Лавандуловото момче

by Бюрхан Керим, Burhan Kerim

БАЛКАНСКИ МАГИЧЕСКИ РЕАЛИЗЪМ

Роман, чието око гледа в процепа, от който струи светлината на магичното, надделничното, метафизично живеене.

Вярваме безусловно в него, докато сме деца, но какво се случва с дръзналия да не се отказва от тази вяра и след това?

Писането на Бюрхан Керим е магично, нежно и дискретно. Когато попаднеш в неговия свят, не искаш да излизаш от него. И колкото повече четеш, толкова повече се чувстваш у дома, сливаш се с редовете и усещаш истинската поезия и красота на всяка написана дума. А те са навързани като лавандулови мъниста в една безкрайна нишка от притчи и послания…

– Георги Бърдаров

Това е роман, чието око гледа в процепа, от който струи светлината на магичното, надделничното, метафизично живеене. Вярваме безусловно в него, докато сме деца, но какво се случва с дръзналия да не се отказва от тази вяра и след това?

– Кремена Димитрова /редактор/

Genres: Fiction, Bulgarian Literature

240 pages, малък формат, меки корици

Published December 1, 2022

About the author

Бюрхан Керим завършва Актьорство за драматичен театър и Режисура в сценичните изкуства в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. През годините на следването посещава лекции по драматургия и прави първи опити за драматургично писане и сценични адаптации на белетристични текстове, част от които реализира в свои постановки. „Лавандуловото момче“ е неговият дебютен роман.

Reviews

[Rada · Rating 5 out of 5]

Реалността е просто гледна точка казва един от героите в романа, Изобретателя, този, на когото 'му хлопа дъската'. Времепространството в романа "Лавандуловото момче" е едно мюсюлманско село в България, някъде между Втората световна война и наше време, или пък не. По-скоро е едно утопично село, което мирише на лавандула лете и на пържени мекици зиме, а времето е от сътворението на света до самия му край. Повествованието се движи от сънищата и фантазиите на героите. А героите са български мюсюлмани, всичките със значещи за техните характери и съдби имена, но също типажи древни колкото света, наднационален и надрегионални, универсални.

В романа "Лавандуловото момче" Бюрхан Керим използва транспозиция на персонажи от свещените книги, за да разкаже история на героите си. Освен това прави ономастична заигравка като кръщава героите си с имена на пророци и на старозаветни персонажи, като в края на романа е поместен глосар, който дава ключ към разгадаването на значението на имената.

Езикът на Бюрхан Керим е много богат, улавя и предава ароматите и цветовете от лавандуловите полета. Много на място са вплетени хубави арабски и турски думи: кътлък, джиджиш, шомби, иблис….Вдъхновение за автора са старите персийски поети суфисти. Всяка една глава започва с цитат от Омар Хаям, Рудаки и Хафез.

Блестящ дебютен роман.

[Sve · Rating 4 out of 5]

Талантлив дебют, ще чакам следваща книга с интерес.

[Lyudmila Spasova · Rating 3 out of 5]

Много е трудно да се напише роман на базата на съновидения и детски спомени. В сънищата ни често има магия, понякога са пророчески или притежават дълбок смисъл, засягащ най-често нас самите. Само най-великите души имат видения, обхващащи цялото човечество. Затова когато обикновен човек се опита чрез слово да запази атмосферата и посланията на сънищата си, често не се получава.

Романът на Бюрхан Керим “Лавандуловото момче” е точно такъв опит да се предаде мистичното, магическото, често присъщо на детския поглед към света, на съновиденията и митологията. За съжаление не бих казала, че опитът е особено успешен. Въведението в историята ми хареса, родословието на главния герой е изведено от Хава (Ева) и Адем (Адам). Картината на рая беше красива, първоотците невинни. Около Адем кръжаха пчели, мотив, който съм срещала и в други книги, а после всичко стана прекалено приземено. Баба Хава общуваше повече с кокошките си, отколкото с домочадието си, а дядо Адем се оказа неподходящ за нея по неясни причини, та когато се спомина, тя заяви, че още едно зло си е отишло от света. Защо, така и не разбрах. От синовете на тази старозаветна двойка, която присъства също и в Корана, тръгват родовете човешки. В романа те са двама братя, които в никакъв случай не биха могли да представляват някакви типизирани прародители. Главният герой -Юсуф/Йосиф също не прилича на своя предтеча от свещените писания на двете световни религии.

