Разкази

by Yordan Yovkov

Съдържание:

- Земляци
- Балкан
- Българка
- Белият ескадрон
- Песента на Солвейг
- Трета смяна
- Предвестникът
- Наблюдател
- Край Места
- Белите рози
- Другар
- Последна радост

Genres: Bulgarian Literature, Short Stories, Classics

277 pages

First published January 1, 1932

About the author

Йордан Стефанов Йовков участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота.
През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт.
Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери".
Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.

Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.

След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г.

Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.

70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.

Reviews

[Кремена Михайлова · Rating 5 out of 5]

Хубаво е отново да видиш тези имена:

Лина, Шакире, Цветана, Вяра, Рада, Дойна, Ранка, Божура, Женда, Пауна, Тиха, Курта, Нонка, Албена…

Светът без жени не е живот! :)

[Adi · Rating 5 out of 5]

Омайният разказвач Йовков с лекота ни пренася в чудните светове, с които той ни очарова. Независимо дали ни подтиква да погледнем през очите на животинките, дали ни кани да го придружим на една от безбройните вечери в Антимовския хан, или ни омагьосва с някоя от старопланинските си легенди, но едно е сигурно - разказите му ще оставят незабравим отпечатък в душите ви.

[Emmanuella · Rating 5 out of 5]

Най-сладкодумният!!!

[Eлина · Rating 4 out of 5]

Само за толкова звездички го усетих. Повече не мога да дам.

[Boris Dobrev · Rating 5 out of 5]

Творчеството на Йордан Йовков се характеризира с хуманистични идеи, с хармония, красота и вяра в доброто у хората. Като част от задължителната литература прочетох осем от Йовковите известни разкази, а именно "Шибил", "Индже", "През чумавото", "Серафим", "Другоселец", "Последна радост", "Албена" и "Песента на колелетата". Неслучайно наричан "майстор на късия разказ", Йовков е художник на невидимия свят, на героя и неговия характер. Изключително характерен белег на Йовковите творби е ретроспекцията, която е използвана с цел да се надникне в миналото на героите, в техните спомени, където се крие завръзката. Йордан Йовков се отличава със своето човеколюбие. Той разбира героите си и не ги съди, а оставя това на читателя. Както самият Йовков е казал "Истинският разказ е...там, където писателят само повдига завесата и оставя читателя сам да наблюдава". Женската красота играе важна роля в голяма част от творчеството на Йовков, където тя е магична, неустоима. При Йовков присъства "фаталната жена", която винаги следва порива на сърцето. Както Йовков пише в разказа си "Албена" "Грешна беше тая жена, но беше хубава". С това изречение той свързва темата за греха с тази за красотата. Интересен факт е, че голяма част от разказите си авторът изгражда на основата на легенди и предания, събрани за Йовков от учителя Данаил Константинов от Жеравненския и Котленския край. Писателят събира своите разкази в цикли, сборници и книги, като ги обединява според мястото, темата и героите. Авторът сам обосновава това: "Моите разкази са винаги свързани".Трудно мога да обхвана тематиката в изброените разкази. Мога да кажа, че за класика не се пише, тя трябва да се чете. Един от българските класици, Йордан Йовков успява да накара читателите да съпреживеят събитията заедно с героите. Със сигурност ще прочета и останалите произведения от Йордан Йовков и ги препоръчвам на всеки, който все още не се е докосвал до творчеството му.

[Bookmaniac2002 · Rating 5 out of 5]

Навярно ще преповторя и други, запознати и писали за работите на Йордан Йовков, но най-впечатляващо за мен е, че той изключително изразителен автор и колко хубаво, че го имаме в нашата литература. Не е нужно да си живял на село във времената за които пише за да си представиш всичко, за което говори. Когато разказва за нещо, веднага то ти застава пред очите. Повечето от моите съученици, за по-лесно четяха директно написаните рецензии за него без да са изчели нацяло съдържанието, което ги е породило и да си кажа честно това направо ме вбесяваше. Защото да пропуснеш да прочетеш, каквото и да е от Йовков е чиста загуба, че си ходил по тая земя. Излишно да е пиша повече. Просто седнете и прочетете нещо от Йордан Йовков!

[Zuzi · Rating 3 out of 5]

Йовков е един от българските писатели с най-хубави разкази. Пише страхотно. Но някои от интерпретациите в книгата бяха мъка за мен, просто не вървяха. И все пак, ако гледаме само разказите наистина има прекрасни и докосващи такива.

Прочетени:
Белият ескадрон
Белите рози
Последна радост
Мечтател
Песента на колелетата
Шибил
Кошута
Индже
През чумавото
По жицата
Другоселец
Албена
Грешница
Серафим
По-малката сестра
Вълчица