Предложените в тази стихосбирка произведения са писани от автора през първите две години от новото столетие. Погледнато в биографичен план, те са заключени между едно тъжно и едно радостно събитие в живота на Недялко Йорданов – смъртта на майка му и раждането на неговата внучка. "Искам да се върна към старомодната класическа форма", заявява писателят в своя "Автопредговор", "да изпробвам всичките й невероятни възможности, натрупания опит през двете хилядолетия. Искам да възкреся такива забравени или неизползвани от нас поетически форми като триолет, терцина, секстет, еклога, романс, нонет, оксиморон... Но със съвременна лексика. И със съвременно усещане. Сега, когато не е трудно да минаваш за поет и да издаваш книги, ако имаш пари, искам да хвърля ръкавица на тези, които мислят, че това е лесна работа". И в тази своя книга Недялко Йорданов действително показва на читателя, че да се пише в устойчивите стихотворни форми никак не е лесна работа.
Недялко Йорданов е поет и драматург, роден на 18 януари 1940 г. в Бургас. Завършва гимназия в родния си град, а през 1962 г. - българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. През периода 1962 - 1963 г. работи като учител в Малко Търново. От 1963 до 1983 г. е драматург на Бургаския драматичен театър. През 1980 - 1988 г. е главен редактор на Алманах “Море”. През 1990 г. става драматург в театър “Възраждане” – София. Започва да публикува през 1954 г. във вестник "Черноморски фронт" (Бургас). Активно сътрудничи на периодичния печат. Превежда поезия от руски и турски език. Негови произведения са превеждани на руски, полски, немски и други езици.