Първоначалният заряд се изгубва в битовизъм, доста обикновено и скучно ежедневие в турско село в България от Втората световна война, та до наши дни. Героите с нищо не ми бяха интересни, от 50-та, та до 150-та страница се изкушавах да не чета повече, толкова ми беше скучно детството на героя, как се учи да чете, първите любовни трепети. Нищо магично и необикновено не преживях и не усетих, въпреки убеждението на автора, че неговият герой - Лавандуловото момче - е много специален, а детството му вълшебно.

Основният проблем на този роман според мен е неговата безсюжетност. Ако повествованието се лута между реалност и сън, добре е да има здрава сюжетна нишка, която да държи читателя. Ако ставаше дума за разказ или новела, има достатъчно материал, който да задържи вниманието, но като за роман, не бих казала. Освен това забелязах голямо композиционно
неравновесие.
От гледна точка на събитийност в романа има двама главни герои - Лавандуловото момче и братът на дядо му. Всяко изобретение или по-скоро опит за такова от страна на Керим е описано в големи и за мен много отегчителни подробности. Той се опитва да улови неулавимото, но на читателя всички тези детайли можеха да бъдат спестени за сметка на по-наситено и напрегнато повествование с повече събития. Наблюденията на Лавандулово момче с телескопа също бяха протяжни, а като метафора прозрачни. Ако тези двама герои бяха по някакъв начин противопоставени, имаха различен мироглед, това би оправдало поставянето им в центъра на наратива. Но всъщност те са много подобни, единият опитва със средствата на техниката, а другият на словото да вникне в тайните на битието.

Останах с впечатлението, че в началото авторът е написал няколко разказа, а по-късно доста неорганично те са били обединени в роман. За мен тази книга ще си остане поредица от разкази, не я възприемам като роман. Основният проблем обаче си остава липсата на каквато и да било фабула, така че липсва завръзка, няма развитие. На Лавандулово момче му се случват разни неща, но не е герой в развитие, статичен си остава.
Опитвах се също така без успех да разбера каква е ролята на “Г-н Муса”, какво се случи в това село, така застинало в някакво безвремие по време на “ Възродителния процес”, а се оказа, че този господин можело и да не е реален!!

Като цяло съм разочарована от книгата. Много ми се искаше да я харесам, прочетох хубави отзиви за нея. Бих искала да поощря млади автори, но мисля, че е прекалено амбициозно веднага да се посяга към роман, писането на роман изисква много житейски и творчески опит. И също ми се иска да имаше обективна литературна критика, вместо възхвали до небето или пълно мълчание.

[Elena Simeonova · Rating 5 out of 5]

"Всичко, което е било. Но кой знае какво точно е било?"
„Лавандуловото момче“ от Бюрхан Керим е една магична история с много послания. Цветна, пълнокръвна, истинска. Започвайки от кокошките с имена на цветя, минавайки през Лавандуловото момче и играта за споделяне на първите изречения, и стигайки до кладенчето на чието дъно има път с незнаен край. Авторът ни пренася в един различен свят. Успява да пресъздаде събитията, да ни убеди в намесата на съдбата и то по толкова поетичен и красив начин.
Историята се състои от четири части, които дори индивидуално носят страхотен заряд, но заедно образуват вечната нишка - минало, настояще, бъдеще и това, което е можело да бъде.
В началото е съдбата на Хава, когато миналото е далеч и сякаш митовете за сътворението са пряко обвързани със случващите се събития. После се появява момчето. "Юсуф се роди по време на една буря и не заплака." Колко интересно детство ще има, детство, което по-малко прилича на израстването на всеки един от нас, но и е толкова по-различно. В това настояще науката почва да се намесва, но и легендите не са далеч. По причудлив на пръв поглед начин се смесват откритията / далекогледи, машини, балони/ с религиозните притчи и митове. По този начин идва прехода към бъдещето, когато новата джамия няма да е мястото, където хората отиват да се молят, а болестта на забравата ще засегне всеки един от нас. Последната част "Долината на кладенците" най-много размива границата между измеренията-това в което се развива ежедневието и онова другото, в което живее Лавандуловото момче. Кой може да каже кое е реалността? А след края, след края искаш да започнеш книгата отначало.
"Връщали се в нея само насън". Нищо не е такова каквото изглежда, но всъщност всичко е такова, каквото трябва да бъде. Много по-голямо от нас, част от невидимите нишки на съдбата.
Авторът облича в простички думи едни космополитни търсения и подозирам, че тепърва ще слушаме и ще четем много от него.

[Petko Manchev · Rating 5 out of 5]

Превъзходен дебют на един млад автор! Потъваш и не искаш да свърши.

