What do you think?
Rate this book
Театър х 3
Химелвег, Хамелн, Момчето от последния чин
Тази книга от поредицата „Театър х 3“ представя Майорга с три от неговите пиеси след 2000 г. - „Химелвег“, „Хамелн“ и „Момчето от последния чин“.
„Химелвег“
На 23 юни 1944 г. представители на Червения кръст посещават гетото Терезиенщат. То е транзитна спирка преди лагера на смъртта Аушвиц и в него през Втората световна война загиват десетки хиляди невинни. Достъпът на червенокръстките пратеници е осигурен от самите нацисти, които надлежно са се подготвили за визитата: спретнати блокове и улици, по които хора в добро здраве и прилични дрехи се занимават с ежедневни неща. Всъщност всичко е инсценировка, намислена за заблуда на международните институции относно същината на това еврейско гето конкретно и на концлагерите изобщо. Хората на Червения кръст отчитат приемливите условия в Терезиенщат и привеждат и съответния снимков материал в подкрепа на положителния си доклад.
Макар в „Химелвег“ (2002) годината да е 1942-а, а мястото – близо до Берлин, Майорга изхожда именно от терезинския епизод, за да представи целия ужас на човешката злоупотреба с човека. В едно интервю авторът уточнява: „Фòрмата на пиесата – състои се от пет разнородни части и е написана в традицията на театър в театъра – е повече етично колебание, отколкото естетически експеримент. Наложи се от само себе си: трябваше да намеря начин за представяне, който да издържи на пълната невъзможност за представяне. Защото Шоа е самото въплъщение на непредставимото... „Химелвег“ не се стреми да говори вместо жертвите, а да направи така, че отчетливо да се чуе мълчанието им.“
„Хамелн“(2005)
заимства заглавието си от класическата германска приказка за „вълшебния свирач“, известна от колекцията на братя Грим и – в различни интерпретации – от творби на Гьоте, Робърт Браунинг, Марина Цветаева, Тери Пратчет и други. Според преданието през ХIV в. в Хамелн (Хамелин) се завъдили много плъхове и мишки, които не давали мира на жителите на саксонския градец – изяждали запасите им, съсипвали домовете им, пъплели навсякъде. Един ден някакъв чудат пришълец обещал на хората, че ще ги избави от напастта, ако го възнаградят богато. Вдигнал свирката си и с чудна музика омаял гризачите, които го последвали до реката, където се издавили. Когато обаче дошъл часът за разплата, на хамелнци им досвидяло и не му дали нищо. Странният музикант засвирил отново и този път подмамил след себе си децата. Приблизително това е сюжетът, възпроизвеждан в десетки вариации през вековете... Сред многото теории за същинския му смисъл е и тази за педофила: вълшебният свирач е онзи, който през любопитството на малките погубва детството им. Пиесата на Майорга се развива в това направление в един обобщен беден и престъпен Квартал с дисфункционални семейства и провалени планове – съвременно гето.
„Хамелн“ е голямата творба, която всички очаквахме от Майорга. Комплексен, смел текст, брехтиански в най-дълбокия смисъл на думата: в същевременната си правота и кривота всички са виртуозно модулирани; няма лесни отговори, с които човек да си тръгне от театъра, а безброй въпроси, които препускат като мишлета в колело.“ (El País).
„Момчето от последния чин“ (2006)
е игра на надмощие в рамките на няколко добре познати стари опозиции: учител–ученик, възрастен–дете, богат–беден, мъж–жена, еснаф–маргинал, котка–мишка, етика–естетика. Но не само – в интересна, сложна схема на подмени и допълвания пиесата разгръща също и противопоставянето наблюдател–участник, знаещ–незнаещ. Докато всеки от героите се мисли за разказвач, всъщност се оказва разказван. Над всичко това витае усещането за несправедливост и угроза. Невинни в тази пиеса няма.
Херман е учител по литература, който започва да носи вкъщи и да чете на съпругата си домашните на своя даровит ученик Клаудио. Проблемът е, че всяко от съчиненията е всъщност „документално“: Клаудио е обсебен от нормалния живот на семейството на съученика си Рафаел и под предлог че ще си помагат взаимно в ученето, прониква в дома му, откъдето пише все по-обезпокоителни „хроники“ за Херман. Докато манипулаторът Клаудио от гост постепенно се превръща във фактор за семейство Артола, а Херман се изживява като откривател на таланти, без да отчете, че погрешността на съдържанието обезсмисля грижата за съвършенството на формата, останалите минават през необратими трансформации в душевното и житейското си състояние...
