What do you think?
Rate this book
Един друг живот
176 pages, Paperback
First published January 1, 2010
1 person is currently reading
10 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
March 14, 2015
„Този, който не цени живота, не го заслужава” – Леонардо да Винчи
А представяте ли си с живота да е като с шофьорската книжка например – когато си безотговорен и започнеш да ставаш опасен за себе си и за другите, просто да ти го отнемат? И не само – да го получи някой, който го заслужава повече от теб, който може да го управлява по-качествено и разумно, а ти да гледаш отстрани успешната реализация на всички потенциални пропуснати възможности. Защото този някой се справя по-добре от теб със собствения ти живот. А ти си неспособен. Да живееш…
„Лошото никога не идва само”, са казали хората. И наистина, на всеки от нас са му се случвали струпвания на негативни моменти успоредно в няколко различни сфери от живота – и в работата, и в любовта, и в здравето… Понякога тези кризи са толкова емоционално наситени и тежки, че просто ти идва да си кажеш: „Искам да се събудя след една година и всичко лошо да е вече отминало…”
В тази посока отива и романът. Малко след рождения си ден 28-годишната Андреа неволно се сблъсква с инцидент, който я кара да се замисли за собствения си живот и за отношението й към него. В новогодишната нощ тя съставя списък кои неща иска да промени за себе си през следващата година. Но Андреа е „човек на действието в речта и на бездействието в дейността”. Тези цели по всяка вероятност ще си останат някъде там, в новогодишната нощ, за да може да се сети за тях в следващата новогодишна нощ, да констатира, че никоя от тях не е изпълнена и да ги пожелае отново.
„И въпреки това усещах, че има нещо друго, че заслужавам ако не по-добър, поне по-цветен живот.”
И Андреа е права да иска повече. Щом чувства липсите и не е щастлива, тя трябва да постигне своя удовлетворяващ живот. Андреа разсъждава правилно. Някои от мислите й съставят много вярна картина за света:
„Живеем в свят на отрицанието. Хората се отричат от любовта, от безкористните приятели, от добрия шеф и от ресторантите за бързо хранене. Спазват диети, отказват се от цигарите и препускат от задача на задача. След една седмица усилен праведен живот и тежък работен цикъл отиват до магазина и купуват колкото храна и алкохол може да поеме тялото им. На приятелите си казват, че за всичко е виновен стресът, и тъй като в днешно време няма любов, чисти човешки чувства и удовлетворение в която и да е професия, намират утеха в храната и някоя друга цигара. Сдъвкват салатата и пилето, но не могат да преглътнат с тях и вината. На сутринта, на път за работа, негодуват срещу политическите обещания, които бълва радиото. Купуват си езотерична литература и книги за диети, които прочитат в рамките на година, понеже са вечно заети, и за да могат в крайна сметка да кажат, че такива небивалици и те самите могат да пишат.”
И няма лошо хората да искат толкова неща, ценните неща – любов, безкористни приятели, добър шеф. Стига да не е само искане, като в песента на Милена (http://vbox7.com/play:cf3478e1). А от известно време Андреа единствено си пожелава и чака чудото да й падне от небето. Именно това става. В нощта срещу 1 януари тя е посетена от духа на Виктория, който й предлага сделка – да отстъпи тялото си за една година, в която духът ще направи така, че да постигне всичките й новогодишни желания, а за себе си да спечели още година живот на земята. През това време самата Андреа ще бъде дух, който може да наблюдава отстрани собственото си тяло. За да разбере, че за първи път от много време насам то живее, а с нея напоследък е било просто на автопилот.
В началото духът на Виктория е прекалено назидателен, мъдър и безгрешен. А Андреа е безотговорна, разсеяна и дистанцирана. Но двете героини се развиват, отношенията между тях – също. Особено ми хареса как с течение на времето типично човешкото се появява все повече и повече във Виктория, докато безплътността на Андреа прави преценката й по-трезва. Виктория идва като помощник и е очертана с тайнствени щрихи. Но постепенно започват да се разкриват любопитните детайли и за нея – каква е била, какъв живот е имала, как го е загубила.
А истината е, че няма точна рецепта за успешна кариера, верни приятели, откриване и спечелване на любов, за щастие. Трябва само да сме по-отдадени в борбата си за тях, а искането да ги имаме да бъде въплътено в действия за постигането им. Андреа успява да получи „нови очи”, с които да гледа света. Тя искаше един друг живот. Дали обаче ще се съгласи да го получи наготово?
https://superknigi.wordpress.com/2015...
А представяте ли си с живота да е като с шофьорската книжка например – когато си безотговорен и започнеш да ставаш опасен за себе си и за другите, просто да ти го отнемат? И не само – да го получи някой, който го заслужава повече от теб, който може да го управлява по-качествено и разумно, а ти да гледаш отстрани успешната реализация на всички потенциални пропуснати възможности. Защото този някой се справя по-добре от теб със собствения ти живот. А ти си неспособен. Да живееш…
„Лошото никога не идва само”, са казали хората. И наистина, на всеки от нас са му се случвали струпвания на негативни моменти успоредно в няколко различни сфери от живота – и в работата, и в любовта, и в здравето… Понякога тези кризи са толкова емоционално наситени и тежки, че просто ти идва да си кажеш: „Искам да се събудя след една година и всичко лошо да е вече отминало…”
В тази посока отива и романът. Малко след рождения си ден 28-годишната Андреа неволно се сблъсква с инцидент, който я кара да се замисли за собствения си живот и за отношението й към него. В новогодишната нощ тя съставя списък кои неща иска да промени за себе си през следващата година. Но Андреа е „човек на действието в речта и на бездействието в дейността”. Тези цели по всяка вероятност ще си останат някъде там, в новогодишната нощ, за да може да се сети за тях в следващата новогодишна нощ, да констатира, че никоя от тях не е изпълнена и да ги пожелае отново.
