Номерът на Хю

Дивият Запад #1

by Майкъл Майндкрайм, Ивайло Иванчев (илюстратор), Димитър Стоянов-Димо (корица)

Първа част от двутомната книга „Дивият Запад“. 320 епизода, в които литературата и играта достигат почти идеално съотношение! Нова система за оценяване избора на читателя! Край на досадното връщане в началото на книгата след всяка смърт! За първи път в поредицата за суперагента – кодови думи! Голям дневник с четири таблици за качества, бойни умения, оръжия и кодови думи!

Премеждия с индианци, неприятности с бели, среща с прочут уестмън, много битки и логически избори – всичко това съчетано от Майкъл Майндкрайм в една книга-мечта! Успехът в играта зависи единствено от ТВОИТЕ способности!

Genres: Gamebooks

192 pages, малък формат, меки корици

First published November 1, 1994

About the author

Майкъл Майндкрайм е псевдоним на българския автор на книги-игри Димитър Славейков. Познат е още и като Стюърт Дарк. Биографична бележка: http://knigi-igri.bg/catalogue/item/m...
Димитър Славейков е едно от най-големите имена на пазара за книги-игри от близкото минало. Той пише първата си книга-игра „Изпитанието“ още през далечната 1993. Там той предлага първото си приключение със станалата известна след това поредица за галактическия суперагент. В един ретро-футуристичен свят, където цялата галактика се обитава от землянски планети и където фентъзи и фантастика се преплитат, Майкъл описва едни невероятни сюжети, където пътуването във времето е възможно и границите на физиката и психиката се кръстосват, но и където животът се управлява от големите и всевластни корпорации. Сред книгите, които не са част от цикъла за суперагента, Славейков предлага наситена бойна система за майсторите на бойните изкуства в древна Япония, където герой е ученик на великия майстор Шангри, фентъзи приключение за орки и дракони, остров с динозаври, космически битки, пародии и т.н. Майндкрайм е един от първите, които използват схеми и логически задачи, които малко се доближават до тези на Миндизов по сложност, но за разлика от колегата си, Майкъл знае къде и как точно да ги приложи. Славейков има засилено чувство за висота, което не спира да изтъква в уводите на книгите си игри, но и понякога прибягва до неприкрито високомерие спрямо останалите автори на книги-игри. Въпреки това не може да се отрече че Майкъл е един от най-оригиналните и добри автори в жанра. В момента той работи по собствени бизнес проекти и отдавна вече не се занимава с писане.

Reviews

[Ал Торо · Rating 4 out of 5]

TL;DR версия - приятна уестърн книга-игра с приключенски дух, която не се взема прекалено насериозно, но съвсем читаво си изпълнява задачата да ви разходи на пътешествие из дивия запад, такъв какъвто е по-скоро в литературата, отколкото какъвто е бил в действителност. Ако уестърн книга-игра е това, което искате да четете - няма какво да се замисляте.

Сега, дългата версия...
Тази книга е изключително любопитна за почитателите на Майкъл Майндкрайм, в края на ревюто ще напиша защо - първо няколко думи за самата книга, като такава. Ревюто обхваща двете книги - "Номерът на Хю" и "Изгревът на мрачното слънце", защото това е реално... една книга, разделена на две книжни тела - и в художествено, и в игрално отношение.

ЛИТЕРАТУРАТА
Въведението е свежарско, почитателите на суперагента и Кали ще оценят заигравките на курортната планета, на която започва действието, но фантастичната част, преди пренасянето в уестърн света (spoilers?), е доста слабичка и наивна. Като цяло произведението не би изгубило много, ако беше без "суперагентската" опаковка. Така или иначе, тя е кратичка и скоро сте пренесени в kind-of Дивия запад, където трябва да обедините индианците и да се справите с лошите бели. Като сцени може да очаквате една камара от класическите такива - разбойници в кръчма, бой с мечка, промъквания към лагерни огньове, прерийни засади, междуплеменни вражди и т.н.

Литературно, книгата не гони някакви висини, но въпреки това е приятна. На макро ниво, сюжетът е линеен, движите се по предефинирана поредност от сцени, които като цяло дават някакво бонусче или наказание за по-нататък. Самите сцени не са дълбоки по никакъв начин и са по-скоро филмово наивни, но пък не са и претупани - епизодите са дълги и описателни.