[Ива Димитрова-Мерджова · Rating 4 out of 5]

Много приятна книжка - в духа на Бредбъри и неговите магически герои.

[Боян Боев · Rating 5 out of 5]

„Лавандуловото момче“ от Бюрхан Керим
Това е книга, която стопля душата, но и я човърка, докато не прокърви. Връща те към спомени от детството, напомня ти за хора, които отдавна не са част от живота ти и дори си забравил, че някога са съществували...
„Лавандуловото момче“ е много силен дебют на млад автор. Безспорно спада към жанра на магическия реализъм. Знам, че сравненията не са препоръчителни, защото всеки автор се стреми да постигне свой собствен стил на писане, да стане разпознаваем в литературата. Но на мен светът на Бюрхан Керим, ми напомни много на този от книгите на обичната авторка Нарине Абгарян.
Романът проследява историята на цял един род. Показва ни по-подробно живота на Юсуф, който е и разказвач на цялата история. Много ми хареса вложената символика на мюсюлманските имена, вплетените притчи от Корана и всички онези поуки, които всеки читател ще открие сам за себе си. Книгата е наистина завладяваща и заслужава внимание!

[Germain Morin · Rating 3 out of 5]

Un roman étrange, qui oscille entre la réalité, le rêve, la fabulation. J'ai eu parfois l'impression d'être dans une version bulgare des Cent ans de solitude, de Garcia Marquez.

[Borislava Vasileva · Rating 4 out of 5]

...Времето и пространството изграждат четирите измерения, а петото е вътре в самия човек. Има обвивки, матрьошки на времето, подредени една в друга и всички те съществуват заедно! ...Това, което някога е било живо, то продължава да живее. Ако го е имало, значи ще го има винаги...

[Дарина Димитрова · Rating 5 out of 5]

🪻„Лавандуловото момче” – Бюрхан Керим

🪻„Чудесата се случват чудно рядко.”, но това произведение определено е от тези редки чудеса. Пето измерение. Така бих го определила и ще ме разберете, едва когато прочетете.
💜 Много интересна, различна и магична история, която ще ни върне в детството. Ще ни потопи в непознати, привидно далечни светове, но плувайки из безвремието им ще се почувстваме на правилното място в точното време, сякаш в майчина прегръдка. В топлата пазва на миналото, което никога не се е случило или някога ще бъде, а може да е и сега.
Това е книга, в която мнозина ще открият всичко, други – вероятно нищо, трети – себе си, четвърти – не биха били сигурни от началото до края какво точно са си намерили. Пропита с дълбоки философски проникновения, но и с прастари традиции, творбата ще ни хвърля от една емоция в друга и ще ни разказва за сътворението на света. Ще усетим аромата на лавандула толкова силно, че може да почувстваме ноздрите и синусите си като обгорели.
🪻Авторът заплита нишките на съдбата, за да изтъче незабравими усещания. Време и пространство ще се слеят, редуват, разбъркат, за да ни държат постоянно будни, защото ако дори мигнем, ще сме изпуснали края и началото на нишката. Спомени, сънища, измислици, наяве, никой няма да е сигурен къде точно е и дали наистина е.
💜 Няма как да кажа, че книгата ми хареса. Много повече от това е. Тя бе като пътешествие с машина на времето, която някой екстравагантен и луд учен е създал от чарколяци и зъбчатки на различни истории. В тях границата между живота и смъртта, реалност и измислица, спомени и минало, бъдеще и фантазии е не просто размита, а изобщо не съществува, защото „реалността е просто гледна точка”. А и „не е лошо на помен да замирише малко и на живот”.
🪻Сюжетът ни отвежда в мюсюлманско селце в страната ни, но дали изобщо съществува такова, дали е част от детството на автора или би могло да е напълно измислено?! Това всеки ще изтълкува сам за себе си. Ще се запознаем с много хора, които може да са напълно реални личности, да ги е имало, а може да са и своеобразна препратка към религиозни писания. Имената в четивото имат огромна символика. Те са употребени съвсем на място, неслучайно. Ще се насладим на мелодичността, която носят значенията им. Великолепието в превода на турските имена. Ще се изумим до степен на откровен шок колко еднакви са историите, които са залегнали в светите учения на две съвсем „различни” религии. Четейки книгата ще затвърдим знанието, че когато се говори за Бог без значение дали за него разказват юдаизма, исляма, християнството и прочие, става дума за едно и също. Основно за скрита символика, дълбоки повели и сърцати послания. По същата линия ще усетим обичаите на българските турци толкова познати сякаш са онези от нашето детство. Ще пробудим в гърдите си вик, че всички сме еднакви и същевременно коренно различни. Еднакви в човешките си пукнатини и терзания, болки, радости, любовни трепети. Различни в начина, по който усвояваме всички тях и всеки дъх живот до края.
💜Трудно ми е да бъда по-конкретна, защото и авторът не е. Книгата е колкото буквална, толкова и абстрактна. Колкото има сюжет, толкова няма никакъв. Тя е буквално като дуалността на света, в който живеем – в черното има точно толкова бяло, колкото и черно има в бялото, а същевременно са напълно противопоставени и противоположни. Определено не прилича на нищо, което съм чела до момента.
🪻Това определено е четиво, което всеки сам за себе си трябва да изпита, да разтълкува, ако успее. Авторът е извън рамката на общоприетото и успява да развълнува мислите, да разбуни духовете, да изостри сетивата, да задвижи зъбчатите колелета на времето, за да ни хвърли в бездната на вечността. Умело боравейки с магически реализъм граничещ с фантасмагории, оплетен в древни предания, духовни учения, стари легенди, притчи, сказания, Бюрхан Керим ще ни разкаже завоалирано, но и директно за сътворението, за любовта, за всички онези послания, които всички сме изучавали като малки във възпитанието, което ни е дадено. Книгата бих нарекла абсолютно магическа, а творецът – той ни изправя на нокти и на моменти кара кръвта във вените да замръзва.
💜Нямам търпение да прочета още родено от неговите вътрешни и въображаеми светове!

[Mira Dacheva · Rating 5 out of 5]

„Лавандуловото момче“ на Бюрхан Керим е от книгите, в които човек трябва да навлезе на сляпо, за да може да се потопи напълно в историята и изцяло да ѝ се отдаде. Достатъчно е само да знае, че от страниците ѝ се носи дъхът на необозримите лавандулови поля, волността и приключенския дух на детството и магичното звучене на една малко по-съвременна приказка.

Сюжетът на „Лавандуловото момче“ е труден за преразказване, защото в него умело са преплетени житейските истории, спомените, сънищата и фантазиите на много герои от различни възрасти. Основната част е представена под формата на дневник, проследяващ фрагменти от ранния живот на Юсуф – момче, вечно съпътствано от една необичайна дарба, която се проследява поколения назад в семейството му чак до детството на прабаба му Хава. През погледа на „лавандуловото момче“ (Юсуф) се представя една пъстра палитра от персонажи, чиято роля е закодирана в символиката на имената им. Това са типажи без които не може нито една приказка – мистичната прабаба Хава, лудия изобретател чичо Хикмет, тайнствения благодетел г-н Муса и т.н.

Като всяка история за детството и израстването и тази е изпълнена със стоплящи душата семейни моменти, неразделни приятелства, вълнуваща любов, но и раздиращи сърцето разочарования. Във всички тях обаче Керим вплита и нишка мистичност, вдъхновена от ислямската религия, която придава на романа тайнствена магичност. Това въздействие се засилва и на езиково равнище чрез използването на автентични арабски и турски думи, които силно доближават романа до звученето на една ориенталска приказка, подобна на разказваните от Шехерезада.

„Лавандуловото момче“ ще ви потопи в една битова история от не толкова далечното минало, представяйки унивелсални теми през призмата на тайнствеността и мистиката, типични за ориенталската култура, като по този начин същевременно ви внуши един вътрешен покой, постижим само в ухаещите на лавандула измерения на дълбокия сън.

[Антония Сарафова · Rating 5 out of 5]

🧠 Мисли, мнение:
Чете се бавно и трябва да се обмисли всичко - героите, сюжетът, магичните случки. Аз дори си направих списък с героите, защото не можех да запомня всички. Има персонажи, които се появяват в началото на книгата, после изчезват и ги срещаме отново чак в края, така че списъкът с герои отзад беше доста полезен.

✅ Какво ми хареса?
Символизмът в цялата книга и възможността да науча повече за мюсюлманската вяра.
Много съм впечатлена от автора, защото той е съвсем малко по-голям от мен, а е успял да напише нещо, което за мен е на световно ниво. Това е от тези книги, които в самия край те връщат към някакъв минимален детайл, който е бил споменат още в началото и който тотално променя посоката на книгата.
Остави ме с чувство за удовлетворение и спокойствие според мен защото е толкова добре написана.
Магичната тематика, която ни напомня да търсим магията в малките неща около нас. В малките детайли.
Въпреки че има доста тъжни моменти, не е от книгите, които ти разбиват сърцето, защото някак се усеща, че има някаква висша причина нещата да се случат така, както се случват.
Всяка глава започва с цитат от други автори.

