What do you think?
Rate this book
Зелевият цикъл
Дали заради заглавието или поради специфичния дизайн на корицата, по идея на самия автор, сборникът “Зелевият цикъл” често е попадал в раздела с готварски книги на книжарниците. Крайно иронично обстоятелство, предвид факта, че тук са намерили място истории като “Метаболитните хора” – култовата визионерска сатира в стила на Джонатан Суифт, която продължава да бъде актуална и след влизането на България в ЕС.
“Ноември беше месецът на киселото зеле. За баща ми това беше най-великото събитие в годината, по-значимо от Коледа, Великден и всички останали празници. О, той умееше да прави зеле! Знаеше как, искам да кажа - това беше стара семейна традиция, която той неотстъпно следваше. Киселото му зеле нямаше равно на света. Беше нещо повече от зеле. Беше мироглед. Само като си спомня онези кехлибареножълти зелки, стегнати и хрупкави, усещам, че ми прималява. Ами зелевият сок? Нектар! Леко розовеещ, кисело-тръпчив и свеж като роса, боже всемогъщи! Бащите на моите съученици също слагаха зеле за зимата, но колко далече бяха те от съвършенството на татко! Тяхното винаги изглеждаше скапано, с цвят на плесен, вмирисано. Не умееха да го докарат и на вкус: беше ту пресолено, ту без-солно, най-често вкиснато, а понякога дори ферментирало като дрожди... Напролет от мазетата им се надигаше такава воня, че се просмукваше в целия блок. „Каквито хората, такова и зелето... - обичаше да подхвърля татко, скръстил набожно ръце. - Никой не е по-голям от кацата." Вкъщи имахме стара готварска книга; там между другото беше описано как се приготвя кисело зеле. Реших да се похваля пред татко колко знам. Той ме запита кои са елементите на киселото зеле? Отвърнах наперено: вода, сол и зеле. Ховав ме изгледа насмешливо. И още?... Мълчах. Той вдигна три пръста и ги прегъна един след друг: чистота, дух и себеотдаване. „Повтори!" - заповяда.
Чистота, дух, себеотдаване.”
Из “Зелевият цикъл”
“Ноември беше месецът на киселото зеле. За баща ми това беше най-великото събитие в годината, по-значимо от Коледа, Великден и всички останали празници. О, той умееше да прави зеле! Знаеше как, искам да кажа - това беше стара семейна традиция, която той неотстъпно следваше. Киселото му зеле нямаше равно на света. Беше нещо повече от зеле. Беше мироглед. Само като си спомня онези кехлибареножълти зелки, стегнати и хрупкави, усещам, че ми прималява. Ами зелевият сок? Нектар! Леко розовеещ, кисело-тръпчив и свеж като роса, боже всемогъщи! Бащите на моите съученици също слагаха зеле за зимата, но колко далече бяха те от съвършенството на татко! Тяхното винаги изглеждаше скапано, с цвят на плесен, вмирисано. Не умееха да го докарат и на вкус: беше ту пресолено, ту без-солно, най-често вкиснато, а понякога дори ферментирало като дрожди... Напролет от мазетата им се надигаше такава воня, че се просмукваше в целия блок. „Каквито хората, такова и зелето... - обичаше да подхвърля татко, скръстил набожно ръце. - Никой не е по-голям от кацата." Вкъщи имахме стара готварска книга; там между другото беше описано как се приготвя кисело зеле. Реших да се похваля пред татко колко знам. Той ме запита кои са елементите на киселото зеле? Отвърнах наперено: вода, сол и зеле. Ховав ме изгледа насмешливо. И още?... Мълчах. Той вдигна три пръста и ги прегъна един след друг: чистота, дух и себеотдаване. „Повтори!" - заповяда.
Чистота, дух, себеотдаване.”
Из “Зелевият цикъл”
158 pages, Paperback
First published January 1, 1997
5 people want to read
About the author
Alek Popov
34 books87 followersБиография в БГ-Фантастика.
Алек Попов е роден в София през 1966. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ и българска филология в Софийския университет „Св. Климен Охридски“. Работил е като редактор, уредник в Националния литературен музей и дипломат. В момента Алек Попов е директор на Дома на детската книга и главен редактор на списание „Родна реч“. Прес-секретар на българския ПЕН център.
Алек Попов е роден в София през 1966. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ и българска филология в Софийския университет „Св. Климен Охридски“. Работил е като редактор, уредник в Националния литературен музей и дипломат. В момента Алек Попов е директор на Дома на детската книга и главен редактор на списание „Родна реч“. Прес-секретар на българския ПЕН център.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
December 14, 2023
Krátká kniha povídek, které jsou… podivné. Obecně povídky preferuji nad romány, ale tady jsem si až bolestivě uvědomovala, že mnoho z načrtnutých nápadů by potřebovalo „dodělat”. Přesto nemůžu dát špatné hodnocení — není to kdovíjak převratné, ale je to dobře napsané. A povídka Zelný cyklus mi v hlavě straší už druhým rokem. I kdybyste si to měli přečíst jen kvůli ní, doporučuji. Zelný rok je jedna z nejlepších a nejdepresivnějších povídek, jaké jsem četla (lepší už je jen Mariana Enríquez).
Displaying 1 of 1 review