Едрият бизнесмен Здравко Димитров се готви за най-важната вечер в живота си. Фирмата му като октопод е простряла пипалата си навсякъде, а безмилостните му действия са го изстреляли на върха на пирамидата от власт и богатство. В следващите минути предстои триумфално да заяви успеха си над всички в реч пред своите служители и партньори. Но речта събужда нещо в него. От огледалото наблизо се дочува глас, появява се лице и Димитров преживява необичайна среща, която го предизвиква да се потопи в миналото си. Там, където безчувственият сега бизнесмен е живял бурно и истински. Там, където е говорил неспирно на колоритен северозападен диалект, не се е давал на никого, обърнал е казармата с главата надолу и най-важното – където любовта като гръм е поразила сърцето му.
„Живак. Романът“ е шеметно забавна история за невероятните подвизи на един непокорен младеж, който се не спира пред нищо, за трагикомичните и безкрайно забавни порядки на неподражаемия Северозапад, за това как тези чепати хора поддържат истинския български дух – груб, но справедлив.
Роман, след който с усмивка ще си повтаряте: „Я съм могу див!”
Не съм гледал моноспектакъла, но префасонираният в роман сценарий, макар и да имаше сюжетни пробойни, определено ми допадна по един интимен и задушевен начин. Спечели ме суровата Северозападна енергия, струяща от описанията на оная едновременно сладка и горчива действителност, която присъстваше и ранните творби на Торлака (светло му небе), та точно както при него, и тук, прощавам слабостите и нелогичните моменти.
След като съм гледала представлението близо 10 пъти, с голямо удоволствие глътнах този роман за по-малко от 2 дни. Има и нови неща, които не са включени в пиесата, чудесен е!
Преди да прочета романът “Живак” два пъти гледах моноспектакълът на Живко Димитров и и двата пъти ме разчувства и предаде емоции предизвикващи усмивка и тъга. Романът е 1:1 с малко повече текст с пиесата и си заслужава четенето, адмирации на Христо Блажев и екипът на Сиела, че успяха да го реализират в книга.
Не съм подозирал, че Митко Живков може да пише толкова увлекателно, макар и история, която вече над 10г играе на сцена, но все пак авторска и доколкото разбирам доразвита в страниците. Историята е докосваща, забавна и същевременно дълбока и толкова близка, особено до хората изживяли детство през последната четвърт на миналия век. Гледал съм Живков в други представления, но отчитам голям пропуск, че до момента не съм посетил Живак и след месец ще се поправя. Книгата определено си заслужава!
Слушах романът в Сторител. Страхотно четене, вероятно се дължи на това, че чете самият автор или на това че е играно и на сцена и сякаш можеш да си представиш емоцията по лицето на актьора. Каквото и да е може би е едно от най-добрите, които съм слушала вече толкова години откакто имам абонамент. Колкото до историята започна ми малко колебливо, на мястото с казармата почти мислех да се откажа, радвам се че не го направих, защото нататък има страшно забавни моменти /като този с попа на сватбата/ и такива ,които така те хващат за гърлото, че съм сигурна, че на постановката със сигурност щях да рева с глас.
За мое огромно съжаление не съм имала честта да гледам моноспектакъла, предшественик на този роман, но ако имам възможността със сигурност ще го посетя. Историята ме грабна със суровостта, интимността и искреността, с която е предадена. Мастития бизнесмен еволюира до края, което беше много важно за моята оценка в момента. Северозападния диалект беше точно на място, показващ същността на главния герой и младините му. Не знам дали щеше да ми допадне толкова много ако го бях изчела на хартия и трябваше сама да се справям с диалекта, но прекрасния прочит на Димитър Живков в Storytel, повлия на положителното ми мнение за книгата. Препоръчвам горещо!
Щом е по пиеса/моноспектакъл със сигурност ще отида да го гледам. Беше леко и забавно. Малко Лейди Гергана в мъжки вариант. Но иначе няма много вид на роман.
Класическият сюжет на богатия, силен и самозабравил се човек, на когото му се припомнят корените във важен за него момент, за да вземе правилното решение. Книга, подходяща може би повече за слушане, отколкото за четене, доколкото съдейки по тежкия врачански диалект в прочита от самия автор, който преобладава в повествованието, предполагам, че четенето би било малко досадно. Но извън това намирам историята за стегната, емоционална, разказана с много хумор. Неизбежно се срещат някои клишета, но те са простими на фона на цялата творба. Интересно събитие в съвременната българска литература.