ИГРАТА
Играта е на ниво в най-основната си част - изборите са интересни. Може би са една идея предвидими, но това е далеч по-добре от неинформирани. Системата с точково изразени умения и качество на предметите също си е на място. Имаме и оценка на играта.

Негативите не са малко, но са простими. Най-дразнещ е постоянния бесен произвол, който започва още със самите умения (избирате епизод на сляпо и той ви дава съвсем небалансирани стартови точки), минавате през тест за интуиция, в който отговаряте на въпроси от сорта на "Обича ли Майндкрайм олио на салатата си" или "Уиски" (spoiler - не обичал уиски...) и нататък се стига до неща от сорта на "Избери си едно от три чекмеджета и загуби 2 рефлекс ако не ти върже" и постоянното - избери епизод 51, 52 или 54 и получи тотално различен игрови ефект.
Това мога да определя само като геймплейно безумие, предвид огромната тежест на този произвол и комбинирано като похват с точковата система, която оценява най-вече какво? - способността ми да нацелвам епизоди на сляпо. Между другото най-ключовите събития, от сорта на това как си се справил във финалната битка, не влияят на точкуването...
Да не задълбавам - итересни идеи са вкарани, изборите са готини, но като цяло игровият дизайн е слабичък и със странни идеи, без това да разваля особено удоволствието.

ОФОРМЛЕНИЕ
- страхотни вътрешни илюстрации на Евгени Йорданов и Ивайло Иванчев - мога да кажа, че надскачат себе си;
- по-скоро посредствени корици на Димо - виждали сме повече от него;
- дразнеща комерсиална идея това да са две отделни книги, тъй като няма никаква игрална/сюжетна завършеност на първата; Хубавото е, че са излезли с минимална пауза;
- леки проблеми при редакция/корекция;
- готини "Няколко думи от автора" и читателски мнения (вкл. на един "бъдещ" автор)

БОНУС
Защо тази книга е бележита за творчеството на Майндкрайм и много любопитна за жанра въобще. Майндкрайм :
1) предрича още тогава смъртта на жанра от заливането с некачествени книги-игри и се обявява против това; Горе долу 4 години, преди да стане очевидно за всички;
2) започва да използва кодови думи - намирам го за прекалено семпла и мощна техника, за да бъде пропусната от коя да е книга-игра, в която се развива сюжет, затова е добре, че я е възприел;
3) въвежда техниката си с оценка на играта, която е основоположна за бъдещите му книги;
4) обръща се съзнателно към литератураната част и акцент върху сюжета за сметка на тяхната разклоненост;
5) въвежда идеята със започване от близък момент, вместо от епизод 1, както и за значителното редуциране на директни краища - тази техника е особено смислена като комбинация със системата за оценка и сюжетният акцент с микроразклонения - ситуация, в която преиграването не е особено смислено;
6) минава в първо лице (не съм сигурен дали тук за първи път)

Лично аз, като автор, оценявам и дори следвам почти всички от тези техники и мисля, че този завой е много съществен. Макар реализацията на доста от нещата да е недоизпипана, мисля решенията на ММ в тази книга повлияват силно на съдбата на КИ у нас.

[Lyubomir Talev · Rating 3 out of 5]

Самият Майкъл в по-късните си интервюта определя книгите за Дивия Запад сред най-слабите си произведения, и с основание. Първата част от поредицата все пак беше по-добрата. Героят натрупва необходимите за Голямата битка оръжия, приятелства и информация. Очакванията са, че продължението ще бъде грандиозно, но за съжаление останаха нереализирани. В тази книга-игра авторът за първи път експериментира с новия тогава за жанра и по-литературен "аз стил", вместо повсеместния дотогава "ти стил" на водене на повествованието. Тогава това ме дразнеше, но от малко по-късна гледна точка приех мнението на Майкъл, че това прави литературната част по-добра, без да вреди на играта. Много други автори впоследствие също възприеха този начин на писане, но пионерът - за пореден път! - беше именно Майкъл Майндкрайм.

[Ангѣлъ · Rating 3 out of 5]

В този двутомник Майкъл рязко смени посоката на игра. Това, което не ми допадна много беше, че играта беше по-мудна, но и целта е била да е по-литературна. Отпратките и близостта на стила до книгите на Карл Май са очевидни.