Романът на Георгий Гулиа обхваща само последния месец от живота на фараона. Само един месец от царуването на Ехнатон, този "велик реформатор", "жесток деспот", "налудничав епилептик" и "най-умния мъж" на епохата, с волевата и опитна царица Нефертити - превърнала се в символ на женска красота. Само един месец в древния град Ахетатон, но това е достатъчно, за да се разкрие сложният, многолик и напрегнат живот на някогашната египетска столица. И това Гулиа е постигнал чрез изграждането на изключително ярки образи от най-различни социални среди, които се врязват в паметта ни едновременно с колоритната си външност и с не по-малко колоритния си духовен облик. Епохата на Ехнатон е изключително интересна и с изкуството си. Като фреските на древна гробница са живи и верни образите на Георгий Гулиа.
Историята ми с тази книга е дълга. През годините съм започвал да я чета три пъти и никога не успявах да стигна до повече от 30-тата страница. Понеже съм инат и не искам да има книга, която съм започвал и не съм дочел - най-накрая (15 години след първото разгръщане) си седнах на четирибуквието и се заставих да я прочета... Това е най-скучно написаната книга в историята на света! В продължение на 20+ дни заспивах над нея (понякога по два пъти на ден). И това, при все че историята на Древен Египет и фараон Ехнатон в частност, са ми изключително интересна тема. Няколко сюжетни линии, които нямат особено важна връзка помежду си, са преплетени по съшит с бели конци начин. Всичко, от изказа на героите до описанието на сцените е травмиращо и напоносимо, убийствено трудно за четене.