„Умен, язвителен, проницателен, рефлексивен текст, написан с такава вещина в повествованието, гледната точка и темпото, с каквато в днешно време в Испания си служат малцина...“ (La Gaceta)
Филмът "Dans la maison" (2012) на Франсоа Озон, който спечели Златна раковина за най-добър филм и награда за най-добър сценарий на фестивала в Сан Себастиан, е екранизация на „Момчето от последния чин“ на Майорга.
* * *
Философът и математик Хуан Майорга (1965, Мадрид) е един от най-често поставяните и награждаваните испански драматурзи. Пише за театъра от 1989 г., а от 1998 г. преподава във Висшата кралска школа за драматично изкуство в Мадрид. Автор е на над 40 пиеси, преведени на английски, арабски, френски, португалски, италиански, чешки, гръцки, хърватски, румънски, норвежки и др., както и на дузина адаптации на чужди текстове (Калдерон де ла Барка, Вале-Инклан, Дюренмат, Лесинг, Достоевски, Примо Леви). Многобройните отличия на Майорга включват четири от годишните награди „Макс“ за авторски и адаптиран театрален текст; престижния приз „Борн“ на ХХIII му издание през 1998 г. за „Любовни писма до Сталин“; "Критично око" (на националното радио) за сезона 1999/2000 г.; „Кихоте“ (на Испанската асоциация на писателите) за 2005 г. и други. През 2007 г. Майорга е удостоен с най-високото признание за сценични изкуства в Испания – ежегодната Национална награда за театър на Министерство на културата.
Este libro contiene la traducción búlgara de tres obras del dramaturgo español Juan Mayorga: HIMMELWEG (2002), HAMELIN (2005) y EL CHICO DE LA ÚLTIMA FILA (2006)
„Химелвег“
На 23 юни 1944 г. представители на Червения кръст посещават гетото Терезиенщат. То е транзитна спирка преди лагера на смъртта Аушвиц и в него през Втората световна война загиват десетки хиляди невинни. Достъпът на червенокръстките пратеници е осигурен от самите нацисти, които надлежно са се подготвили за визитата: спретнати блокове и улици, по които хора в добро здраве и прилични дрехи се занимават с ежедневни неща. Всъщност всичко е инсценировка, намислена за заблуда на международните институции относно същината на това еврейско гето конкретно и на концлагерите изобщо. Хората на Червения кръст отчитат приемливите условия в Терезиенщат и привеждат и съответния снимков материал в подкрепа на положителния си доклад.
Макар в „Химелвег“ (2002) годината да е 1942-а, а мястото – близо до Берлин, Майорга изхожда именно от терезинския епизод, за да представи целия ужас на човешката злоупотреба с човека. В едно интервю авторът уточнява: „Фòрмата на пиесата – състои се от пет разнородни части и е написана в традицията на театър в театъра – е повече етично колебание, отколкото естетически експеримент. Наложи се от само себе си: трябваше да намеря начин за представяне, който да издържи на пълната невъзможност за представяне. Защото Шоа е самото въплъщение на непредставимото... „Химелвег“ не се стреми да говори вместо жертвите, а да направи така, че отчетливо да се чуе мълчанието им.“
„Хамелн“(2005)
заимства заглавието си от класическата германска приказка за „вълшебния свирач“, известна от колекцията на братя Грим и – в различни интерпретации – от творби на Гьоте, Робърт Браунинг, Марина Цветаева, Тери Пратчет и други. Според преданието през ХIV в. в Хамелн (Хамелин) се завъдили много плъхове и мишки, които не давали мира на жителите на саксонския градец – изяждали запасите им, съсипвали домовете им, пъплели навсякъде. Един ден някакъв чудат пришълец обещал на хората, че ще ги избави от напастта, ако го възнаградят богато. Вдигнал свирката си и с чудна музика омаял гризачите, които го последвали до реката, където се издавили. Когато обаче дошъл часът за разплата, на хамелнци им досвидяло и не му дали нищо. Странният музикант засвирил отново и този път подмамил след себе си децата. Приблизително това е сюжетът, възпроизвеждан в десетки вариации през вековете... Сред многото теории за същинския му смисъл е и тази за педофила: вълшебният свирач е онзи, който през любопитството на малките погубва детството им. Пиесата на Майорга се развива в това направление в един обобщен беден и престъпен Квартал с дисфункционални семейства и провалени планове – съвременно гето.
