ли по-добре да живеем в хармония с нея?