Зверски истинска книга. Такова точно описание на живота от времето на площад Славейков с дървените сергии за книги (и преди това) не съм чел другаде. Уви, нямам я на хартия за съжаление, бях я взел назаем, а си заслужава да я има човек.
“Свободният човек e свободен дори когато е роб, както и робът си е роб, дори когато е свободен. И все пак, трябва да може сам да си ограничава свободата, в противен случай се преврьща в роб на свободата.”
"Той се казваше Иван, но всички му викаха Боги". С този израз ми представиха някога книгата, когато започна да придобива популярност 1998 г. из IRC. Цял живот са ми викали Боги по фамилия, че бяхаме много Ивановци. Изчетох я с голям интерес, даже коригирах и форматирах текста. Всъщност този текст, който е в Словото и Читанката съм го обработвал аз. По-късно имах щастието да се запозная с автора, пишеше в нашия сайт, видяхме се даже лично покрай един конкурс. Книгата е за един отминал период на студентство. Макар че надали има някой, който да не я е чел, с много случайно запознали се хора сме я обсъждали подробно. Действието протича в един град, който е комбинация от Свищов (основно) и Търново и наистина е хубаво младите да прочетат как се живееше тогава. И със свободите, и с ограниченията. Книгата описва епични пиянства, разбити сърца, но най-много говори за свободата и самотата. Всъщност затова си я препрочетох днес за не знам кой път вече... Сигурно 1001. Прпоръчвам Ви я.
Тази книга мога да я рецитирам. Вече нямам представа колко пъти съм я чела. Не, че е с голяма литературна стойност, но с няколко думи - радостта от живота - младост, безгрижие, приятели, купон... Беше любима на цялата ни компания и я подарявах, докато имах екземпляри. Сега имам две и си ги пазя.