„Хамелн“ е голямата творба, която всички очаквахме от Майорга. Комплексен, смел текст, брехтиански в най-дълбокия смисъл на думата: в същевременната си правота и кривота всички са виртуозно модулирани; няма лесни отговори, с които човек да си тръгне от театъра, а безброй въпроси, които препускат като мишлета в колело.“ (El País).
„Момчето от последния чин“ (2006)
е игра на надмощие в рамките на няколко добре познати стари опозиции: учител–ученик, възрастен–дете, богат–беден, мъж–жена, еснаф–маргинал, котка–мишка, етика–естетика. Но не само – в интересна, сложна схема на подмени и допълвания пиесата разгръща също и противопоставянето наблюдател–участник, знаещ–незнаещ. Докато всеки от героите се мисли за разказвач, всъщност се оказва разказван. Над всичко това витае усещането за несправедливост и угроза. Невинни в тази пиеса няма.
Херман е учител по литература, който започва да носи вкъщи и да чете на съпругата си домашните на своя даровит ученик Клаудио. Проблемът е, че всяко от съчиненията е всъщност „документално“: Клаудио е обсебен от нормалния живот на семейството на съученика си Рафаел и под предлог че ще си помагат взаимно в ученето, прониква в дома му, откъдето пише все по-обезпокоителни „хроники“ за Херман. Докато манипулаторът Клаудио от гост постепенно се превръща във фактор за семейство Артола, а Херман се изживява като откривател на таланти, без да отчете, че погрешността на съдържанието обезсмисля грижата за съвършенството на формата, останалите минават през необратими трансформации в душевното и житейското си състояние...
„Умен, язвителен, проницателен, рефлексивен текст, написан с такава вещина в повествованието, гледната точка и темпото, с каквато в днешно време в Испания си служат малцина...“ (La Gaceta)
Филмът "Dans la maison" (2012) на Франсоа Озон, който спечели Златна раковина за най-добър филм и награда за най-добър сценарий на фестивала в Сан Себастиан, е екранизация на „Момчето от последния чин“ на Майорга.
* * *
Философът и математик Хуан Майорга (1965, Мадрид) е един от най-често поставяните и награждаваните испански драматурзи. Пише за театъра от 1989 г., а от 1998 г. преподава във Висшата кралска школа за драматично изкуство в Мадрид. Автор е на над 40 пиеси, преведени на английски, арабски, френски, португалски, италиански, чешки, гръцки, хърватски, румънски, норвежки и др., както и на дузина адаптации на чужди текстове (Калдерон де ла Барка, Вале-Инклан, Дюренмат, Лесинг, Достоевски, Примо Леви). Многобройните отличия на Майорга включват четири от годишните награди „Макс“ за авторски и адаптиран театрален текст; престижния приз „Борн“ на ХХIII му издание през 1998 г. за „Любовни писма до Сталин“; "Критично око" (на националното радио) за сезона 1999/2000 г.; „Кихоте“ (на Испанската асоциация на писателите) за 2005 г. и други. През 2007 г. Майорга е удостоен с най-високото признание за сценични изкуства в Испания – ежегодната Национална награда за театър на Министерство на културата.
Este libro contiene la traducción búlgara de tres obras del dramaturgo español Juan Mayorga: HIMMELWEG (2002), HAMELIN (2005) y EL CHICO DE LA ÚLTIMA FILA (2006)
199 pages, Paperback
First published April 1, 2012
About the author
Juan Mayorga
57 books52 followersEs uno de los dramaturgos españoles contemporáneos más representados de la generación denominada, no sin cierta polémica, Generación Bradomín. Su dramaturgia, profunda, comprometida y metódica,ha traspasado las barreras nacionales para ser traducido y representado en los principales teatros europeos. Es colaborador asiduo de compañías como Animalario y ha trabajado como adaptador y dramaturgo para el Centro Dramático Nacional y la Compañía Nacional de Teatro Clásico. Está casado y tiene tres hijos.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