❌ Какво не ми хареса?
Иска страшно много концентрация и ако човек не е подготвен за това и не внимава докато чете, може бързо да изгуби нишката. На мен това ми се случи няколко пъти, но това не означава, че книгата е лоша. Просто трябва да се чете мислейки.

🥰 Кой би я харесал?
Човек, който обича бавното четене, обича да разсъждава върху книгите си и е духовен.

[Kremena Dimitrova · Rating 5 out of 5]

За пръв път българска съвременна книга говори на езика, на който говори сърцето ми!
Лично е, но е вярно и различно от досегашния ми опит с българската съвременна литература.
Тук, в "Лавандуловото момче" си имаме работа с тема, фабула и стил, които са самобитни и се родеят повече с магиката на любимите ми латино-американски автори.
В историята за Юсуф се провижда онова желание за живеене в магическото, в което действат други закони на свързване, закони по припознаване на Аз-а с герои от приказните и митологични сюжети. Често свързаваме това с детството или лудостта, отказа от порастване и приемане на ограниченията на реалността. Но отвъд познанието за битието живее и интуицията за други възможни светове, за други наши животи, за друго наше Аз.
Вярвам в това, затова тази книга ме омагьоса така, че и днес имам чувството че познавам нейните обитатели, тъй както познавам съседите и роднините си. Самата аз съм нещоизмислячка. Като дете ми викаха Професорчето, защото непрекъснато философствах и си съчинявах теории за света.
Харесвам тази книга и защото сбира вярванията, които са надрелигиозни, но даващи ни сила в този свят на страх и враждебност. Дали вярваме в Йосиф или Юсуф не е ли все едно, щом вярата ни дава крила да полетим или поне друга оптика, за да видим невидимото.
Благодаря за тази книга!

[Mikaela Ilieva · Rating 5 out of 5]

Рядко пиша мнения за книги тук (дали заради бързане да започна следваща история, или отнесена от скучните битовизми), но "Лавандуловото момче" заслужава човек да спре за момент, да вдиша дълбоко аромата на детството и да се завърне към корените си.

Трудно ми е да повярвам, че прочетох дебютен роман. Още по-трудно ми е да повярвам, че младостта крие в себе си вековната мъдрост, движеща света. Бюрхан е посегнал към сложния жанр "магически реализъм" и го е подчинил на перото си брилянтно.

Омагьосващо написана, историята на Юсуф е историята на всеки един от нас, дръзнал се да опази вярата в чудеса далеч от ноктите на порастването. Пригответе се за една среща със самите себе си - първична, по детски искрена, незабравима. След нея вече понеделник няма да е същият...

[Hristinka Serafimova · Rating 4 out of 5]

Страхотен дебют на автора. "Лавандуловото момче" е роман-приказка, а също така и родова история. Фантазията и реалността са фино преплетени. Изборът на имената на героите, цитатите от поетите-философи, както и заигравката с първите изречения от доста романи показват ерудиция и старателна подготовка. Поздравления!

[Jana Milosheva · Rating 3 out of 5]

Моето усещане след като завърших книгата е, че прочетох твърде много истории, доста объркани, в една... Някои от тях бяха интригуващи, но в крайна сметка останах просто... объркана. Не бих казала, че е точно моето четиво, но книгата си има своя чар.

[Mathieu Seguin · Rating 4 out of 5]

Réalisme onirique, comme pour ajouter un peu de magie à la lenteur du quotidien. Le rythme m’a fait perdre l’intérêt à quelques reprises, même si la poésie et les images restent belles et bien présentes.

[BBFeimova · Rating 3 out of 5]

Малко да се обоснова. Не че не харесах историята. А ми липсваха фрагменти за нея. Исках да науча повече за живота на бабата на Юсуф, защото разказът, достатъчно грабващ вниманието, започна с нея, но след това той беше мистично забулен и само по една-две трохички се подаваха на четящия за миналото й, крайно недостатъчни. И на местата, където трябваше да бъда погълната от емоции, да съпреживявам, да емпатизирам, да спра и да усетя прилив на чувства, авторът като че ли не ми даде време и препусна към следващи епизоди.

[Alexander Simeonov · Rating 5 out of 5]

Прекрасен прочит на живота и истината за няколкото десетки Аз-ове, който си остават за винаги част от нас, но никога не посмяваме да доизградим/допрочетем.