„И въпреки това усещах, че има нещо друго, че заслужавам ако не по-добър, поне по-цветен живот.”
И Андреа е права да иска повече. Щом чувства липсите и не е щастлива, тя трябва да постигне своя удовлетворяващ живот. Андреа разсъждава правилно. Някои от мислите й съставят много вярна картина за света:
„Живеем в свят на отрицанието. Хората се отричат от любовта, от безкористните приятели, от добрия шеф и от ресторантите за бързо хранене. Спазват диети, отказват се от цигарите и препускат от задача на задача. След една седмица усилен праведен живот и тежък работен цикъл отиват до магазина и купуват колкото храна и алкохол може да поеме тялото им. На приятелите си казват, че за всичко е виновен стресът, и тъй като в днешно време няма любов, чисти човешки чувства и удовлетворение в която и да е професия, намират утеха в храната и някоя друга цигара. Сдъвкват салатата и пилето, но не могат да преглътнат с тях и вината. На сутринта, на път за работа, негодуват срещу политическите обещания, които бълва радиото. Купуват си езотерична литература и книги за диети, които прочитат в рамките на година, понеже са вечно заети, и за да могат в крайна сметка да кажат, че такива небивалици и те самите могат да пишат.”
И няма лошо хората да искат толкова неща, ценните неща – любов, безкористни приятели, добър шеф. Стига да не е само искане, като в песента на Милена (http://vbox7.com/play:cf3478e1). А от известно време Андреа единствено си пожелава и чака чудото да й падне от небето. Именно това става. В нощта срещу 1 януари тя е посетена от духа на Виктория, който й предлага сделка – да отстъпи тялото си за една година, в която духът ще направи така, че да постигне всичките й новогодишни желания, а за себе си да спечели още година живот на земята. През това време самата Андреа ще бъде дух, който може да наблюдава отстрани собственото си тяло. За да разбере, че за първи път от много време насам то живее, а с нея напоследък е било просто на автопилот.
В началото духът на Виктория е прекалено назидателен, мъдър и безгрешен. А Андреа е безотговорна, разсеяна и дистанцирана. Но двете героини се развиват, отношенията между тях – също. Особено ми хареса как с течение на времето типично човешкото се появява все повече и повече във Виктория, докато безплътността на Андреа прави преценката й по-трезва. Виктория идва като помощник и е очертана с тайнствени щрихи. Но постепенно започват да се разкриват любопитните детайли и за нея – каква е била, какъв живот е имала, как го е загубила.
А истината е, че няма точна рецепта за успешна кариера, верни приятели, откриване и спечелване на любов, за щастие. Трябва само да сме по-отдадени в борбата си за тях, а искането да ги имаме да бъде въплътено в действия за постигането им. Андреа успява да получи „нови очи”, с които да гледа света. Тя искаше един друг живот. Дали обаче ще се съгласи да го получи наготово?
https://superknigi.wordpress.com/2015...
May 29, 2015
Като за млад автор, книгата си струваше. На моменти ми се струваше леко повърхностна, незадълбочена и малко измислена, но сюжетът като цяло и особено финалът компенсираха. Три от пет звезди не е най-точната оценка. Бих дала три звезди и половина, ако беше възможно, защото три е малко ниско, а четири сякаш твърде високо, защото не беше нищо особено, в сравнение с други опити за съвременна проза, които съм чела. Както и да е, трябва да подкрепяме българските творци, а аз се радвам определено, че имам тази книга в личната си библиотека. :)
January 8, 2012
Нека двете звездички не звучат като злословие, защото авторката ми стана симпатична. Много е прозрачно обаче "какво иска да каже" и като че ли тя е тази, която говори вместо героите си - вместо те да съществуват самостоятелно. Смелост ли й липсва? Свобода? Непукизъм от това, "какво ще кажат хората"? Притеснение, дали "ще й пишат шестица по литература", ако не се "изрази по правилата?" Ако е това, надявам се да го преодолее.
July 30, 2013
"Книгата на Вероника – „Един друг живот“ спечелва наградата в категория проза в Четвърти национален литературен конкурс „Хермес“ през 2010 г."
И точно поради тази причина нямам никакво желание да чета останалите претенденти. Романът е достатъчно повърхностен, за да не го препоръчам никому, а фактът, че се консумира бързо и лесно в случая не е комплимент.
Вярата ми в съвременната българска литература непрестанно е излагана на съмнения.
Упорита съм.
Засега.
И точно поради тази причина нямам никакво желание да чета останалите претенденти. Романът е достатъчно повърхностен, за да не го препоръчам никому, а фактът, че се консумира бързо и лесно в случая не е комплимент.
Вярата ми в съвременната българска литература непрестанно е излагана на съмнения.
Упорита съм.
Засега.
June 2, 2013
Very nice book describing the reality of the modern world. The false prophets we bow at, like money, fashion etc. The loss of the real values in life. The fear that holds us back from fulfilling our dreams. It makes you think about the life as a whole.
February 11, 2016
Историята до самия край на книгата (до предпоследния абзац) всъщност, си беше много хубава! Но стилът на писане е ужасяващо тромав и някак петокласнически.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews