The Glass River

by Емил Андреев, Emil Andreev

Emil Andreev is one of the stars of contemporary Bulgarian fiction and drama. A master storyteller from Lom on the River Danube, he is the winner of several awards, including the Vick and Helikon prizes for fiction. His works have been translated into English, German, Polish, Romanian, Slovak and Serbian. He is the author of several collections of short stories - Lom Stories (1996), Late Art Nouveau (1998) and The Drunkards' Island (1999), the plays - To Kill a Prime Minister (2002) and Treasure Hunters (2003), as well as the novels - The Glass River (2004), The Curse of the Frog (2006) and Crazy Luke (2010). The Glass River has been filmed with an international cast and is already on screen in Bulgaria. The novel begins with the arrival of the French student, Hélène Thibault, in the deserted Bulgarian village of Gradishte. She does her research work on the Bogomils for her diploma paper. At that time an art professor and his students are restoring the murals of the local church St. Nicolas. Two letters, N & D, are spotted on the frescoes of the church and Hélène becomes involved in resolving the mystery behind them. Have the letters anything to do with the dualistic Bogomil faith and especially with the short excerpt from an old manuscript, The Book of Enoch, that she is shown by the "local intellectual" Victor Markov? Hélène finds herself in a love triangle as well as in a series of astonishing events. A séance with the spirit of an Italian stonemason follows and eventually an old casket reveals the secret of the alleged Bogomil frescoes and letters.

Genres: Fiction, Bulgarian Literature

304 pages, Paperback

First published January 1, 2004

Reviews

[Цветозар · Rating 1 out of 5]

С всяка изминала страница вратът ме заболяваше все повече (поради причини породени не от книгата) и главата започваше леко да се обажда (тук вече си беше виновна книгата). Та малко наникъде я довърших, ама тя така си е писана, затова проблем няма.

"Стъклената река" е бил роман на годината за 2005 г. (според читателите) и сериозно не знам дали други книги са излизали тогава, защото хич не е добър, камо ли роман на годината. Предпоставката почти е приемлива -- французойка идва в България, за да разследва богомилството и някаква мистериозна ND буква, варианти за интересни истории много (е, много, за към две мога да се сетя), но тази не е една от тях. Главно защото прекалено много се набляга върху факта, че няма мъж в този роман (освен дядото дето умира), който да не иска да изчука една от двете главни героини. Имам една подсказка, която винаги ми показва, че един автор е българин, и тя е описанието на гърди. Не знам какво им има на българските писатели, но жените винаги трябва да имат точно определени дарове, инак как ще се разкаже историята?

В един момент сюжетът става доста 50 нюанса, което сигурно е впечатляващо, имайки предвид, че Нюансите излизат половин десетилетие по-късно. От началото се започва тази "мистерия" за буквичките, която евентуално става история за духове, което позволява на главните герои да издават най-скучните, посредствени и глуповати монолози, които съм чел. Обаче единственият дух в тази история е редакторката, защото чак след половината книга тя започва да поправя пряката реч, а ако аз забелязвам, че в една книга не се използва формата "кого" значи има голям проблем, защото чак в такъв детайл обикновено не успявам да се впусна.

Като цяло, лъха гадно на Дан Браун, не че съм чел Дан Браун, но си имам причини да не чета Дан Браун, главно защото не пише добре. Почти разбирам какво пише в чуждоезичното ревю на тази книга оставено в Goodreads и се съгласявам с човека за оценката, не си струва вратобола.

Bonus round: Методи е най-абсурдния архетип на герой в този роман
>Човек с огромен член, за който явно всички знаят
>Но не може да си намери мацка
>Затова бива измъчван от seductress в лицето на Марица
>И пада от високо, счупва си кръста, повече не може да си позлва чепа, не че го е ползвал някога
>Вече не му викат пръч, щото не знаят колко му е голям члена
>Хепи енд?
Някак си не ми е мъчно за Методи обаче, тъй като неведнъж имаше битови мисли как ще изнасили Марица, каквито си имат всички нормални мъже.

[Viktor Stoyanov · Rating 3 out of 5]

Началото беше обещаващо и дори твърде интригуващо. История на изкуството, преплетено с религиозната тематика за богомилство. Реставрация на храм и предстояща загатка с много неизвестни. Солиден и изчистен изказ. Звучеше ми (слушах я) като история, която тъкмо имах нужда да чуя и се чудих как съм я пропуснал досега. Още повече местоположението е близо до родния ми град (Видин) и ми бяха познати и диалектите и описаните привички на героите - Белоградчишкия регион.

После нещата тръгнаха по в "Дан Браун"-ов стил, а той спря да ми бъде интересен някъде около 20-тата ми година. Частта с духовете, опита за комуникация с тях, инцидентите и тнт. пък си помислих, че е своебразен "Кинг" завой в сюжета. В крайна сметка на мен ми липсваще онази авторова оригиналност, която предразполага и обстановката и заченатите характеристики на героите. Те до края се типологизират, но и от тях ми се искаше повече.

Така нещо, което ми тръгна интересно, към средата ме поуспа, защото не почувствах ексцентричността на бившата проститутка Марица (която с всяко споменаване съдържаше и прикрепено изречение за красотата си), на падаринът с голям инструмент, а отчето можеше да е образ, който да спои и приземи всички останали. Малко ми избледня и образът на чужденката студентка, а този на Виктор Марков (тукашният вариант на Робърт Лангдън, или Томош Нороня, сещате се) остава с леко неясни мотиви и странни за мен действия.

В същото време има много исторически, религиозни и др. препратки, които могат да са интересни, ако бяха по-натурално вплетени в историята. А някой да помогне - селото Градище реално ли е, защото аз съм приблизително от този край и не се сещам къде е, нито споменатата църква. Имаше църква "Св. Николай" в Чупрене, ако се не лъжа?

Не останах изцяло доволен и от развръзката и от епилога. Затова - плюсовете ми в оценка са за началото.

Ако Ви допадат стил "Дан Браун" сюжети, макар и да има кривки в други направления тук ... с една дума - не съжалявам, че я слушах - може и да ви допадне.

[Dario Malic · Rating 1 out of 5]

Viktor Markov, jedan od glavnih protagonista romana, govori o staklenoj rijeci u kojoj "...više nije bilo ni vode ni riba nego samo strasti i snova zaleđenih u staklu.". Nažalost, u Andreevoj "Staklenoj rijeci" nema više ni strasti ni snova, ona je ostala potpuno prazna. Pokušaj spajanja intrigantnih povijesnih tema s atmosferom fantastičnog i ljubavnim trokutima (i ostalim mnogokutima) pokazao se kao potpuni promašaj, najvećim djelom zbog neuvjerljivog prikaza svih navedenih elemenata. Povijesni podatci su grubo nabacani bez pokušaja da se iste pobliže objasni i da im se veću težinu, likovi su jednodimenzionalni i neuvjerljivi (s eventualnom iznimkom spomenutog Markova, ali niti njegova višedimenzionalnost nije puno uvjerljivija) pa su takvi i njihovi odnosi u kojima se uglavnom sve vrti oko seksa i pohote, a početna zagonetka pojačana paranormalnim elementima se razrješava na nadasve razočaravajuć način. Čudi me da se Andreeva spominje kao jednog od najznačajnijih suvremenih bugarskih autora jer njegova proza ničim ne odskače od one kakvu možemo naći u danas popularnim romanima koji se bave istraživanjem povijesnih tema, poput djela Dana Browna. Razlika bi bila što Brown igra na napetost i neizvjesnost i to mu donekle polazi za rukom, dok Andreev pokušava dodati nekakvu kontemplativnu komponentu ali čini to neuspješno. Vjerujem da bugarska književnost ipak ima boljih stvari za ponuditi.

[Milena Tseneva · Rating 4 out of 5]

За Емил Андреев разбрах благодарение на Курса по творческо писане на изд. Сиела. Като съвестен ученик смятам, че трябва да съм прочела по нещо на всеки ментор. Реших да започна със “Стъклената река”. След първите страници първата ми мисъл беше как съм могла досега да не разбера за съществуването на този автор и защо съм го проспала.

Емил Андреев ми стана симпатичен още на първата лекция, донякъде заради факта, че е роден през същата година като баща ми, а е и негов адаш. След това му писах за интервю в нашата рубрика “Как четеш” и се оказа, че имаме две общи книги, които са ни впечатлили и двамата, с което ми стана още по-симпатичен. “Стъклената река” нямаше да бъде оставена недочетена със сигурност. И прелистих следващите страници…

Още от ревюто- тук: http://azcheta.com/st%D0%B0klenata-re...

[Mihaela Juganaru · Rating 3 out of 5]

3.5 *

[Jasenka Hoffmann · Rating 2 out of 5]

Sve plošno i dosadno, da ne pobrajam pojedinačno. Iznimka; dobro odrađena baba Monka.

[Elitsa · Rating 2 out of 5]

Определено не е книга, която да запомниш или да те впечатли кой знае колко. В интерес на истината започва доста обещаващо и в началото се чете жадно, ноооо.... Изведнъж цялата тая плетеница от отношения между героите идва в повече. Не е нужно в една книга или история всички съдби да са вплетени, преплетени (често срещано напоследък). Интересното в романа беше мистичното, загадката, но в един момент тя хем се оказва фон на книгата, хем пък героите са ми недовършени, въпреки големия фокус върху тях. Странна книга. Не знам може да дам шанс и да прочета друго от автора.

[Daniela · Rating 3 out of 5]

Като замисъл, книгата не е лоша, като изпълнение - има какво да се желае. Някак в повече и вулгарна и мизогинична ми дойде. Хаосът в отношенията между героите - също. Продължавам да мисля, че нуждата от добри редактори в българското книгоиздаване сериозно се подценява.

[Eli · Rating 3 out of 5]

3.5/5

[omilojevic · Rating 5 out of 5]

Meni je ova knjiga odlična - zagonetna, napeta, drži pažnju, izaziva jezu... Kraj je malo tanak, ali kao takav je verovatno i jedini mogući. Za svaku preporuku.

[Perlichka · Rating 3 out of 5]

Това беше книгата с която открих автора. Преди нея бях прочела хитовата Шифърът на Леонардо, и Стъклената река ми се стори много подобна, но в БГ вариант. Хареса ми затова и чета всичко което излиза от Емил Андреев.Не случайно книгата бе номинирана за награда.

[Andrea · Rating 2 out of 5]

2.5 stars

[Ana · Rating 2 out of 5]

A bit boring

[Димитър Тодоров · Rating 3 out of 5]

Младежка книга за полтъргайсти на зазидани сенки на италианци-къснобогомили в църкви от Северозападния край. Със сексапилни героини за пипер. Не ми били полтъргайсти, най ми били шегички. И не ми били италианец, най ми бил румънец. И не ми бил богомил, най ми бил католик. И не ми бил зазидан, най ми бил заклан за прелюбодейсвто.