След 5 гледания на брилянтният моноспектакъл “Живак” , дойде ред и на книгата. Изслушах я в Сторител, с прекрасният прочит на Димитър Живков, който отново успя да ме върне в детството на село. Страхотно изградени образи , с допълнителна информация, която липсва в постановката. Препоръчвам с две ръце, няма да съжалявате!
Интересна история, впечатляващо обогатена с автентичен диалект. Може би последното ми дойде малко в повече и навярно ефектът на живо на сцена би бил още по-силен.
”Живак. Романът” стъпва върху трите основни действия на пиесата, скрепени от общия поглед от настоящето към миналото. Настояще, в което едрият бизнесмен Здравко Димитров се готви да заяви своя триумф над всички след години на битки и не твърде чисти сделки. Но една нескопосано написана реч събужда в него спомени за младостта му, в което е бил много различен човек – див, та див северозападен пустиняк, който не цепи басма никому, лесно скача на бой, а в “пцувните” няма равен на себе си. В романа Живков умело конструира точно този преход между суровата и студена душа на бизнесмена и жаркото и енергично живолюбие на младежа, прекарвайки ни през неговите трагикомични перипетии в казармата, на сватбата на брат му и в крайна сметка в родното му село, където една пришълка е подложена на тормоз. Изкушавам се да мина на нашенски диалект, за да ви предупредя какво изобилие от него се сипе по тия страници, но в последните години романи като тези на Торлаката – “Северозападен романъ”, “Автономията????”, “Май ше ни бъде” и посмъртно издадения “Аз, ваксинаторът”, както и тези на Лейди Гергана, като че въведоха този колоритен и крив говор навсякъде по нашите земи, па колкото го разбират, толкова. Но няма съмнение, че дори простички истории на него звучат адски живописно, а талантът на Живков и като автор, и като актьор създава съвършената комична амалгама, която да пречисти душата ви, както написах на задната корица.
Слушана в Сторител с гласа на автора. Чудесен прочит, особено на диалект, което си е съвсем основателно да бъде точно така. В този смисъл книгата донякъде е изживяване, подобно на радиотеатър. В последствие разбрах, че става въпрос за пиеса, превърната в роман. За мен тук трябва да се дадат две оценки – едната е за самия сюжет и героите, другата – за адекватността на използването на диалекта в романа. Втората е доста висока – не случайно на всички ни ни напомня романите на Торлака. Не знам дали си даваме сметка колко ограничен, сив и не особено интересен е езиковият ни свят, когато е ограничен единствено до книжовните форми. В същото време сюжетът не ми допадна особено – докато слушах началото даже мислех да се откажа: някак ми е омръзнало това вторачване в мутризацията на „големите безскрупулни бизнесмени“. Клише е, при това лесно разпознаваемо. Постройката на романа напомня на „Коледна песен“ от Дикенс, което също е готов разпознаваем модел. Предполагам, че стои много добре като пиеса, но очаквах малко повече логичност в един роман, а също и по-силна развръзка. В крайна сметка изпитвам смесени чувства – романът не е дълбок, но е забавен и обогатяващ езиково. Препоръчвам като бързо леко четиво.
Любимата ми театрална постановка, на която съм ходила поне 5 пъти и съм водила няколко човека да я гледат, но сега във формат на книга😍😍😍 за да мога да я изживея и извън театъра, извън България.
Книгата следва тясно постановката, даже добавя допълнителти детайли. Също така се чете като пиеса, образите са живи и акцентите в диалога добавят характер. Единствените ми забележки са, 1) че няма отделни глави и съответно се чете като дълъг монолог (моноспектакъл), а не роман; 2) въпреки че акцентите в диалога ми харесаха страшно много и за мен са адски важна част от историята и персонажите, фактът, че 75% от книгата е написана на диалект я прави доста по-трудна за четене (на моменти имах чувството, че чета на чужд език). Заради тези 2 забележки 4.5, а не 5 звезди. Но като цяло абсолютно препоръчвам да я прочетете... и после да гледате постановкана... или в обратен ред... и да си вземете после вафли с бяла глазура 😉
Много исках да харесам този текст, но... За съжаление при пренасянето на театралния сценарий в литературен текст, на тази иначе великолепна трагикомедия и се е загубила по пътя комедията и е останала една тегава история, която се взема много на сериозно. остана ми необяснен феноменът, как на този говорещ цял живот на северузападен диалект, рязко е започнал да говори като водещ на новините. Оправданието, че ходи в Натфиз на уроци по правоговор е доста нелепо. Целият катарзис на героя накрая също звучи много нелепо, да се изиграе на сцена или екран - да, но хартия... не се получило. И заглавието не ми стана ясно, ама ейде, него ще го приема за творческа метафора.
Книгата започва с клише до клише - лош едър бинесмен, който иска да прецака народа, чужди инвеститори, които искат да ограбят България, амбициозна секретарка, която прави ВСИЧКО за шефа и... главен герой, който говори на така популярния напоследък северозападен диалект. Добре, че книгата не разчита (както някои други) само на диалекта за да звучи смешно. Някъде по средата си мислех да я зарежа, но някои отзиви тук ме накараха да я дочета и по-добре. С развитие на сюжета клишетата намаляват, диалектът се смесва с нормална реч и действието става по-интересно. Като цяло, книгата ми хареса... като за българска книга. Също както българските филми ми харесват, защото са български.
Като дойде към Варна с удоволствие ще отида на представлението му и ще видя пиесата.
Много ми напомни на прочетеният от него Северозападен романъ и ми стана хубаво, защото съм я слушал три пъти. ТРИ. И то освен заграбващата история на Торлака четенето на Димитър Живков беше страхотно.
Без спойлери, но ми хареса доста. 4/5, защото нямаше closure с един от героите накрая.
Свежо и оригинално четиво. Без колебание поставям максимална оценка. Не следва "но" в коментара ми. Възхити ме лекотата, с която авторът вмъква северозападен хумор в сериозното повествование. Фотевото "Колко си хубава!…" във версията, която изпълнява Здравко Димитров (главният герой), е показателно за стилистиката на целия роман. Книгата ме разсмя и разплака поне няколко пъти и ме остави в състояние на приятно очакване. Искам още!
Определено не е моето. С голямо неудоволствие слагам 2 звезди на българскиавто, ще се помъча и да го чета, но се съмнявам да ми хареса. Слушах го с гласът на автора до средата, не издържам повече, мъка ми е. Харесвам романи на диалект само ако са смешни и за разтоварване. Тук историята тръгва сериозно и диалектът усложнява нещата, отблъсква! Лично за мен романът трябва или да е сериозно четиво, или наистина смешно на диалект... и двете са ми много.
Слагам 4 звездички, защото с глас се смях на описанието на навиците за сън на войниците в казармата. Общата идея на книгата не ме впечатли, даже ми беше изкуствена. За мен щеше да е достатъчно лирическият герой да разкаже така колоритно моменти от битието си без клишето за селския голтак, който станал чичко-паричко и който ще спасява "църквата" в миг на просветление.
Помислих, че това произведение е копие на Торлака и Лейди Гергана, а то се оказва първо от всички ��ъв варианта си на моноспектакъл, за който прочетох, че е от 2012 година.
Вероятно като представление е вълшебно, но като книга е разочароващо, дори при наистина страхотния прочит на автора.
И впрочем торти не се чупят на сватби, както се описва в книгата. Питки се чупят, тортите се режат 😂😂😂
Авторът е много симпатичен, но актьорството му се отдава доста по-добре от писането. В никакъв случай не ми беше досадно, но на моменти определено трудно за четене, предобрено е с ругатните и диалекта. Разбирам, че това е абсолютно търсен ефект, но лично за мен беше натоварващо и ненужно. Иначе супер симпатична история, пиесата е ммоооого по-добра обаче :)
Български мъж открива емоциите...или "Живак" 😂 Шегата настрана, книгата много ми хареса - простичък но ефектен сюжет, и много увлекателен стил на писане. А пък аудио записът беше така автентично изигран че нямаше как да не те разсмее! Този път няма да се заяждам за дребните недостатъци... Бих я препоръчала за бързо и леко лятно четиво.
Сигурно е най-добрата нова българска литература, която ще прочета! Гледах и пиесата – някои казват, че моноспектакълът, който играе, е дори по-силен от този на Камен Донев. Книгата е истински житейски урок – как да култивираш Бай Ганьо, но и да го извисиш, заземиш, еманципираш и съхраниш едновременно. Баланс между хумор и мъдрост. Отидете и на пиесата – няма да съжалявате!